Решение № 11598 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2010 г.

Решение № 11598 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Крум Иванов Климентов, чрез пълномощника му адв. Мърхов, против решение № 648 от 23.12.2009 г., постановено от Административен съд - Пазарджик, III състав, по адм. дело № 185/2009 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена неговата и на конституираните в настоящото производство като ответници физически лица, против мълчалив отказ на кмета на община Батак да издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, за имотите по заявление № 94-К-18 от 11.03.2009 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отменен обжалвания мълчалив отказ. Ответникът - кметът на община Батак, в писмен отговор и в открито с. з., чрез процесуалния си представител адв. Христоскова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, алтернативно за недопустимост на оспореното решение, като постановено по недопустима жалба. Ответниците - Надежда Стоянова Климентова, Иван Димитров Климентов, Стоян Димитров Климентов, Катерина Иванова Павлова, Маргарита Илиева Дерменджиева, Ангел Иванов Гюров, Иван Петров Гюров, Люба Стефанова Тикварева, Илия Иванов Тикварев, Георги Илиев Тикварев, Невена Илиева Джуркова, Невена Ангелова Гегова, Радка Илиева Пейчинова, Катя Ангелова Гюрова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Сочи, че по делото е установено, включително от заключенията на назначените единична и тройна експертизи, че процесните имоти не са заснети в кадастралния план на курорт "Язовир Батак" и че не съществуват като такива - на място представляват незастроени терени между изградени вилни сгради. Съгласно чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, за установяване на границите на имотите при такава случаи се изработва помощен план, който следва да съдържа посочената в т. 1 и т. 2 от разпоредбата информация. Съгласно чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, изработването на плана се възлага служебно от кмета на общината или от заинтересуваните собственици. Това означава, че посочените лица разполагат с еднакви права по възлагане изработването на същия. В случая заинтересуваните собственици не са предприели действия в тази насока, а от цитираната разпоредба следва, че кметът разполага с оперативна самостоятелност при преценката дали да направи това. Следователно, не може да се говори за противоправно бездействие на административния орган. От своя страна, липсата на одобрен помощен план обективно изключва възможността за издаване на визираните в чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ актове. Възраженията и доводите в касационната жалба са основани на неточно интерпретиране както на заключенията на експертите, така и на разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Заключенията на вещите лица, освен че не съдържат изявления в посочения от касатора смисъл, съгласно чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприеме същите, а само да ги обсъди заедно с другите доказателства по делото, което в случая е сторено. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по оспорване на мълчаливия отказ на кмета на община Батак да издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Съдът е отхвърлил жалбата, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, в това число и заключенията на назначените технически експертизи - единична и тройна, последната депозирала основно и допълнително заключение и е приел, че процесните имоти са признати за възстановяване на жалбоподателите, но за да бъдат възстановени, като попадащи в хипотезата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, тъй като се намират в урбанизирана територия следва да бъдат представени поисканите от органа скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Органът правилно е отказал (мълчаливо) издаването на исканите скици и удостоверения, тъй като имотите не са отразени в стари граници по кадастрален план, за същите не могат да бъдат установени границите и на основание влязлото в сила съдебно решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСППЗЗ, тъй като същото не е придружено от скица. Имотите не могат да бъдат идентифицирани до създаването на помощен план за тях, по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ, какъвто безспорно не е създаден. До изготвяне на помощен план административният орган не може да издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, поради което оспореният мълчалив отказ е законосъобразен. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съответната общинска служба по земеделие, постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти, находящи се в урбанизирани територии, въз основа на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Съдържанието, което следва да имат скицата и удостоверението е регламентирано в цитираните текстове. В същите задължително следва да е отразено дали имотът е нанесен или не в кадастралния план на населеното място, номера и размера му според кадастралния план, необходимите площи за функционирането на сградите, за които се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване, информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Когато обаче имотът не фигурира в одобрен кадастрален план и не може успешно да бъде идентифициран от техническите органи с всички посочени данни, които императивно са изискуеми, е приложима разпоредбата на чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Следва да бъде изпълнена процедурата по чл. 13а, ал. 1, като се изработи помощен план, в който следва да бъдат отбелязани границите и номерата на бившите имоти, наред с границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях. За изработване на плана се използват информационните източници, посочени в чл. 13а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В случая е налице именно посочената хипотеза. Претендираните за реституция имоти не са нанесени в стари или нов одобрени кадастрални планове и не могат да бъдат успешно идентифицирани, за да може да се издаде изискуемото удостоверение и скица за същите, с нормативно разписаното задължително съдържание. При това положение при категоричните данни, че за имотите липсва изработен помощен касационен план, съответно проведена процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, отказът на административния орган да издаде удостоверение и скица е законосъобразен. Липсва план, от който административният орган да извлече необходимата информация, която следва да е отразено в исканите удостоверение и скица. Що се касае до възражението, че кметът е този, който е задължен да поиска изработване на помощен план, съответно липсата на такъв е по негова вина и не може да се позовава на собственото си противоправно поведение за обосноваване на отказа си, то същото е неоснователно. Правилно съдът е приел, че в нормата на 13а, ал. 5, изр. 2 от ППЗСПЗЗ е предвидена алтернативната възможност изработването на помощните планове да се възлага служебно от кмета на общината или от заинтересуваните собственици, в който случай същите следва да понесат разходите за изработването му. При тази уредба е въпрос на оперативна самостоятелност решението на кмета кой да изготви помощния план - дали администрацията или правоимащите, чиито имоти не са нанесени в кадастралния или регулационния план, съответно не могат да бъдат успешно идентифицирани. Липсва императивно вменено задължения за органа, поради което не може да се говори за противоправно бездействие. Непредприемането на действия от страна на заинтересованите от реституцията лица не може да бъде вменено във вина на органа, съответно да повлече незаконосъобразност на отказа му. Съответен на закона е изводът на първоинстанционният съд, че до изготвяне на помощен план по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ, административният орган не може да издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, поради което мълчаливият отказ е законосъобразен. Правилно същият е потвърден. Не са налице сочените отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,