Решение № 4850 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13897/2009 г.

Решение № 4850 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13897/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пейо Илиев Тачев от гр. Пазарджик против Решение № 395/10.09.2009 г., постановено по адм. дело № 392/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № З-176/2.06.2009 г. на Началника на РУ на МВР гр. Пазарджик, с която му е отказано издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване и пренасяне на късо огнестрелно оръжие. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Началника на РУ на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява и представлява. Ангажира писмено възражение за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на Пейо Илиев Тачев от гр. Пазарджик против Заповед № З-176/2.06.2009 г. на Началника на РУ на МВР гр. Пазарджик, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) му е отказано издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване и пренасяне на късо огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че посочените като основания за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените в закона предпоставки за отказ да бъде издадено исканото разрешение. Изложени са мотиви, че извършваната от жалбоподателя дейност не е рискова, а необходимостта от защита не е доказана. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Според чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗКВВООБ с оглед на предназначението му, субектите, които го използват, и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели се използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в правилника за прилагане на закона характеристики, предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на ТЗ за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди. Цитираната нормативна уредба налага извода, че юридическите лица и търговците могат да притежават огнестрелно оръжие за служебни цели или за граждански цели. В случаите, когато оръжието се използва за охрана, то е за служебни цели, ако е предназначено за охрана на собствеността или за защита на живота и здравето, но на други лица, т. е. огнестрелното оръжие е за служебни цели когато охраната, за която е предназначено, се осъществява като търговска (стопанска) дейност. Когато огнестрелното оръжие е предназначено за самоотбрана, т. е. за защита на собствеността, живота и здравето на физическите лица и търговците, респ. на съответните служители в юридическите лица, то е за граждански цели. В чл. 40 и чл. 41 от ППЗКВВООБ законодателят е регламентирал условията, при които се издават разрешения за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси, съответно от юридически лица и търговци, независимо дали са за служебни или за граждански цели, и от физически лица за самоотбрана. В конкретния случай Тачев е отправил искане да му бъде издадено разрешение за придобиване чрез закупуване и пренасяне на късо огнестрелно оръжие, необходимо за самоохрана. Молителят е физическо лице, регистрирано като земеделски производител и не е търговец по смисъла на ТЗ, независимо от твърдяното в искането му, че притежава фирма - по делото липсват доказателства Тачев да е собственик или управител на ЮЛ, и издаването на разрешение за придобиване и пренасяне на оръжие е поискал с цел самоохрана. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци при недоказана или отпаднала необходимост. В настоящият случай, в административния акт се сочи основанието "недоказана необходимост". В нормата на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ също е предвидено, че в искането за издаване на разрешение трябва да се обоснове необходимостта от издаването му. Анализът на тези разпоредби налага извода, че в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, е да докаже необходимостта от притежаването на огнестрелно решение. За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения. Посоченото от Тачев, в искането му от 5.03.2009 г., че работи с големи парични обороти и постоянно му се налага да пътува, носейки парични суми, не сочи за съществуването на вероятна опасност по смисъла на закона, т. е. не е налице е обосновка, изискуема по силата на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, която следва да бъде възприета като легална необходимост от огнестрелно оръжие. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,