Решение № 10279 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15542/2018 г.

Решение № 10279 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15542/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на С. Панайотова, от [населено място] и Община Сливница против решение № 5/05.01.2017 г. по адм. дело № 375/2016 г. на Административен съд София област. Първият от касаторите атакува съдебното решение в отхвърлителната му част като развива доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски. Вторият от касаторите сочи касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира недопустимост на съдебното решение и при условията на евентуалност неправилност в осъдителната му част. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски. Всяка от страните изразява становище за неоснователност по касационната жалба на другата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и по двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК са неоснователни. С решение № 5/05.01.2017 г. по адм. дело № 375/2016 г. Административен съд София област е осъдил Община Сливница да заплати на С. Панайотова, от [населено място] сумата от 17 588, 64 лева, представляваща обезщетение за вреди на основание чл. 123, ал. 3 ЗДСл поради недопускането ? да изпълнява заеманата преди уволнението длъжност за периода 12.11.2014 г. – 12.04.2016 г. ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Присъдил е разноски. С решение № 1068/31.10.2018 г. по адм. дело № 375/2016 г. Административен съд София област при условията на чл. 176, ал. 1 АПК е допълнил решение № 5/05.01.2017 г. като е отхвърлил като неоснователна исковата претенция на С. Панайотова, от [населено място]срещу Община Сливница за сумата над 17 588, 64 лева до предявения размер от 26 180, 00 лева. Решението е правилно. По делото е установено, че в нарушение на влезли в сила съдебни решения № 410/14.05.2012 г. по адм. дело № 86/2012 г. на Административен съд София – област, оставено в сила с решение № 6107/07.05.2013 г. по адм. дело № 8721/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение С. Панайотова в нарушение на чл. 122, ал. 1 ЗДСл е била възстановена със заповед № 148/20.05.2013 г. от кмета на Община Сливница не на длъжността "директор на дирекция "Общински приходи, бюджет и счетоводство", а на длъжност "директор на дирекция община". Три дни по-късно със заповед № 23/23.05.2013 г. служебното ? правоотношение е било отново прекратено. Последвалата заповед е била отменена с решение № 1261/13.12.2013 г. по адм. дело № 645/2013 г. на Административен съд София – област. Решението на административния съд е оставено в сила с решение № 13030/03.11.2014 г. по адм. дело № 1731/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В своите решения съдилищата изрично са посочили, че "независимо от съдържанието на заповед № 148 от 20.05.2013 г. на кмета на Община Сливница за времето от 20.05.2013 г. до 23.05.2013 г. С. Панайотова е заемала длъжността директор на дирекция "Общински приходи, бюджет и счетоводство" в Община Сливница по силата на чл. 122, ал. 1 ЗДСл." Със заявление вх. № 0700 – 3013/12.11.2014 г. до кмета на Община Сливница Панайотова е изразила желание да бъде възстановена на длъжността "директор на Дирекция общински приходи, бюджет и счетоводство". С писмо изх. № 0700 – 3040/14.11.2014 г. Панайотова е била уведомена, че длъжността на която иска да бъде възстановена не е съществувала към момента на нейното уволнение предвид приетата нова структура на община Сливница. Съгласно чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител когато възстановен държавен служител след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение и не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения. Размерът на обезщетението е определен правилно от административния съд с помощта на съдебно-икономическа експертиза, отчитайки основната заплата на длъжността, на която е бил възстановен служителят. Ирелевантни за дължимостта на претендираното обезщетение са последващи промени в щатното разписание на длъжностите, техните наименования и др. Изпълнението на съдебното решение по възстановяване на държавен служител на заеманата от него преди уволнението длъжност се реализира като служителят се възстанови на посочената от съда длъжност. Това е задължение за органа по назначението, който следва да изпълни съдебното решение. Постоянна е практиката на Върховния административен съд, че утвърдените промени в длъжностното разписание на органа, преди влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразна заповед за уволнение са ирелевантни към задължението на органа по назначението да изпълни задълженията си по чл. 122, ал. 1 ЗДСл във връзка със съответното влязло в сила съдебно решение. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид неоснователността и на двете касационни жалби разноските на страните за тази инстанция следва да останат така както са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение