Решение № 1366 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10655/2009 г.

Решение № 1366 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10655/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил против решение № 199 от 9.06.2009 г. по адм. дело № 220/2009 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № РД-12-18/27.02.2009 г. и потвърденото с него разпореждане № 6308212902/11.12.2008 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, а преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество съобразно дадените от съда задължителни указания. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 104, ал. 3 от КСО във вр. с § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО и § 10 от ПЗР на ЗИДКСО. Ответникът Крум Атанасов Крумов от гр. Дупница, обл. Кюстендил, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Кюстендилския административен съд е решение № РД-12-18 от 27.02.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 6308212902 от 11.12.2008 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, с което на Крум Атанасов Крумов от гр. Дупница, обл. Кюстендил, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието по ал. 2 за придобит осигурителен стаж с продължителност 10 години при условията на чл. 104, ал. 3. За да отмени оспорените административни актове и изпрати преписката на Районно управление "Социално осигуряване - Кюстендил за ново решаване на въпроса по същество, Кюстендилският административен съд законосъобразно е приел, че заеманата от лицето длъжност "минен спасител" (подземен) в миннодобивни предприятия през времето от 21.08.1998 г. до 26.09.2008 г. попада в обхвата на приложението на чл. 104, ал. 3 от КСО . Позовал се е на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно което трудовите функции са били изпълнявани ежедневно под земята. С оглед разпоредбата на § 10 от ПЗР на ЗИД КСО Кюстендилският административен съд е тълкувал и приложил правилно материално-правната норма на чл. 104, ал. 3 от КСО. Касационните доводи за материалноправни нарушения при прилагането чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване са неоснователни. Съгласно преходната разпоредба на § 4, ал. 3 от КСО (изм., ДВ - бр. 33 от 2008 г.) до 31 декември 2014 г. включително, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45-годишна възраст, ако отговарят на условията по ал. 2. Със заявление от 9.12.2008 г. касационният ответник Крумов е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО. Към датата на упражняване на правото той е изпълнявал условията за възраст и прекратено трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Неправилно е застъпеното от касатора становище, съгласно което длъжността "подземен минен спасител" не следва да се причислява към изброените в чл. 104, ал. 3 от КСО. Логическото тълкуване на чл. 104, ал. 3 води до извод, че критерият, възприет от законодателя при определяне на категорията труд, е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. Преценявани в систематично отношение, съществените критерии при определяне на категорията труд се извеждат от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО и това са "характера и условията" при неговото полагане, а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността. Действащата специална разпоредба на § 10 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г., попр., бр. 76 от 2006 г.) предвижда осигурителният стаж на лицата, работили като минни спасители до ръководител на минноспасителна служба (пункт) включително до влизането в сила на закона на 26.06.2006 г., да се превръща при условията на чл. 104, ал. 3. Тази преходна разпоредба с тълкувателен характер е създадена специално да отстрани всяко друго тълкуване по какъв начин следва да се преобразува осигурителният стаж на работилите като минни спасители, чиито трудови договори за били прекратени на основание чл. 328, ал. 1 или 2 от КТ. След като осигурителният стаж на тези лица се превръща по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, то следва да се счита, че работата е била изпълнявана при условията на чл. 104, ал. 3. (В този смисъл Решение № 8786 от 2.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3413/2009 г., VI о., Решение № 5112 от 7.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3322/2008 г., VI о. и др.). Оспорените актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст са издадени в нарушение на материалноправната разпоредба на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО и § 10 от ПЗР на ЗИД КСО и като ги е отменил, Кюстендилският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,