Решение № 104 от 3.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1670/2018 г.

Решение № 104 от 3.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1670/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова Производството е по чл. 247 и чл. 248 ГПК. С решение № 11 от 27.02.2019 г. по гр. д. № 1670/2018 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е обезсилено въззивно решение № 6093/24.08.2017 г., постановено по гр. д. № 10477/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ІV "в" състав, и потвърденото с него решение № І-50-69/25.01.2016 г. по гр. д. № 21287/2012 г. на Софийски районен съд, 50 състав, в частите, с които са уважени предявените от Р. В. И. - Д. и А. И. Д. срещу В. М. В. искове с правно основание чл. 108 ЗС за и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като производството е било прекратено като недопустимо в частта по тези искове. Със същото решение Р. В. И. - Д. и А. И. Д. са били осъдени да заплатят на В. М. В. разноски в размер на 1 305 лв., от които 105 лв. – държавна такса, и 1200 лв. – адвокатско възнаграждение. С молба вх. № 2870/26.03.2019 г. В. М. В., чрез пълномощника си адв. П. П., е поискал да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на решението, в които фамилните имена на ищците са били изписани погрешно. Молбата е основателна, тъй като в решението си съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е допуснал грешка относно фамилните имена на ищците в производството /Р. В. И. – Д. и А. И. Д. /, посочвайки ги погрешно в акта си като Р. В. И. – Д. и А. И. Д.. Предвид изложеното, допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. По делото е постъпила и молба вх. № 2869/26.03.2019 г. от адв. П. Б. П., като пълномощник на В. М. В., за изменение на решение № 11 от 27.02.2019 г. в частта за разноските, като на молителя се присъдят още 800 лв. - разноски за производството пред ВКС, 1575 лв. - разноски за производството пред въззивната инстанция /Софийски градски съд/, и 600 лв. - разноски за производството пред първата инстанция /Софийски районен съд/. Ответниците по молбата - А. И. Д. и Р. В. И. – Д., с писмено становище, оспорват молбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, констатира, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и молителят своевременно е представил списъци по чл. 80 ГПК пред всяка една от трите съдебни инстанции. Разгледана по същество, молбата е основателна. При постановяване на решението си съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е взел предвид извършените разноски за държавна такса пред касационната инстанция, както и представения в открито съдебно заседание договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019 г., видно от който на адв. П. П. е била заплатена в брой сумата от 1 200 лв. Не е бил отчетен обаче приложеният към касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 07.11.2017 г., съгласно който страните са договорили възнаграждение в общ размер на 2000 лв., от които 800 лв. са били авансово заплатени в брой, а остатъкът от 1200 лв. е следвало да бъде заплатен при първо открито съдебно заседание. Затова на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени още 800 лв. – разноски за касационното производство. Предвид крайния резултат по спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на молителя се дължат направените от него съдебно-деловодни разноски и пред предходните инстанции, тъй като исканията за присъждането им са били своевременно заявявани пред всяка една от тях. За производството пред въззивната инстанция претендираните и доказани разноски са в размер на 1575 лв. /75 лв. – държавна такса; 800 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.02.2016 г.; 700 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 31.03.2016 г. /. За производството пред Софийски районен съд претендираните и доказани разноски са в размер на 600 лв. - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.03.2014 г. По изложените съображения, ищците в производството следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника още 2 975 лв. - разноски по делото пред всички инстанции. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, Р Е Ш И: ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 11 от 27.02.2019 г. по гр. д. № 1670/2018 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, в което вместо "Р. В. И. - Д. " да се чете "Р. В. И. – Д. ", а вместо "А. И. Д. " да се чете "А. И. Д. ". ИЗМЕНЯ решение № 11 от 27.02.2019 г. по гр. д. № 1670/2018 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, в частта за разноските, като ОСЪЖДА Р. В. И. - Д. и А. И. Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 237, да заплатят на В. М. В. със съдебен адрес: [населено място], [улица], Административна сграда на Ц., ет. 12, кантора № 15, сумата от още 2 975 лв. - разноски по делото пред всички инстанции. Решението е окончателно.