Решение № 12434 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5639/2009 г.

Решение № 12434 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5639/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Талка Левчева Анкова от гр. София срещу решение № 46 от 20.02.2009 г., постановено по адм. д. № 788 по описа за 2004 г. на Пернишкия окръжен съд. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожна заповед № 717 от 12.05.2004 г. на кмета на община Перник, с която е направена оценка на 131 кв. м площ, придадена към ползвателски имот с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Релевираните доводи са обосновани с твърдения, че определената оценка за придаваемите се 131 кв. м към имота, за който тя се легитимира за собственик чрез представения нотариален акт, е заплатила по извършената оценка и за нея не текат преклузивните срокове, споменати в съдебното решение. По изложените съображения моли, решението да се отмени. Ответните страни - кметът на община Перник и физическите лица не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е приел, че издадената заповед от кмета е нищожна, защото той сам е инициирал производството по оценяването на имотите, без да има искане, или издадената заповед е без правно основание, който порок води до нищожността й. Намира, че решението на съда следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за основателна, по следните съображения: Производството пред окръжния съд е започнало при действието на отменения ЗАП и според § 4, ал. 1 ПЗР на АПК, производството се довършва по реда, по който е започнало. Окръжният съд Перник е бил сезиран с жалба на Костадин Феодоров Андонов, Евтим Цветанов Феодоров, Петър Цветанов Феодоров и Стамена Любомирова Андонова, всичките от с. Драгичево, срещу заповед № 717 от 12.05.2004 г. на кмета на община Перник. С обжалваната заповед на основание § 31, ал. 3 ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ, кметът е утвърдил оценката, направена по протокол от 11.05.2004 г. на назначената с негова заповед комисия, на част от новообразуван имот с кадастрален № 502467 (извън строителните граници), въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност "Круши" ("Гола могила"), в размер на 41, 92 лв. От данните по делото се установява, че жалбоподателите се легитимират за собственици с признато право за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в стари реални граници, при условията на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на решение № 01 от 12.07.2000 г. на ПК - с. Драгичево. Заинтересованата страна - Талка Левчева Анкова се легитимира за собственик на имот от 500 кв. м с нотариален акт, вписан от Службата по вписванията при РС-Перник, с акт № 186, том V, дело 1120/2003 г. Със заповед № РД-336 от 2.02.2004 г. областният управител на Пернишка област е одобрил плана на новообразуваните имоти за земите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на с. Драгичево, местности: "Крушите", "Черешите" и "Серимеш". Заповедта е обнародвана в ДВ, Бр. 12 от 13.02.2004 г. Със заповед № 682 от 11.05.2004 г. кметът на община Перник е наредил комисията по чл. 210 ЗУТ да извършва оценки съгласно § 31, ал. 2 ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ. Комисията е изготвила оценка за придадените с ПНИ 131 кв. м към имота на Талка Анкова, която е одобрена от кмета на общината с обжалваната заповед. При тези данни съдът е приел, че срокът по § 31, ал. 1 от 30 дни, след влизане в сила на ПНИ е преклузивен. След изтичането му за правоимащите по § 4а, § 4б, § 4в и 4з ПЗР на ЗСПЗЗ се погасява правото да придобият собствеността върху частта от имота по административен ред. Този извод е аргументиран с § 31, ал. 5 ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г., според който правото да се иска оценка за придаваемите се части преминава върху бившия собственик. При липсата на молба, или при липсата на законовите предпоставки заповед от кмета за оценка не следва да се издава. Като е издал такава заповед, кметът на общината е допуснал особено съществено нарушение на материалния закон, което е довело до порока нищожност на заповедта, защото по делото е липсвала молба за извършването на оценка. Заповедта с № 682 от 11.05.2004 г. за извършването на оценки на имотите, била постановена под условие-влизане в сила ПНИ и не е бил ясен кръга на правоимащите лица, за да може хипотетично да се приеме, че органът е сезиран с молба за такава оценка и в какъв срок е подадена молбата. По тези мотиви съдът е обявил заповедта на кмета за оценка за нищожна. Решението е неправилно и постановено в нарушение на съществени процесуални правила, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. Тълкуването, дадено от съда на срока по § 31, ал. 1 ПЗР на ПМС № 234/1999 г. е неправилно. Този срок не е преклузивен, а инструктивен и с него се цели внасянето на дисциплина в правоотношенията между двете категории лица - ползватели, с признато право на собственост и реституираните собственици върху земеделските земи, попадащи в територии, предоставени за ползване по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Позоваването на § 31, ал. 5 от съда е неправилно, защото с изтичането на срока по ал. 1 бившият собственик на имота може да поиска оценка на разликата, която се придава към имота на ползвателя, но дори и да не получи цената, това не го прави собственик на тази разлика, придадена към ползвателския имот с плана на новообразуваните имоти (ПНИ). Целта на ЗСПЗЗ е всеки правоимащ да се снабди с документ за собственост, като за земите, попадащи в ПНИ това е заповедта на кмета на общината, издадена по реда на чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, респективно § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази заповед има конститутивно действие, но за да бъде издадена трябва да е влязъл в сила плана по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ и да е представен документ за заплатена сума по влязла в сила оценка за земята или сградата. Заповедта се издава и за двете категории правоимащи, което означава, че всеки от тях може да направи искане до кмета на общината за оценка. Отделно от неправилното тълкуване на приложимото право съдът не се е запознал с писмените доказателства, приложени към делото. В кориците на делото на лист 7 се намира молба на Талка Анкова с дата 30.04.2004 г. до кмета на общината с искане за оценка на придадените към имота й 131 кв. м. Оценката е направена и заплатена, като това е констатирано и в заключението на вещото лице. Самата молба е направена в 30-дневния, преклузивен според съда срок, поради което тезата на съда е неправилна и в нарушение на съществени процесуални правила, които го задължават да обсъди всички доказателства по делото. Съдът не се е произнесъл и по жалбата на бившите собственици, което също е нарушение на съществени процесуални правила. Това налага решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд, който след обсъждане на приложените по делото доказателства и извършване на следващите се процесуални действия да се произнесе по жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение