Решение № 10660 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8885/2016 г.

Решение № 10660 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8885/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. М. Ш., гр. Е., ул. "Т. Т." №... срещу Решение № 239 от 30.06.2016 г. на Административен съд, гр. В. Търново, постановено по административно дело № 317/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на С. М. Ш. срещу отказ за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, рег. № 260р-4282 от 28.04.2016 г., на началника на Районно управление - Е..

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е тълкувал чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Съдът формално и без връзка с доказателствата по делото е достигнал до извод за необоснованост на нуждата от самоотбрана и лична защита. Не е анализирал основните възражения, при което е допуснал постановяване на съдебния акт при непълнота на доказателствата. Липсват ясни мотиви относно възражението за допуснато неизпълнение от административния орган на задължението му по чл. 35 АПК и чл. 83, ал. 1 - 3 ЗОБВВПИ.

Неоснователен счита извода на съда за непредставяне на доказателства за съществуваща заплаха за сигурността на касатора. Съдът не е ценил множеството сигнали постъпили у органа във връзка със сигурността на личността и имуществото на касатора. Съдът не е отчел, че в хода на административното производство на касатора не е предоставена възможност да ангажира доказателства за твърдяната заплаха, както и че органът е извършил реална преценка за наличие на положителните и липсата на отрицателните предпоставки за притежание на оръжие. Напълно необосновано е прието, че касаторът е длъжен да докаже наличието на предпоставки за издаването на разрешително.

Съдът не е отчел, че актът е издаден при грубо нарушение на административнопроизводствените правила. Липсват конкретни мотиви за издаване на акта и същият е издаден при неизяснени обстоятелства. Вместо да изпълни задължението си за оказване на съдействие органът направо е пристъпил към издаване на акта, с което е нарушен чл. 35 АПК. Неправилно органът и съдът приемат липсата на издадено в полза на касатора предхождащо разрешение за носене на оръжие като пречка за издаване на исканото разрешително. Счита, че съдът неправилно тълкува понятието "самоотбрана". Недопустимо е да се очаква от физическо лице да докаже съществуването на потенциална заплаха за здравето, живота и собствеността - негова и на негови близки.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт като даде задължителни указания на органа по тълкуването и прилагането на закона. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Т. М., Адвокатска колегия, гр. В. Търново.

Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление, гр. Е., счита жалбата за неоснователна. Въпреки, че в касационната жалба се сочи, че се обжалва решението по административно дело № 270/2015 г., от изложеното е видно, че се обжалва решението, постановено по административно дело № 317/2016 г.

Излага фактите по делото и сочи, че касаторът не е представил доказателства за необходимостта от носене и употреба на огнестрелно оръжие. Счита, че произнасянето на органа преди изтичането на срока по чл. 83, ал. ЗОБВВПИ не е ограничило правата на касатора, тъй като в срока доказателства не са били представени.

Неоснователен счита и довода за нарушение на чл. 35 АПК. Подаването на множество жалби и оплаквания, без да се държи сметка за тяхното съдържание и основателност, не може да обоснове необходимост от носене и употреба на оръжие.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Р. Б..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на касатора и обосновано е приел за законосъобразен оспорения акт. В тежест на касатора е да докаже необходимостта от носене и употреба на лично огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, което не е сторено. Решението на съда следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 30.03.2016 г. С. М. Ш. подава заявление, вх. № 260000-860, до Районно управление - гр. Е., с което поискала издаването на разрешително "за носене и употреба на огнестрелни оръжия, за извършване на охранителна дейност и самоотбрана". Към заявлението са приложени документите за обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 1-9 ЗОБВВПИ.

2. На 11.04.2016 г. г. жа Ш. прилага към заявлението декларация по чл. 76, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 98 ЗОБВВПИ и диплома за завършено средно образование.

3. На 15.04.2016 г. началникът на Районно управление, гр. Е., указва на г-жа Ш. да представи допълнителни мотиви за исканото разрешение. Указанието е връчено на г-жа Ш. на 18.04.2016 г.

4. На 18.04.2016 г. г-жа Ш. подава уведомление до Районно управление, гр. Е., с което изрично декларира, че е представила всички изискуеми документи и е изложила мотиви за издаване на исканото разрешително. Изрично сочи повторно, че исканото разрешително е за придобиването и носенето на неограничен брой огнестрелни оръжия. Указва на органа срока, в който следва да бъде издадено разрешителното - 30.04.2016 г.

5. На 19.04.2016 г. полицейски инспектор в Районно управление, гр. Е., с докладна записка рег. № 260р-3898, информира началника на Районно управление полиция за резултатите от извършената проверка: г-жа Ш. живее постоянно в гр. Е., няма официални данни за лекуване от психично заболяване, в периода 1.01.2015 г. - 18.04.2016 г. е подала над 17 жалби като образуваните във връзка с това преписки са прекратени. Няма данни за започнали полицейски производства срещу нея.

6. На 22.04.2016 г. младши полицейски инспектор - контрол на общоопасните средства, предлага на началника на Районното управление - докладна записка, рег. № 260р-4017, да бъде отказано издаването на разрешително за носене и употреба на огнестрелно оръжие. В докладната се сочи, че извършената проверка установила необоснованост на причината за исканото разрешение. Извършването на дистрибуторска дейност само по себе си не е основание за издаване на исканото разрешително, а данни за противообществени прояви и оперативни данни за заплахи спрямо г-жа Ш. и семейството й няма.

7. На 28.04.2016 г., с акт, рег. № 260р-4282, началникът на Районно управление, гр. Е., отказва издаването на разрешително. В мотивите органът приема, че не е налице основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, че в заявлението по чл. 81, ал. 1 ЗОБВВПИ липсва индивидуализация на оръжието, което ще се носи и употребява, че не е налице вероятност от възникване на ситуация, която да обосновава вероятността от възникване на ситуация, която да обосновава необходимостта но такъв кит.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Г-жа Г. не е доказала, че отговаря на изискванията за притежаване на огнестрелно оръжие и в частност на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Наличието на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е предпоставка за издаване на разрешителното като тежестта на доказване на релевантните факти и обстоятелства е на г-жа Ш.. Органът е указал на г-жа Ш. необходимостта от доказването на нуждата от носене и употреба на огнестрелно оръжие, но доказателства не са били представени. Съдът приема, че органът не е нарушил чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ като е издал акта си преди изтичането на визирания в разпоредбата срок, защото г-жа Ш. изрично е заявила, че няма да представя други доказателства и счита, че е представила всички изискуеми документи и доказателства.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения отказ и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът счита обжалваното съдебно решение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци на съдебното решение са фактически за съдържанието на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за преценката на доказателствата във връзка с обосноваването на основателната причина и за спазването от органа на чл. 35 АПК.

Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение налагат съдът да посочи следното:

Разрешението за придобиване на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Изискванията са два вида - свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10).

Освен материалноправните изисквания, при наличието на които органът издава разрешение, законодателят, с оглед на правния субект, който иска издаване на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаване на разрешението, е регламентирал изрично и съдържанието на заявлението, което лицата следва да подадат, както и необходимите документи, които следва да бъдат приложени към него - чл. 76, ал. 3, 4, 5, 6 и 7, чл. 77, чл. 78, ал. 1 и 2, чл. 78а ЗОБВВПИ.

Следователно, от една страна, законодателят е формулирал изрично материалноправни изисквания за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, а от друга страна, е регламентирал документите, които заявителят трябва да представи, за да може органът да прецени наличието или липсата на материалноправните пречки.

Освен че е регламентирал материалноправните изисквания, съдържанието на заявлението и необходимите приложения законодателят е регламентирал и самото производство по издаване на разрешение. Наличието на специално регламентирано производство поставя въпроса доколко приложими са общите разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. Т. изисква да се установи какво точно е регламентирал законодателят и с оглед на това какво от общата регламентация на Административнопроцесуалния кодекс намира приложение.

Както обосновано сочи и съдът органът е длъжен да постанови акта си след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Член 35 АПК задължава органа да стори точно това. Това изискване е проявление на основен принцип в административното производство - принципа на истинността, чл. 7 АПК, и безспорно нарушаването му е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Въпросът по делото обаче е не досежно спазването на чл. 35 АПК, а досежно задълженията на органа и на заявителя за събиране на доказателства - за кои факти доказателствената тежест на кого е? Именно в този контекст - спазването на разпределението на доказателствената тежест, следва да се разглеждат и доводите на касатора.

Както правилно е приел съдът, органът, с оглед на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешително и е проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на изискванията, т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че представените не отговарят на изискванията. Например, че липсва документ посочен в чл. 76, ал. 4 ЗОБВВПИ или в някоя от другите разпоредби, или че за някой от посочените в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ факти не е представено доказателство или че представеното не съответства на изисквания.

Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично регламентирал и кои релевантни факти органът установя сам, т. е. за кои факти той събира служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят изрично разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя.

Следователно, органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ или че представен документ е непълен да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово задължение следва както пряко от чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, така и от разпоредбата на чл. 9, ал. 4 АПК, която задължава органа да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на административното производство. Органът е длъжен, също така, служебно да събере доказателства за посочените в чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ обстоятелства. Тази разпоредба изключва приложимостта на чл. 36, ал. 1 АПК.

Как горното се отнася към предмета на спора?

В случая, видно от доказателствата по делото органът, след като получил заявлението на г-жа Ш. и приложените към него документи, извършил проверка за съответствие на представите документи с разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и на чл. 76, ал. 3 и 4 ЗОБВВПИ и констатирал липсата на мотиви за издаване на исканото разрешително - изискване, визирано в чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ. С оглед на това и в съответствие с чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ изискал от г-жа Ш. представянето на мотивация за исканото разрешително.

В заявлението за издаване на разрешително г-жа Ш. посочила две причини по смисъла на чл. 6 ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешително: а) охранителна дейност и б) самоотбрана. Охранителната дейност е причина, поради която органът може да издаде разрешително, но това не е гражданска цел, а служебна. Самоотбраната е също причина, за която органът може да издаде разрешително, но това е гражданка цел. Следователно, със своето заявление касаторът поискал едновременно издаването на разрешение за служебни и за лични цели. Установявайки, че искането е едновременно по чл. 6, ал. 2 и 3 ЗОБВВПИ, при това без да съдържа доказателства за съществуването на двете твърдяни причини, органът, изрично указал на касатора необходимостта от представянето на доказателства за твърдяните причини.

Но касаторът и след указанието не е ангажирал каквито и да било доказателства. Органът има задължение служебно да събира доказателства само досежно обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. Органът няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително. По отношение на причината органът има само задължение да укаже на заявителя, че не представя доказателства.

Видно от изложеното, както обосновано приема и съдът, в хода на производството по издаване на оспорения отказ органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 83, ал. 1 - 3 ЗОБВВПИ. На касатора е била предоставена възможност да ангажира доказателства и видно от представеното "уведомление" от 18.04.2016 г. тази възможност е била използвана. Факта, че по преценка на касатора не са представени никакви доказателства, а ултимативно е заявено, че причината за искането разрешително е служебни и лични цели, при това то следва да бъде "за неограничен брой огнестрелни оръжия" не значи, че е лишен от възможността да ангажира доказателства.

Както обосновано приема и съдът органът не е допуснал и нарушение на чл. 35 АПК, защото е постановил акта си след като е събрал и обсъдил всички относими за издаването му доказателства. Що се отнася до подадените до Районно управление - Е. и Районно управление - Г. О. 17 жалби в рамките на период от около една година преди подаване на заявлението сам по себе си този факт не обосновава наличието на причина за издаване на разрешително, тъй като производствата по тях са прекратени поради липса на престъпление, а и декларираната служебна цел - охранителна дейност, и декларираната гражданска цел - самоотбрана, предполагат наличието на съвсем различни факти и обстоятелства, обосноваващи потребностите. Ако касаторът е считал, че съществуват факти и обстоятелства, които обосновават твърдяните служебна и гражданска цел е следвало да ангажира доказателства.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, въз основа на тях направил обосновани фактически изводи, правилно тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди касатора да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В. Търново - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд