Решение № 2942 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11537/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването, чрез представител по пълномощие адв. Б. Христова, от Софийска адвокатска колегия срещу Решение 19063/07.10.2024 год., постановено по адм. дело 4743/2024 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на министерството против Решение РД-02-14-509/19.04.2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (РУО на ОПРР), с което е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по Договор С00-33/BG16RFOP001-9.001-0002-С01-S-01 от 27.10.2023 год. с изпълнител ИНФОСТРОЙ ООД. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение, е заявено, че обжалвания административен акт е с адресат Министерство на здравеопазването, но видно от съдържанието на акта установените нарушения касаят обществена поръчка, обявена проведена и възложена от зам.-кмета на Община Русе, като липсва както правна, така и фактическа обосновка защо се определя финансова корекция на Министерство на здравеопазването. Сочи, че министерството не е страна по сключения договор, по който е определена финансова корекция и в решението липсват мотиви и аргументи, защо се приема, че то е извършило нарушенията. Твърди се, че възложителя и бенефициера са две различни лица. Според касатора, незаконосъобразно съдът не е обсъдил всички изложени доводи срещу законосъобразността и правилността на административния акт, съответно е обсъдил част от аргументите лаконично и бланкетно, в резултат на което е формулирал неправилни изводи. Посочва, че липсва каквато и да е правна обосновка защо според съда нарушението на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ не е съществено и не може да опорочи административния акт до степен на неговата отмяна. Посочва относима според него практика на ВАС, като твърди, че изводът на съда е в противоречие със същата. Касаторът счита, че по отношение на аргумента за наличие на съществено несъответствие между посочените в административния акт правни основания за издаването му и реално установените факти в административното производство е посочил три несъответствия, като само едно е обсъдено от съда при това лаконично и бланкетно. Първото несъответствие било по отношение на правното основание, посочено в акта, по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Изводите на съда по отношение на него били необосновани, като сочи, че не става ясно, защо съдът приема, че съответствието на описаната в акта фактология с посочената хипотеза по наредбата, а не по закона, отразява действителната воля на органа и не става ясно защо за съда обстоятелството, дали приетата за установена фактология съответства на посочената от органа правна норма на закона е ирелевантно. Счита изводите за неправилни, като противоречието между изложените от органа факти и правните норми, под чиято хипотеза същият счита, че фактите се субсумират, води до незаконосъобразност на акта. Второто несъответствие твърди, че е по отношение на нарушението на чл. 63, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за обществените поръчки (ЗОП), като доколкото съдът е приел, че издаденият административен акт е законосъобразен и правилен, то е следвало да обоснове защо е нарушена посочената норма. Касаторът твърди, че такава обосновка в съдебния акт липсва. По отношение на твърдяното нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, според касатора в съдебното решение няма обосновка как точно са нарушени тези принципи, като всъщност същите не са и цитирани конкретно. Сочи се също, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд и по отношение на материалната законосъобразност на акта. Твърди, че е обосновано изискването участниците да имат опит при извършването на подобни дейности в сгради с обществено предназначение, които предопределят определена сложност и рискове при строежа. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на решение по съществото на спора с отмяна на Решение РД-02-14-509/19.04.2024 год. на РУО на ОПРР, както и присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. В съдебно заседание, касаторът чрез процесуалния си представител адв. Б. Христова, поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи и формулира искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за две инстанции по представен списък. На 12.02.2025 г. е постъпила допълнителната молба от пълномощника на касатора за спиране на производството до произнасяне на Съда на Европейския съюз с решение по отправено преюдициално запитване по дело С-471/2023 год. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (РУО на ОПРР), в писмен отговор чрез представител по пълномощие гл. юрисконсулт С. Димитрова, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокат над минималния размер, поради липса на фактическа и правна сложност на делото. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е приел за установено следното: Министерство на здравеопазването е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-9.001-0002/20.05.2022 год., сключен с Министерство на регионалното развитие и благоустройството - Главна дирекция Стратегическо планиране и програми за регионално развитие, в качеството й на Управляващ орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020, за изпълнението на проект Укрепване капацитета на болничната мрежа за реакция при кризи. В изпълнение на договора и за реализиране целите по проекта, Община Русе е публикувала обява за събиране на оферти по реда на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП за възлагане обществена поръчка с предмет: Преустройство на съществуваща сграда в сграда за ползване при епидемично разпространение на инфекциозни заболявания към КОЦ-Русе с прогнозна стойност от 164 289,17 лева без ДДС. В резултат на проведената процедура е сключен Договор С 00-33/BG16RFOP001-9.001-0002-С01-S-01/27.10.2023 год. с избрания участник ИНФОСТРОЙ ООД, на стойност 162 817,63 лв. без ДДС /195 381,16 лв. с ДДС. Във връзка с регистриран сигнал за нередност под 2422 в УО на ОПРР, органът е извършил проверка и е уведомил бенефициера с писмо изх. 99-00-6-95/21.03.2024 год. за констатациите си за извършени нарушения с финансов ефект, както следва: 1) Ограничителен критерий за подбор - органът е установил, че като критерий за подбор за икономическо и финансово състояние, възложителят е поставил изискване участникът да е изпълнил минимум една дейност с предмет идентичен или сходен с предмета на поръчката за последните 5 (пет) години от датата на подаване на офертата. В документацията на поръчката е посочено, че за сходни на предмета на поръчката дейности се считат такива отнасящи се за строително-ремонтни работи изграждане/основен ремонт/текущ ремонт/реконструкция/преустройство на сгради за обществено обслужване. Административният орган е приел, че незаконосъобразно възложителят е определил изискване към участниците да имат опит в СМР на сгради за обществено обслужване, тъй като и в Закона за устройство на територията (ЗУТ), и в Правилника за реда за вписване и водене на централния професионален регистър на строителя жилищни и смесени сгради със средно застрояване и сгради и съоръжения за обществено обслужване с посочена в тях разгъната застроена площ или с посочен капацитет от места за посетители, са обединени в една точка, и съответно са приравнени една на друга. Административният орган се е позовал на ЗУТ и на съдебна практика на ВАС - Решение 1263 от 01.02.2021 год. по адм. дело 10402 от 2020 год. по описа на VII отд. на ВАС, според която предназначението на сградите и съоръженията не са определящ критерий за сложността на даден строеж. По този начин се стеснявал кръга на възможностите на участници да докажат своя опит, тъй като ограничава участниците с капацитет за изпълнение на поръчката, имащи опит в изпълнение на СМР, но по жилищни и смесени сгради. Приел е, че видно от техническата спецификация, предметът на поръчката не се характеризира с определена специфика, която да налага поставяне на подобно изискване. Направен е извод, че конкретизирането на определен вид сгради, които ще се приемат за сходна дейност единствено като сгради за обществено обслужване стеснява кръга на възможностите на участниците да докажат своя опит, което води до неравно третиране. Ръководителят на УО е обосновал, че според предметът на поръчката не се характеризира с определена специфика, която да налага поставяне на подобно изискване, нито с някаква особена сложност при изпълнението, изискваща по-специални знания и опит, което съответно не предполага наличие на такива, придобити единствено при извършване на текущ ремонт на сграда с конкретно предназначение. Не е предвиден и особено голям обем от дейности, което се потвърждава и от индикативния срок за изпълнение на поръчката възложителят е определил срока за изпълнение на целия договор на обекта да е не по-дълъг от 3 месеца. Отбелязано е и че обществената поръчка е на ниска стойност възложена е като събиране на оферти с обява, тъй като е определена като строителство до 164 289,17 лв. без ДДС. Формиран е извод за нарушение на чл. 63 ал. 1, т. 1, б. а, във вр. с чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗОП. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год.), (Наредба за посочване на нередности), за които се предвижда определяне на финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходи по засегнатия договор. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ на бенефициера е дадена възможност да представи възражение и приложи доказателства по констатациите на органа и предложението за определяне на финансова корекция. С писмо 99-00-6-95(1)/04.04.2024 год., бенефициерът е представил възражение, в което е оспорил твърденията на РУО на ОПРР за наличие на допуснати нарушения, които биха могли да се квалифицират като нередност. Заявено е, че не е налице основание за определяне на финансова корекция. Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РУО на ОПРР е постановил Решение РД-02-14-509/19.04.2024 год., с което на основание чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, както и чл. 143, § 2, и чл. 2, § 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, за гореописаното нарушение е определил финансова корекция на бенефициера Министерство на здравеопазването в размер на 5% върху поисканите за възстановяване разходи по засегнатия Договор С00-33/BG16RFOP001-9.001-0002-С01-S-01 от 27.10.2023 год. с изпълнител ИНФОСТРОЙ ООД на стойност 162 817,63 лв. без ДДС. След диспозитива на решението е посочено, че финансовата корекция e в размер на 9 769,06 лв. с ДДС, представляваща 5% от безвъзмездната финансова помощ по договора и следва да не се верифицира при процедиране на последващи искания за плащане. Посочено е също, че неправомерният разход е изчислен върху стойността на всички допустими разходи по договора с изпълнител в размер на 195 381,16 лв. с ДДС и следва да бъде преизчислен върху реално отчетени и допустими за верифициране разходи по договора с изпълнител, финансиран със средства от ЕСИФ. В мотивите на административния акт, РУО на ОПРР е възпроизвел фактическите установявания и правните изводи, обективирани в уведомлението от 21.03.2024 год. и е приел за неоснователни наведените от бенефициера възражения. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила. По отношение материалната законосъобразност на решението, съдът е приел за правилни изводите на РУО на ОПРР за допуснато от бенефициера нарушение при възлагането на обществената поръчка. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията за незаконосъобразност на акта поради несъответствие на посоченото правно основание за издаването му и фактическите констатации. Обосновал е, че действително, в уводната част на оспореното решение, съдържаща основанията, на които се издава акта, е посочена разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, която касае налагането на финансови корекции за нарушаване на принципите за добро финансово управление, но доколкото актът бил подробно мотивиран, с ясно и обстойно излагане на фактическите констатации и изводи относно установената нередност, в това число чрез класифицирането й като такава по т. 11, б. б от Наредбата за посочване на нередности, е приел, че позоваването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ не отразява действителното разбиране и воля на ръководителя на УО относно естеството на нарушението и неговата квалификация, като е приел, че се касае за фактическа грешка. Приел е, че дори и да се приеме, че административният орган действително е визирал чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ като правно основание за издаването на акта, то неговата нерелевантност не обосновава незаконосъобразност на решението, ако самата нередност е правилно квалифицирана. Направил е заключение, че констатациите и изводите на административния орган по отношение на установеното нарушение са обосновани и в съответствие с материалния закон. Предвид предмета на поръчката, нямало съмнение, че изискването към кандидата да е изпълнил минимум една дейност в областта на строителството е обосновано и в съответствие с чл. 63, ал. 1, т. 1, б. а от ЗОП. Ограничаването на релевантния опит обаче до такъв в строителството/ремонта само на обществени сгради било необосновано и нарушавало забраната на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП. Видно от описанието на предмета на поръчката, се касаело за обичайни по съдържание и обем СМР дейности, които не се отличават с някаква сложност или специфики, т.е. от гледна точка на характера и естеството на дейностите нямало значение дали те ще са извършват на обществена или жилищна сграда. Видът на сградата като обществена или жилищна не бил сам по себе си критерий за сложността на ремонтните дейности или някаква индиция за тяхната специфика. В тази връзка е приел, че правилно РУО се е позовал на разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ, видно от която строежите се категоризират в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, т.е. начинът на ползване на сградата не е определящ за значимостта или сложността на строежа, съответно за неговата категоризация. Обосновал е, че заложеното от възложителя изискване се явява несъответстващо на сложността на обществената поръчка и поради това е ограничително.В заключение е приел за доказано извършеното нарушение на чл. 63 ал. 1, т. 1, б. а, във вр. с чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗОП, както и че същото правилно е подведено като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. В съответствие с горните доводи и аргументи, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата и в полза на административния орган е присъдил разноски в размер на 360 лева. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място, с оглед депозираното пред настоящата инстанция искане с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 633, във вр. с чл. 631 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от АПК за спиране на производството по делото, съда намира за нужно да отбележи следното: Настоящият съдебен състав счита искането за неоснователно и като такова същото следва да бъде оставено без уважение. В допълнително постъпила молба от 12.02.2025 год. от страна на касатора е направено искане на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 633, вр. с чл. 631 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК за спиране на съдебното производство до приключване на дело C-471/23, образувано пред Съда на Европейския съюз (СЕС). Служебно известно на съда е обстоятелството, че с Решение от 06 март 2025 год. по дело С-471/2023 год., СЕС се е произнесъл по преюдициалното запитване. Предвид изложеното, искането за спиране на производството по делото до постановяване на решение от СЕС по дело С-471/23 е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като то вече е постановено. На следващо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган. Основателни са доводите на касатора по отношение на твърденията за допуснато от административния орган нарушение на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ. Нормата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ указва задължението на административния орган да предостави възможност на бенефициера да представи възражение по констатациите, като ал. 3 указва, че в решението се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. При спазване на изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, РУО на ОПРР е уведомил бенефициера за започването на процедура по чл. 73 от ЗУСЕФСУ и му е предоставил законовоустановения срок за възражения. Такива са представени от страна на бенефициера, но видно от съдържанието на обжалваното решение, не са обсъдени, като РУО на ОПРР не е изразил конкретно становище по всички направени възражения. Необсъждането на направените от бенефициера възражения в случая е в нарушение на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, тъй като специалният закон изисква обсъждането им в мотивите на административния акт. Поради това касационната инстанция приема твърденията на касатора за нарушение на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ за основателни. Това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и достатъчно основание за отмяна на административния акт. В този смисъл е и константната практика на ВАС, обективирана в множество съдебни актове, между които и тези, вписани в касационната жалба. Основателни са и обективираните в касационната жалба твърдения за наличие на съществено несъответствие между посочените в административния акт правни основания за издаването му и реално установените факти в административното производство. Правно основание, въз основа на което е издаден оспореният акт, според посоченото в него е чл. 73, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, както и чл. 143, § 2, и чл. 2, § 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Следователно с тази разпоредба, законодателят определя вида и формата на индивидуалния акт, с който се определя финансова корекция, както и компетентния орган, на който е възложено правомощието по издаването му. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности. Следователно с тази разпоредба, законодателят възлага правомощие на управляващите органи да провеждат процедурите по администриране на нередности. Съгласно изискването по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция задължително се определя по основание и размер. Основанието за определяне на финансова корекция е наличието на данни за извършена нередност. Легалната дефиниция на понятието нередност е дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 год. и представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България е единна в становището си, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. В случая, посоченото от РУО основание за определената финансова корекция е наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3, финансова подкрепа със средства от Европейските фондове може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при нарушаване на принципите на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Визираният нормативен документ е Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 год., съгласно чл. 33, параграф 1 от който, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Разпоредбата на чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 постановява, че съгласно принципа на добро финансово управление бюджетът се изпълнява в съответствие с принципа на ефективен и ефикасен вътрешен контрол, подходящ за всеки метод на изпълнение, и в съответствие с приложимите за съответния сектор правила. Следователно, за да е годно правно основание за определяне на финансова корекция, РУО следва да мотивира от фактическа страна и докаже нарушения на правилата, гарантиращи изпълнението на принципа за добро финансова управление и в частност на поне едно от проявленията му икономичност, ефикасност и ефективност. В конкретния случай, в мотивите на оспореното Решение РД-02-14-509/19.04.2024 год., РУО излага мотиви, които не се отнасят до нарушения до принципа на добро финансово управление нито като цяло, нито в някое от неговите проявления икономичност, ефикасност и ефективност. Изложените мотиви са свързани с нарушение на правилата за провеждане на обществени поръчки и в частност се твърдят ограничителни критерий за подбор нарушение на чл. 63 ал. 1, т. 1, б. а, във вр. с чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗОП. Не са изложени мотиви как тези конкретни нарушения на правилата по ЗОП нарушават принципа на добро финансово управление в цялост или на някое от отделните му проявления - икономичност, ефикасност и ефективност. Касационната инстанция приема, че в конкретния случай е налице разминаване между фактическите и правните основания за определяне на финансовата корекция. Описаните от фактическа страна нарушения на националните правила за провеждане на обществени поръчки не подадат в обхвата на нередността, за която е определена финансова корекция - чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Процесното решение за определяне на финансова корекция е постановено в отклонение на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореното пред Административен съд София-град решение представлява индивидуален административен акт, който както с оглед нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, така и с оглед общото изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, следва да съдържа фактическите и правни основания на органа за властническото му волеизявление. Както многократно е приемано в константната практика на ВАС (виж Решение 11465 от 11.11.2021 год. по адм. дело 7880/2021 год. на ВАС, VІІ отд.), Изискването индивидуалният административен акт чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, и в частност актът по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, да има фактически и правни основания, е изискване за неговото мотивиране, изведено от значението, което фактическите и правни основания имат за законосъобразността на властническото едностранно волеизявление, чрез което държавните органи упражняват предоставената им държавна власт. Фактическите основания или фактите са това, което дава основание на органа да упражни компетентността си като наложи едностранно властнически съответния правен резултат, а правните основания са тези, които сочат целта на волеизявлението, т.е. целта на упражнената държавна власт. Именно поради това без фактите и без правните основания съдът не може да установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на властта, т.е. не може да упражни конституционното си задължение да осъществи контрол за законосъобразност чл. 120, ал. 1 от Конституцията, а засегнатите от акта лица не могат да упражнят ефективно конституционното си право на защита чл. 56 от Конституцията. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като посочените пороци правят безпредметно обсъждането на съответствието на акта с материалния закон. С оглед горното, решението на РУО, с което е определена финансова корекция, е незаконосъобразно. Като е достигнал до противния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в нарушение на материалноправните разпоредби, в каквато посока са и доводите на касатора. Това налага отмяна на решението на Административен съд София-град, както и отмяна на оспорения пред него административен акт. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на касатора следва да се присъдят разноски. Съгласно представен в касационното производство списък по чл. 80 от ГПК, такива са претендирани в общ размер от 2 860,15 лева, от които 2 682 лева адвокатско възнаграждение (1 149,60 лева за първоинстанционното производство и 1 532,40 за касационното оспорване) и 178,15 лева държавна такса (78,15 лева за първоинстанционното производство и 100,00 лв. за касационното оспорване). От страна на Министерство на здравеопазването е направено своевременно искане за присъждане на разноски и пред двете инстанции. За удостоверяване на реалното заплащане на адвокатското възнаграждение, към списъка са приложени фактура и банково извлечение. Такива са представени и пред първоинстанционния съд. Като основание във фактурата представена пред настоящата инстанция е посочено възнаграждение за обжалване на Решение по адм. дело 4743/2024 год., АССГ и представителство пред ВАС по Договор РД-11-263/19.07.2024 год. В банковото извлечение е посочен номера на фактурата. Пред първоинстанционния съд е представена фактура, като в основанието й е посочено - възнаграждение за представителство по адм. дело 4743/2024 год., АССГ по Договор РД-11-263/19.07.2024 год. В банковото извлечение, като основание за плащане е посочен номера на фактурата. Когато искането е направено в срок, за да бъде уважено, претендираните разноски трябва да бъдат реално направени като разход, което за адвокатския хонорар значи да са реално заплатени на адвоката. Следва да се отчете обстоятелството, че в производството не е представен вписания във фактурите Договор за правна помощ РД-11-263/19.07.2024 год.. По изложените съображения следва извода, че претендираните суми за адвокатско възнаграждение в размер на 2 682 лева с ДДС за двете съдебни инстанции се явяват недоказани по основание и размер. В този смисъл следва да се имат предвид и мотивите на Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. 6/2012 г., ОСГТК, в които безпротиворечиво е посочено, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК, като доказването се извършва посредством договора за правна помощ, който следва да е приложен по делото. В случая договора за правна услуга, удостоверяващи договореното между Министерство на здравеопазването и адв. Христова адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС и пред първоинстанционния съд не са приложени по делата, поради което претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение се явява недоказана по основание и размер и на касатора не се дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В полза на Министерство на здравеопазването следва да бъде присъдена сумата от 178,15 лв. (сто седемдесет и осем лева и петнадесет стотинки), представляващи заплатена държавна такса за двете съдебни инстанции. По отношение заявеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност, съдът намира същото за неоснователно, тъй като е присъден само размерът на заплатената държавна такса. Предвид разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат поети от Министерство на регионалното развитие и благоустройството - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на акта. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,