Решение № 196 от 17.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 20/2009 г.

Решение № 196 от 17.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 20/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. "С" Е. гр. С. е подал касационна жалба против решение № 168/29.08.2008 г. по гр. д. № 104/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се отменява решение № 104/30.07.2007 г. по гр. д. № 388/2006 г. на С. окръжен съд, и вместо него се постановява друго с което се отменяват решенията на общото събрание на съдружниците на "С" Е. гр. С., взети на 14.07.2006 г. В жалбата се излагат съображения, че необосновано въззивният съд е приел, че съдружникът С. Д. И. не е редовно уведомен за общото събрание на дружеството проведено на 14.07.2006 г. Неправилно било прието, че призоваването следвало да стане с нотариална покана, тъй като нито законът, нито уставът са въвели изискване за това. Според касатора въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 139, ал. I от ТЗ, а след като релевираните по делото доказателства установяват, че на ответника е връчена покана оформена при отказ с подписите на двама свидетели, нямало основание да се прави извод, че не е спазена процедурата по свикването на общото събрание на "С" ООД гр. С.. П. това, касаторът моли за отменяване на въззивното решение, и вместо него се постанови друго, с което искът се отхвърли изцяло. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя а. М, поддържа жалбата и моли за уважаването й, ведно с присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касация - С. Д. И. от гр. С., ул. "С" № 13а, е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, с който заявява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, като същото становище се поддържа в съдебно заседание и от пълномощника му а. Н. ВКС състав на II т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че взетите решения от общото събрание на дружеството проведено на 14.07.2006 г. - за изключване на ищеца, за освобождаването му като управител, за приемане на нов учредителен акт, за промяна на наименованието на дружеството и за представителството му, са незаконосъобразни, тъй като не е спазена императивната разпоредба на чл. 139, ал. 1 ТЗ, съгласно която съдружникът, в случая ищецът, е трябвало да бъде поканен най-малко 7 дни преди датата на събранието. Прието е за установено, че за деня, часа и дневния ред на общото събрание, на ищеца С. Д. И. е била връчена покана от съдружника Д. Т. Д. при отказ, оформен с подписите на свидетелите С. Установено е още, че покана за общото събрание не е връчена на ищеца при отказ чрез нотариус С. Ч., а записаното в протокола за събранието, че съдружникът С. И. е призован "при отказ", според въззивния съд било отразено неправилно. Пловдивският апелативен съд приема, че "ако имаше отказ, то не свидетелите трябваше да го отразят, а нотариусът чрез когото е ставало връчването". Изложени са съображения, че в случая нотариусът е действувал в противоречие с разпоредбите на чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, която правна норма препраща към чл. 41-52 от ГПК , и поради нарушение изискването на чл. 139, ал. 1 ТЗ за редовно връчване на покана до ищеца, въззивният съд е приел че взетите решения от общото събрание на ответното дружество са незаконосъобразни. Въззивното решение е неправилно.