Решение № 13634 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2288/2012 г.

Решение № 13634 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2288/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Калета Агро" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. "Н. Вапцаров" № 144А, представлявано от управителя Елена Климентова Балева, чрез адв. Вл. Чернев, против Решение № 571 от 30.12.2011 г. на Административен съд Велико Търново, по адм. д. № 709 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 04001002258/25.02.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 295/20.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са определени задължения ДДС за внасяне в размер на 71 818,85 лв. главница и 5 828,06 лв. лихви, включително - отказан данъчен кредит в размер на 35 181,96 лв. по една фактура № 1000000049/22.04.2010 г. с издател "Кока" ЕООД гр. Сливен. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно определяне на спорния предмет на делото-неправилно съдът приел, че се оспорва РА само в частта му относно отказа на ДК по посочената по-горе фактура. РА бил обжалван изцяло по административен ред, включително и в частта му, с която е трансформиран декларирания от дружеството за м. 04 и 05.2010 г. резултат. РЛ прихванало декларирания ДДС за внасяне за тези периоди с декларирания ДДС за възстановяване за данъчен период м. 03.2010 г. Последният данъчен период бил предмет на ревизия по ЗДДС, приключила с невлязъл в сила РА, предмет на оспорване по друго административно дело /15321/2011 г. на ВАС първо отделение/, като с този РА поради отказано право на данъчен кредит за посочения период бил заличен декларираният ДДС за възстановяване в размер на 41 025,60 лв. Необосновано съдът приел, че не е доказана реалната доставка на 363 тона карбамид /уреа 46 %/ по посочената фактура с издател "Кока" ЕООД гр. Сливен. Органите по приходите отказали данъчен кредит единствено поради неоткриване на прекия доставчик и съдът неправилно игнорирал преките доказателства относно реалността на доставката. Неправилно е приложен чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Русева, оспорва жалбата в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Неоснователно е касационното оплакване за допускане на съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с определяне на спорния по делото предмет. Коректно първоинстанционният съд е съобразил, че РА е обжалван по административен ред единствено в частта на определените задължения за ДДС за данъчен период м. 04.2010 г. в размер на 36 636,89 лв. главница и съответни лихви в резултат на отказан данъчен кредит по посочената по-горе фактура, поради което срещу необжалваната по административен ред част на РА жалба до съда е недопустима. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице против РА в посочената част, първоинстанционният съд обосновано на събраните доказателства е приел, че жалбоподателят не е доказал предаването на 363 тона карбамид /уреа 46 %/ по процесната фактура. Установеният при ревизията факт на неоткриване на прекия доставчик е потвърден с неоспорено заключение на вещо лице, което е установило единствено редовно водено счетоводство от страна на ревизираното лице, в което процесната фактура е била отразена и стоката по нея - заприходена счетоводно. Относно плащането по фактурата и предаването на стоката /представляваща родово определена вещ/, както и последващата й реализация липсват доказателства както в ревизионното производство, така и в тези по оспорването на РА. Ненамирането на доставчика на декларирания данъчен адрес и липсата на доказателства във връзка с кадровата му и техническа обезпеченост за осъществяването на доставката не биха могли да бъдат основание за отказ на данъчен кредит само ако е установен реален предмет по фактурата, по която се претендира данъчен кредит. Последният факт с правно значение е такъв, от който черпи права ревизираното лице, поради което негова е тежестта за доказването му. В тази връзка, неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно разпределение на доказателствената тежест от страна на първоинстанционния съд. Изложеното следва и от анализа на мотивите на Решението на СЕС по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна поради липса на процесуално представителство за него в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,