Решение № 6696 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13182/2008 г.

Решение № 6696 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13182/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Георги Ангелов Иванов против Заповед № РД-46-883 от 25.07.2008 година на Министъра на земеделието и храните в частта й, в която на наследници на Мария Иванова Балева е отказано право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1 т. 2 ЗСПЗЗ. Релевира доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административното производство е по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Започнало е по заявление от Георги Ангелов Иванов до министъра на земеделието и храните за признаване право и определяне на обезщетение за изоставени и неликвидирани земи по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" от неговата наследодателка Мария Иванова Балева. От писмените доказателства по приложената преписка е установено, че Мария Иванова Балева е изселен бежанец от с. Голямо Дервент, Софийска околия. Напуснала е старото си местожителство през 1920 година, за което е съставено свидетелство за етническо малцинство за изселен или бежанец. Подала е молба за ликвидиране през месец август на 1926 година с описани селищни и земеделски имоти. Имуществото е ликвидирано с ликвидационен лист от 25.10.1928 година. Определени са за плащане 65.77 щатски долара, а остатъкът в български държавни ценни книжа. Цялото ликвидационно досие се съхранява в Централния държавен архив, фонд 719, опис 1. При тези данни, административният орган е съобразил, че наследодателката на жалбоподателя е с ликвидирани имоти. Поради това и досието се намира в опис 1 на архивния фонд. Не са налице условията на § 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ и наследниците й нямат законово право на обезщетяване. По тези съображения е отказано признаване на такова със заповедта в оспорената й част. Така постановеният административен акт е законосъобразен. Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913-1928 година български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общински поземлен фонд. Легално определение на понятието "лица, несполучили облигации" е дадено с § 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ. В нормата са въведени четири кумулативни изисквания за обезщетение: Имотите да са посочени, като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к; да не са оценени и ликвидирани по Спогодбата; да не са прехвърлени от собствениците им; да са изоставени от правоимащите поради каквато и да е причина на гръцка територия. Наследодателката на жалбоподателя не отговаря на първите две от тях. Неоснователно е възражението по жалбата, че с ПМС 456/1997 година се стеснява кръгът на правоимащите, тъй като подзаконовият нормативен акт неправомерно ограничавал приложното поле на закона. Този въпрос многократно е поставян на вниманието на съда в образуваните съдебни производства. Той е разрешен вече в практиката на Върховния административен съд с влязло в сила Решение № 9175 от 9.11.2004 година по адм. дело № 1775/2004 година на петчленен състав. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата на фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", със седалище в гр. Пловдив срещу ПМС № 456 от 11.12.1997 г., обн. в ДВ, бр. 122/1997 г. и ПМС № 109 от 27.04.2001 г., обн. в ДВ, бр. 44 от 8.05.2001 година, с които е създаден и допълнен § 66 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Решението е постановено в производство по оспорване на нормативен акт и съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 АПК има действие по отношение на всички. Преценен на тази база доводът за незаконосъобразност на § 66, който по косвен начин се прави в обстоятелствената част на жалбата по настоящото производство е напълно неоснователен. Отделно от това следва да се има предвид, че съхраняването на изселническото досие в опис № 1 на архивния фонд съставлява индиция за налично обезщетяване на правоимащите изселници. Неслучайно нормативното изискване, залегнало в § 66, ал. 1 на ПМС 456/1997 година документите да се съхраняват в опис № 12 на архивния фонд е задължителна предпоставка за признаване правото на обезщетение. А рхивният фонд се състои от тридесет поредни описа, като опис № 12 съдържа преписките на българи-бежанци от Беломорска Тракия и Македония за ликвидация на имоти - по населени места без ликвидационни листове с оценка на имотите. Това установява, че те не са оценени и ликвидирани. В същото време в опис № 1 се съдържат преписките на българите-бежанци, които са оценени и ликвидирани от Смесената комисия. Там е намерена преписката на наследодателката на жалбоподателя, поради което по отношение на него категорично липсва първото задължително условие на пар. 66 ППЗСПЗЗ. За наследниците не е налице право на обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Оспореният отказ е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение