Решение № 645 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10983/2016 г.

Решение № 645 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10983/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник министъра на правосъдието, чрез пълномощника юрисконсулт П. Р., против решение № 4688/04.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2850/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменено писмо от 21.01.2016 г. по преписка № 16-00-170/2014 г. на заместник-министъра на правосъдието и обективираното в него заличаване от регистъра на осиновяващи по чл. 113, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс /СК/. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответниците по касационната жалба - Д. М. А. и У. Д. А., живущи в Канада, представлявани от пълномощника адв. Н. Г. Е., като управител и представляващ на акредитираната организация Сдружение "АЗПД - Деца под дъгата", оспорват жалбата. В писмен отговор по жалбата от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 142 АПК, тъй като представените нови доказателства не установяват факти, настъпили след предявяване на жалбата. Оспореният пред съда акт е издаден при наличието на предвидените в материалния закон предпоставки и неправилно е отменен от съда. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отменено по жалба на Д. М. А. и У. Д. А., живущи в Канада, представлявани от пълномощника адв. Н. Г. Е., писмо от 21.01.2016 г. по преписка № 16-00-170/2014 г. на заместник-министъра на правосъдието и обективираното в него заличаване на жалбоподателите, с обичайно местопребиваване в Канада, от регистъра на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Р. Б. при условията на пълно осиновяване. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден при наличието на фактическото основание за заличаване на регистрацията на жалбоподателите от регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК, предвидени в чл. 15, ал. 1, т. 4 от Наредбата № 3 от 24.10.2014 г. за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от министъра на правосъдието, издадена от министъра на правосъдието /означавана по-долу като "Наредба № 3/2014 г."/. Не е представено разрешение за осиновяване в сроковете по чл. 13, ал. 4 от същата наредба, което представлява основание за заличаване на регистрацията на жалбоподателите в регистъра на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Р. Б. при условията на пълно осиновяване. В едномесечен срок от изтичане на срока по представеното при вписване в регистъра разрешение за осиновяване - 13.12.2015 г., жалбоподателите не са представили ново разрешение за осиновяване, такова е представено от пълномощника им адв. Еленков на 01.02.2016 г. Съдът е приел, че срокът по чл. 13, ал. 4 от Наредба № 3/2014 г. е решаващ, а не инструктивен, поради което неспазването му е основание за служебно заличаване от регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК. Наред с това, съдът е приел, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В съдебното заседание по делото на 02.06.2016 г. от жалбоподателите са представени нови писмени доказателства /ново разрешение със срок до 28.01.2018 г. и актуален социален доклад/, които са приети по делото. В случая е приложима и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК - установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта следва да се преценяват към момента на приключване на устните състезания. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно, но по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Д. М. А. и У. Д. А., които са с обичайно местопребиваване в Канада, представлявани от пълномощника адв. Н. Г. Е., като управител и представляващ на акредитираната организация Сдружение "АЗПД - Деца под дъгата", са подали молба с вх. № 16-00-170/19.03.2014 г. до министерството на правосъдието за включването им в регистъра на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Р. Б. при условията на пълно осиновяване по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК. С. са вписани в посочения регистър на 16.04.2014 г. въз основа на представените с молбата документи. Лицата са уведомени за извършеното вписване чрез пълномощника им с писмо от 10.05.2014 г., в което е посочено и задължението им да уведомяват министерството за всяка промяна в обстоятелствата и за всяка нова относима информация. Представено е разрешение за осиновяване със срок на валидност до 13.12.2015 г. Безспорно е, че до изтичане на срока на разрешението за осиновяване, както и в едномесечен срок от изтичането му, в министерството на правосъдието не е представено ново разрешение за осиновяване, освен това не е представено и изявление от компетентния орган, че ново разрешение за осиновяване е в процес на изготвяне; от осиновяващите или от представляващата ги акредитирана организация не е направено искане за продължаване на срока за представяне на ново разрешение за осиновяване. Ново разрешение за осиновяване е издадено на дата 28.01.2016 г. и е представено от пълномощника в министерството на правосъдието на 01.02.2016 г., заедно с нов социален доклад. С писмо изх. № 16-00-170/2014 г. от 21.01.2016 г., изпратено от заместник-министъра на правосъдието до Н. Е., като управител на Сдружение "Деца под дъгата", последният е уведомен, за извършено заличаване на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от Наредба № 3/24.10.2014 г. от регистъра на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Р. Б. при условията на пълно осиновяване, на Д. М. А. и У. Д. А., с обичайно местопребиваване в Канада - преписка с № 16-00-170/2014 г., поради изтичане на срока на валидност на разрешението за осиновяване на 13.12.2015 г. От правна страна, в чл. 15, ал. 1 от Наредба № 3/2014 г. са посочени основанията за заличаване от регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК /регистър на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Р. Б. при условията на пълно осиновяване/, като по т. 4 е предвидено, че заличаване се извършва при непредставяне на разрешение в сроковете по чл. 13, ал. 4. Последната посочена разпоредба предвижда следното: в едномесечен срок от изтичане на срока на валидност на разрешението по чл. 10, ал. 4, т. 1, осиновяващият чрез централния орган или акредитираната организация по чл. 116 СК е длъжен да представи разрешение за осиновяване във формата по чл. 10, ал. 8 /изр. първо/; по изключение при постъпило изявление от органа, който издава разрешението, че същото е в процес на изготвяне, се предоставя допълнителен двумесечен срок /изр. второ/; с разрешението се представя и актуален социален доклад, ако е изготвен, или изявление от съответния компетентен орган, че не е настъпила промяна на обстоятелствата, описани в предходния /изр. трето/. Съгласно чл. 15, ал. 4 от наредбата, в случаите по ал. 1, т. 3-6 заличаването се извършва служебно, а според ал. 6, министерството на правосъдието уведомява писмено съответния централен орган или акредитирана организация по чл. 116 за заличаване, извършено по реда на ал. 4. В чл. 10, ал. 4 от Наредба № 3/2014 г. са посочени документите, които следва да бъдат приложени към молбата за осиновяване, която се подава от лицето с обичайно местопребиваване в чужбина, което желае да осинови дете с обичайно местопребиваване в Р България до Министерството на правосъдието, като по т. 1 е предвидено представянето на разрешение за осиновяване на дете съгласно правото на държавата по обичайно местопребиваване на осиновяващия, а по т. 4 - социален доклад. В чл. 10, ал. 8 от същата наредба е предвидено, че всеки документ от чужбина се представя в оригинал и в превод от български език, заведен от българското посолство или консулство в съответната държава; документ изготвен на територията на държава, страна по Конвенцията от 05.10.1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, с поставен апостил, се представя в оригинал и в превод на български език, заверен от Министерството на външните работи на Р. Б. Предвид установените по делото фактически обстоятелства се налага извода, че заличаването на регистрацията на Д. М. А. и У. Д. А. от регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК е извършено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Заличаването на регистрацията по своята правна същност представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като е изразено с действие властническо волеизявление на овластен със закон административен орган, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на посочените лица. За издаването на този административен акт не са предвидени специални процесуални правила, нито е дерогирано с изрична законова норма приложението на общите правила по АПК за издаване на индивидуални административни актове. Единственото процесуално правило е това по чл. 15, ал. 4 от Наредба № 3/2014 г., според което в случаите по ал. 1, т. 3-8 заличаването се извършва служебно. Това правило означава, че компетентният административен орган има правомощието служебно, тоест по своя инициатива /без да е необходимо да е нарочно сезиран от друг орган или лице/ да осъществи заличаването, но не игнорира приложението на общите административнопроизводствени правила. В случая, на практика не е проведено административно производство по заличаване на регистрацията. Засегнатите от заличаването на регистрацията лица Д. М. А. и У. Д. А., чиято регистрация е заличена, не са уведомени нито лично, нито чрез представляващата ги акредитирана организация, за започване на административното производство, съгласно изискването по чл. 26, ал. 1 АПК, не им е осигурена възможност да участват в административното производство, както и да изразят становище и да направят искания и възражения, съгласно изискванията по чл. 34, ал. 1 и 3 АПК, а заличаването на регистрацията, представляващо индивидуален административен акт, е извършено без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са обсъдени обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, съгласно изискването по чл. 35 АПК. Тези нарушения в случая са съществени, тъй като са повлияли върху съдържанието на акта. От съдържанието на чл. 13, ал. 4 от Наредба № 3/2014 г. към която препраща чл. 15, ал. 1, т. 4 от същата наредба, е видно, че за да се прекрати регистрацията е необходимо да не е представено ново разрешение за осиновяване в сроковете, предвидени в чл. 13, ал. 4, а тези срокове са два: първо, едномесечен срок от изтичане на срока по вече издаденото разрешение за осиновяване и второ, двумесечен срок след изтичане на едномесечния. Вярно е, че вторият срок се предоставя по изключение - само при постъпило изявление от органа, който издава разрешението, че същото е в процес на изготвяне, но в чл. 15, ал. 1, т. 4 е посочено, че заличаването от регистъра се извършва при непредставяне на разрешение в сроковете по чл. 13, ал. 4, тоест при непредставяне на разрешението след изтичане и на двата срока. В случай, че административният орган беше изпълнил задължението си да уведоми заинтересованите лица, че започва процедура по заличаване на регистрацията им в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК, същите биха имали възможност да упражнят правата, които им дава разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Наредба № 3/2014 г. и да поискат продължаване на срока за представяне на ново разрешение. Следва за прецизност да се отбележи, че в чл. 13, ал. 4 от наредбата не е предвидено изискване да се поиска продължаване на срока за представяне на ново разрешение, нито е регламентиран редът, по който следва органът, който издава разрешението /компетентният орган на държавата, в която е обичайното местопребиваване на осиновяващите/ да направи изявление, че разрешението е в процес на изготвяне. Наред с това, конкретните данни по делото налагат извода, че новото разрешение за осиновяване е било в процес на изготвяне към датата, на която е изтекъл едномесечният срок от изтичане на срока на предишното разрешение за осиновяване. Този едномесечен срок е изтекъл на 13.01.2016 г., а на дата 28.01.2016 г. е издадено новото разрешение за осиновяване, от чието съдържание недвусмислено се налага извода, че процесът на изготвянето му, включващ и провеждането на необходимите проучвания и събирането на необходимите документи, които са описани в него, е започнал преди да е изтекъл едномесечният срок. Единственото, което в случая не е направено от засегнатите лица, респективно от представляващата ги акредитирана организация, е да се поиска продължаване на срока за представяне на новото разрешение с още два месеца, но това несъмнено би било сторено, ако административният орган беше изпълнил задължението, произтичащо от разпоредбите на чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1 и 3 и чл. 35 АПК. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че допуснатите от органа нарушения на административнопроизводствени правила са оказали решаващо значение за съдържанието на акта и затова са съществени. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на оспорения пред съда административен акт на основание чл. 146, т. 3 АПК. По изложените съображения, крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е правилен. Решението е правилно като краен резултат, а при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като ответниците по касационната жалба не са направили искане за присъждането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение