Решение № 1475 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14610/2013 г.

Решение № 1475 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14610/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 119 от 12.07.2013 г. по административно дело № 201/2013 г. Административен съд - Стара Загора е отхвърлил като неоснователна жалбата на Недьо Димитров Колев от гр. Стара Загора против решение № 40/27.03.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Стара Загора, с което е оставена без уважение подадената от Недьо Колев жалба срещу разпореждане № 2510297583 от 4.01.2013 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Стара Загора. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Недьо Димитров Колев. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (Районно управление "Социално осигуряване", РУСО) - Стара Загора, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С процесното разпореждане от 4.01.2013 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на РУСО - Стара Загора от 27.03.2013 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е отказал да измени отпуснатата на Недьо Димитров Недев лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявления на пенсионера от 18.12.2012 г. и от 4.01.2013 г. поради липса на нови доказателства, удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход. Разпореждането е атакувано от Колев по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ, като лицето е претендирало, че неоснователно не му се признава трудовият му стаж през периода 1.01.1998 г. - 15.07.1999 г., когато той е разпределял имущество на две заличени ТКЗС-та. При осъщественият административен контрол директорът на РУСО - Стара Загора не е уважил сезиралата го жалба, като е приел, че по представената с жалбата документация, която съдържа протоколи и договори за покупко-продажба, сключени между Колев като пълномощник на правоимащите на заличените ТКЗС-та и съответните правоимащи лица, не може да се направи преценка за наличие на осигурителен стаж през спорния период. Решението на Старозагорския административен съд, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ - Стара Загора е отхвърлена по съображения, че то е издадено от компетентен орган в изискуемата форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В съответствие с данните по делото и приложимия правен регламент е изводът на съда, че решаващият административен орган обосновано от гледна точка на доказателствата и правилно от гледна точка на материалния закон е приел, че по отношение на Недьо Колев не е налице законово регламентирано основание за преизчисляване (изменение) на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на доказателства за придобит от лицето осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсиониране за периода от 1.01.1998 г. до 15.07.1999 г. Правната възможност за преизчисляване на вече отпуснати пенсии е регламентирана в чл. 102 от КСО и в чл. 21 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Цитираните разпоредби предвиждат две хипотези, касаещи преизчисляването на получаваните пенсии, общото между които е изискването след отпускането на пенсията лицето да е придобило осигурителен стаж. Лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, могат да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 - 77 от КСО, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. В случая административният орган не е имал основание да определи друг размер на отпуснатата пенсия, доколкото последният е в пряка връзка с размера на трудовия/осигурителния стаж и жалбоподателят не е доказал придобиването на претендирания стаж във връзка с определяне на нов индивидуален коефициент. Съществени за тази преценка са правилно установените факти, че разплащателни ведомости и разходооправдателни документи за удостоверяване на изплатено за спорния период 1.01.1998 г. - 15.07.1999 г. възнаграждение на Недьо Колев не са налични, и че той за този период не е бил осигуряван (очевидно не е имало и основание за това). Документите, на които жалбоподателя се позовава, не са сред визираните в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, а от друга страна, не удостоверяват възникнало осигуряване, основанието и вида на осигуряването и осигурителния доход. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,