Решение № 3461 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 414/2019 г.

Решение № 3461 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 414/2019 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "ВДЗ Билд" ЕООД София, представлявано от В. Даскалов срещу решение № 6367/2.11.2018 г., постановено по адм. дело № 5240/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен изцяло искът на касатора срещу ОД "Безопасност на храните" Варна, за присъждане на обезщетение в размер на 600 лв за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – заплатен адвокатски хонорар за обжалване на наказателно постановление № КХ-0073/16.08.2016 г., издадено от Директора на ОБДХ Варна. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при противоречие с материално-правните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и при съществено нарушение на процесуалните норми – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Сочи че е налице представен договор за правна защита и съдействие който е нямало как да се представи по наказателно-административното дело, тъй като в това производство разноски не се присъждат и че при липса на оспорване на договора за правна защита и съдействие няма причина решаващият съд да не го приеме. Сочи че неотносимо към спора е оспорването на датата на договора и че при липса на основания поставящи под съмнение доказателствената стойност на договорът, последният следва да се цени като достоверен източник за връзката между заплатеното и извършеното представителство. Сочи нарушение на процесуалният закон като съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Ответникът, ОБДХ Варна, редовно призован, в писмена молба от 21.01.2019 г., счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на АССГ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил изцяло предявения от "ВДЗ Билд" ЕООД иск срещу ОБДХ Варна за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 600 лв заплатено адвокатско възнаграждения в производството по съдебно оспорване на НП, произтичащо от издаденото, но отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление /НП/ № КХ-0073/16.08.2016 г., на Директора на ОБДХ Варна. За да стигне до този правен резултат, решаващият съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди – платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск остава недоказан, поради което е неоснователен. Въпреки, че по делото безспорно се доказва наличието на отменено по съдебен ред наказателно постановление, с което на касаторът е наложено административно наказание "имуществена санкция" и въпреки, че платеното в хода на административно-наказателното производство адвокатско възнаграждение може да се претендира като обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е заключил, че в случая недоказано остава реалното настъпване на претендираните вреди. Решаващият съд е обосновал този извод, като е взел в предвид че по представеният едва пред него договор за правна защита и съдействие е извършена ръкописна поправка като е нанесена дата 26.08.2016 г., и е оспорена достоверността на датата от ответната страна, тъй като годината 2016 е нанесена върху печатно написана година 2017. Съдът е изискал административно-наказателното дело № 4342/2016 г. по опаси на РС-Варна и касационното дело № 3330/2016 г. по описа на Административен съд Варна и е установил че между кориците на делата не се съдържа договор за правна защита и съдействие и при съпоставка с този приложен към дело 5240/2018 г., по описа на Административен съд София град е достигнал до извод, че ищецът не доказал достоверността на датата. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилен е решаващият извод на административния съд за недоказаност по делото както на реалното настъпване на претендираните вреди в рамките на проведените съдебни производства по отмяна на НП, така и наличието на причинно –следствена връзка между евентуално по-късно заплатени суми и отмененото като незаконосъобразно НП. В тази връзка настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от Административен съд София град фактически и правни изводи, поради което не намира за необходимо да приповтаря същите. По силата на чл. 181, ал. 1 от ГПК приложима предвид нормата на чл. 144 от АПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. По силата на ал. 2 за установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото. С оглед извършеното оспорване на датата на договор за правна защита и съдействие, който по своята същност представлява частен свидетелстващ документ, което оспорване е направено от процесуалният представител на ответната страна при първоначалното разглеждане на делото в с. з. от 19.06.2017 г., и дадените задължителни указания с решение № 6221/14.05.2018 г., по адм. дело № 9399/2017 г. на ВАС, решаващият съд е изискал и приложил делата касаещи отмяната на процесното НП за да извърши фактически установявания относно наличието на договор за правна защита и съдействие и достоверността на датата му. Доказателства в тази насока не са представени от касаторът и правилно решаващият съд е посочил че остават недоказани двете предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за да се присъди съответното обезщетение – наличието на вреда, която е договореното адвокатско възнаграждение и връзката на тази вреда с отмененото НП. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, но в случая това не е направено. Налице е отменено НП, но касаторът не е доказал наличието на възникнала за него вреда – заплатено адвокатско възнаграждение, което да е свързано именно с отмененото по съдебен ред НП, както и наличието на причинна връзка между отмененото НП и вредата. Правилно решаващият съд е посочил че липсата на който и да е елемент от фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до нереализиране отговорността на по този законов текст. Неоснователен е довода на касаторът, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила тъй като съдът не му е дал указания предвид нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК, тъй като в разпореждането с което решаващият съд е насрочил делото за разглеждане в открито с. з. изрично е указал на ищецът че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата посочени в исковата претенция от които черпи благоприятни за себе си правни последици т. е. че носи доказателствената тежест да установи наличието на предпоставките за реализиране на отговорността на държавата за причинени му вреди. Не се присъждат разноски на касаторът с оглед изхода на спора. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение