Решение № 5679 от 12.5.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12150/2020 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Н., с адрес: гр. Варна, [адрес], чрез адв. З., срещу Решение 1186/14.08.2020 г., постановено по административно дело 3538 по описа на за 2019 на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на задължения МД-АУ-914-1/24.01.2018г., издаден от орган по приходите при Дирекция МД Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция МД при Община Варна в частта, с която са установени задължения за данък върху превозните средства за периода от 2013 до 30.09.2017г. общо в размер на 1 164.55 лв. и лихви за просрочие за същия период 298.74 лв. Касаторът развива твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, както и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съставът на АС-Варна е отхвърлил оспорването по жалбата срещу АУЗД. АУЗД е постановен от М. К. на длъжност гл. инспектор в Дирекция Местни данъци при община Варна в качеството на орган по приходите. Представени са доказателства този служител да е издал АУЗД на основание заповед, която не е издадена от кмета на общината, а от упълномощено лице. Липсва описание на юридическите факти, въз основа на които кметът е разпоредил заместването. Счита, че съдът не е разгледал всички оплаквания и възражения на жалбоподателката. Иска отмяна на обжалваното решение и претендира заплащане на разноски за двете инстанции. Ответникът Директора на Дирекция Местни данъци при Община Варна, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е Акт за установяване на задължения/АУЗД/ МД-АУ-914-1/24.01.2018 г., издаден от орган по приходите при Дирекция МД Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция МД при Община Варна, с който на Й. Н. са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 2013-2017 г. общо в размер на 1 225.21 лв. и лихви за просрочие 301.23 лв. Съдът е отменил АУЗД в частта в която на Н. е установено задължение за данък върху превозните средства за периода 2017г. за разликата над 181.91 лв. до 242.57 лв. /60.66 лв./ и за лихва за същия период за разликата над 7.38 лв. до 9.87 лв. /2.49 лв./ и е отхвърлил жалбата срещу АУЗД в частта, с която са установени задължения за данък върху превозните средства за периода от 2013 до 30.09.2017г. общо в размер на 1 164.55 лв. и лихви за просрочие за същия период 298.74 лв. Решението в частта, в която е отменен АУЗД е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на настоящото касационно производство. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка. Счел е, че с процесния АУЗД МД-АУ-914-1/24.01.2018г., издаден от орган по приходите при Дирекция МД Община Варна, са установени задължения на Й. Н. за данък върху превозните средства, обхващащи периода 2013г. 2017г. включително, за притежаван от нея лек автомобил Хонда Сивик с рег. [рег.номер на МПС] . Между страните е безспорно /предвид изричното изявление и в жалбата/, че за автомобила Н. не е подала декларация по чл.54 ал.4 от ЗМДТ, като последната е издадена служебно. За да отхвърли жалбата на Н. срещу АУЗД в съответната част съдът е приел, че оспореният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Установил е, че процесния акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила постановен е в писмена форма, съдържа предвидените по закон реквизити, в т.ч. фактически и правни основания. Същият е издаден след събиране на информацията, необходима за изясняване на случая. В съдебно заседание жалбоподателката е заявила, че е лице с намалена работоспособност, за което обстоятелство са били представени 3 броя Експертни решения от 27.08.2008г., 07.09.2011г. и от 08.01.2015г. на ТЕЛК, като с последното срокът на определения % трайно намалена работоспособност е пожизнен. Съдът е установил, че процесните експертни решения на ТЕЛК не са били представени от жалбоподателката пред органа, който да съобрази данъчното облекчение. Съдът е анализирал относимата разпоредба на чл.54, ал.6 от ЗМДТ /ДВ бр.105 от 2014 г./ съгласно която собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с данъчната декларация по ал.4 или с подаване на нова данъчна декларация. С идентично съдържание е разпоредбата на чл.54 ал.3 от ЗМДТ /ДВ бр.109 от 2009г./. Според съда от текста на цитираните разпоредби се вижда, че задължение на всеки собственик на превозно средство е при наличие на предпоставки за освобождаване или ползване на данъчно облекчение е да подадат декларация. Приел е, че в случая не са налице доказателства, че такава декларация е била подадена от жалбоподателката, като няма и твърдения в тази насока. Според съда дори и такава информация да е била подадена от задълженото лице, не е било налице основание за освобождаване от данък върху превозните средства.Съгласно разпоредбата на чл.58 ал.1, т.4 от ЗМДТ се освобождава от данък превозни средства лекият автомобил - собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб.см и с мощност до 117,64 kW. Видно от представената от ОД на МВР Варна., сектор ПП справка, автомобила на Н. е 103 kW и 2204 куб.см., т.е. не отговаря на едно от двете кумулативно дадени от закона изисквания, съставляващи предпоставки лицето да бъде освободено от заплащане на данък върху превозните средства. Решението е правилно. Фактическата обстановка по спора е пълно и безспорно установена от административния съд. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Неоснователно е касационното оплакване за нищожност на АУЗД. В конкретния случай, предвид представената по делото Заповед 1172/26.04.2017г. на Зам.Кмета на Община Варна, настоящият касационен състав намира, че оспорения АУЗД е издаден от компетентно, на основание чл.4 ал.1 от ЗМДТ, длъжностно лице. Правилно съдът е преценил като неоснователно и възражението, че органът по приходите, издал процесния АУЗД, не е разполагал с правомощия за това, тъй като заповедта за оправомощаването му - 1172/26.04.2017г. е издадена от некомпетентен орган. Последната е издадена от зам.кмет на Община Варна при условие на заместване на кмета на общината съгласно Заповед К-18/25.04.2017г. Правилно съдът е стигнал до извод, че същият е бил надлежно оправомощен при условия на действително отсъствие на титуляра на правото. В подкрепа на този извод е представената Заповед 1198/26.04.2017г. за командироване на шофьора на общината със задача служебно с кмет Варна - София-Варна, за периода 26-27.04.2027г. и предвид разпоредбата на чл.8 ал.4 изр.първо от Наредба за командировките в страната, съгласно която за министрите, ръководителите на ведомства и предприятия, областните управители, председателите на общинските съвети и кметовете на общини писмена заповед за командироване не се издава. Липсват други конкретни оплаквания в касационната жалба. След служебна проверка настоящият касационен състав на основание чл.218 от АПК установи, че решението в останалата си част също е правилно постановено в съответствие с материалния закон. Водим от тези съображения касационният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение