Решение № 12530 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6799/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Д., гражданка на Украйна, подадена чрез адвокат Н. Русинов и адвокат Д. Дунев, срещу Решение 641 от 17.05.2024 г., постановено по адм. дело 203/2024 г. по описа на Административен съд София Област (АССО), с което е отхвърлена жалбата й против отказ за влизане в страната от 31.01.2024 г., издаден от длъжностно лице при ГКПП Калотина шосе към Главна дирекция Гранична полиция при МВР. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се твърдения, че са допуснати съществени процесуални нарушения от административния орган, които не са били съобразени от първоинстанционния съд. Отправена е молба до съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи подадената жалба и да отмени административния акт. Ответникът Граничен полицай Т. А. К. при ГКПП Калотина шосе към Главна дирекция Гранична полиция при МВР не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено и в заседание, мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на В. Д., гражданка на Украйна, против отказ за влизане в страната 0120924005180 от 31.01.2024 г., издаден от длъжностно лице при ГКПП Калотина към Главна дирекция Гранична полиция при МВР. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорвания отказ за влизане в страната е издаден от компетентен орган и обективиран в писмена форма /единен стандартен формуляр за отказ за влизане в страната по образец/. При проверка относно спазване на процесуалните правила при провеждане на административното производство, съдът не е установил допуснати съществени нарушения. Административният съд приел, че отказът съответства и на материалния закон: в същия е посочена разпоредбата на чл.21а от ЗЧРБ и е описано, че е отказано влизане в страната, тъй като лицето е вписано със забрана за влизане в страната в националния списък. При издаване на отказ за влизане в страната административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като установяването на включването на лицето в списъка по чл.21а, ал.1 ЗЧРБ предпоставя постановяването на такъв отказ. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато съществено процесуално нарушение. С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи, за които съдът е изложил съображения. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти. Постановеният отказ за влизане в страната с адресат В. Д. е издаден на посочено в него основание чл.21а от ЗЧРБ, съгласно който Министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл. 10, ал. 1 от същия закон, тоест чл.21а препраща към чл.10, ал.1. От разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗЧРБ се установя, че в 28 точки са изброени основания за постановяване на отказ за влизане в страната, като при внимателен прочит, става ясно, че в т.14 от чл.10 е споменат въпросния информационен масив. Самата разпоредба на чл.21а от ЗЧРБ прави препращането към чл.10, ал. 1 без да е необходимо и в административния акт да се посочва, доколкото текстът на разпоредбата е абсолютно ясен и разбираем. Това, че органът не е направил привръзката с чл.10, ал.1, т.14 не предпоставя липса на мотиви за издаването на административния акт или допускане на процесуално нарушение. В случая, оспореният отказ е издаден по утвърден единен формуляр, като причините за постановяването му са посочени вписан е със забрана за влизане в страната в националния списък, поради което актът съдържа минимално изискуемото съдържание, необходимо за законосъобразността му. Неблагоприятните последствия за жалбоподателя настъпват не пряко от обжалвания пред съда отказ за влизане в страната, а от включването на чуждия гражданин в информационния масив на нежеланите в страната чужденци по чл.21а от ЗЧРБ. Безпротиворечиво в практиката по прилагане на чл. 10, ал. 1 във всичките му хипотези, е тълкуването на закона в смисъл, че самото включване в информационния масив не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, законосъобразността му се преценява при оспорване на крайния съдебен акт. Вписването на чуждия гражданин в масива по чл. 21а, ал. 1 е установено и въз основа на приложена по делото справка от 31.01.2024 г. Такова включване е обвързващо за административния орган, водещ производството. Издателят на оспорения отказ да не разполага с възможността да контролира законосъобразността на самото включването от ДАНС в списъка на лицата със забрана за влизане в страната. Доколкото в съдебното производство обаче, са наведени аргументи за незаконосъобразността на вписването в списъка, съдът, воден от задължението да гарантира на засегнатото лице правото на ефективна защита, следва да изследва фактическите и правни основания за това. Административният съд е следвало да изиска мотивите за включването, които се посочват в отделен документ, изготвен от компетентните органи в случая ДАНС. По аргумент от чл.10а, ал.3 от ЗЧРБ - мотивите за отказите за издаване на визи по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 3, както и когато разкриването на данните и обстоятелствата, въз основа на които е взето решението, засягат или биха могли да засегнат непосредствено външната политика и международните отношения на Република България или националната сигурност, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните компетентни органи. В случай че този документ съдържа класифицирана информация, той се съставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация. В настоящия случай първоинстанционният съд е този, които е следвало да събере информацията, необходима му за разрешаването на спора, с който е сезиран. При положение, че лицето няма възможност да обжалва включването си в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл. 21а, ал. 1 ЗЧРБ би следвало при обжалване на отказа за влизане в страната на това основание да се установи наличието на мотиви по чл. 10, ал.1 от ЗЧРБ, въз основа на които чуждият гражданин е включен в този информационен масив. Административният съд не може да ги коментира с оглед тяхната целесъобразност, но поне може да провери наличието им. АССО в настоящия случай не е събрал доказателства в тази насока, не е дал указания и не е изискал данни от компетентния административен орган /в случая ДАНС/, още повече че по преписката е цитирано писмо М-8966/12.05.2023г. на ДАНС, което не се съдържа в нея. Без изясняване на тези обстоятелства жалбоподателят не може да осъществи в пълнота защитата си срещу принудителната административна мярка. Като не е събрал доказателства в тази насока съдът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което налага обжалваното съдебно решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За разноските в настоящото касационно производство след искане на страните следва да се произнесе АССО при новото разглеждане на делото. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение Върховния административен съд, Трето отделение