Решение № 3150 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11444/2020 г.

Решение № 3150 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11444/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Петков, [населено място], против решение № 156 от 07 август 2020 г., постановено по адм. д. № 292/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Петков против заповед № 3-905 от 13 юни 2019 г. на зем. кмета на [община], с която е наредено премахването на незаконен строеж - "гараж № 4", с неустановен собственик, разположен в УПИ ІІ, кв. 42 по плана на [населено място]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновано административният съд е отбелязал, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, с оглед на надлежно делегиране на правомощия съгласно § 1, ал. 3 ДР ЗУТ при спазване на формата и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процесният гараж не отговаря на определението за преместваем обект, каквито верни изводи са изведени в обжалвания съдебен акт. Предметът на оспорената заповед е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден и поставен през 1998 г. без надлежно разрешение за строеж в нарушение на чл. 55 ЗТСУ и в несъответствие с действащия ПУП върху имот общинска собственост. За него няма учредено право на строеж и гаражът се явява незаконен строеж, който подлежи на премахване. Верен е изводът, че по отношение на процесния гараж не са налице основанията по § 16, ал. 2 и 3 и § 127 ПЗР ЗУТ предвид недекларирането му в законоустановените срокове и несъответствието му с правилата и нормите към момента на изграждането му, както и съгласно ЗУТ. Констатирано е и несъответствие с приложения архитектурен проект за СКИГ "Осъм". Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно непоследователни действия и бездействия на административния орган. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци налагащи отмяната му. След като не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав