Решение № 441 от 12.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1468/2015 г.

Решение № 441 от 12.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1468/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Галина Тонева Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения В. М. К. за възобновяване на НОХД № 594/2014 г. по описа на Районен съд гр. Сандански, отмяна на постановената по него присъда № 2339 от 14.10.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането за възобновяване осъденият К. е посочил, че съдебната фаза е била проведена задочно, поради което не е могъл да участва лично и да се защитава. В съдебно заседание на касационната инстанция искателят К., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. А., като и двамата поддържат искането за възобновяване на наказателното дело. Адв. А. излага доводи за нарушение на процесуалните права на осъдения поради разглеждане на делото и постановяване на присъдата в негово отсъствие, което съставлява основание по чл. 423, ал. 1 от НПК. Искателят К. заявява, че желае делото да се възобнови, за да може да участва лично в разглеждането му и да изложи доводите си за влошено семейно положение с оглед определяне на по-леко наказание. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: Искането на осъдения К. за възобновяване на наказателното дело по реда на глава тридесет и трета от НПК е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като същото е постъпило в шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда - искането за възобновяване е подадено на 20.10.2015 г., видно от щемпела на Затвора - Бобов дол, а с оглед отсъствието на друга информация относно времето на узнаване от страна на осъдения за влезлия в сила съдебен акт на РС Сандански по НОХД № 594/2014 г., ВКС прие за начало на визирания в чл. 423, ал. 1 от НПК период момента на задържане на осъденото лице за изпълнение на влязлата в сила присъда - 24.08.2015 г. По същество искането на осъдения В. К. за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 1 от НПК е неоснователно. Съдебното производство по НОХД № 594/2014 г. по описа на РС гр. Сандански е било образувано по внесен от РП Сандански обвинителен акт по обвинението на В. К. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. С присъда № 2339 от 14.10.2014 г. първоинстанционният съд е признал искателя за виновен в това, че на 4.08.2014 г. около 13.30 ч. в [населено място], общ. С., е управлявал л. а. "" с ДК [рег. номер на МПС] без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство - с наказателно постановление № 389/26.02.2013 г. на началника на РУП Сандански, влязло в сила на 22.01.2014 г., поради което и на основание чл. 343в ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца "лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Макар съдебната фаза на процеса изцяло да е протекла в отсъствието на искателя К., в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Съгласно цитираната разпоредба искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В обсъждания казус осъждането на искателя в негово отсъствие се дължи единствено на собственото му недобросъвестно поведение, което недвусмислено може да бъде окачествено като "укриване" - напускането на обитавания от него адрес в [населено място], общ. С., без да уведоми надлежния орган, след като е знаел за предявеното срещу него обвинение в хода на досъдебното производство и е бил уведомен за процесуалните му задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице. Горният извод следва от събраните по делото доказателства, които установяват следното: Наказателното производство срещу В. М. К. е било образувано по реда на чл. 356, ал. 1, т. 1 от НПК със съставяне на протокола за провеждане на първото действие по разследването - разпит на свидетел от 5.08.2014 г. С постановление от 6.08.2014 г. искателят е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343в ал. 2 вр. ал. 1 от НК в присъствие на упълномощения му защитник, като на същата дата е бил и разпитан в това му качество, за което бил съставен протокол за разпит на обвиняем /л. 28 от д. п./. Саморъчно поставените подписи от К. върху всяка страница от тези документни установяват личното му участие в посочените процесуални действия. На л. 29 и л. 30 от д. п. са приложени съответно лично изготвена автобиография и саморъчно попълнена декларация и двете с дата 6.08.2014 г., подписани от осъдения К. След внасяне на делото с обвинителен акт в съда, същото било насрочено за 21.08.2014 г., като призоваването било разпоредено по реда на чл. 358, ал. 2 от НПК, но поради невъзможност искателят да бъде открит на известния по делото адрес, същото било отложено за призоваването му по реда на чл. 178, ал. 2 от НПК. Предвид получените от органите на МВР данни за заминаването му на работа в чужбина, В. К. бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 39142 от 29.09.2014 г. на ГД "НП". При получаване на горната информация, в съдебното заседание на 14.10.2014 г. РС Сандански приел, че са налице предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия и дал ход на същото с участие на упълномощения защитник на К. - адв. Ц. Съдебното производство завършило в същото заседание с постановяване на присъдата по НОХД № 594/2014 г. по описа на РС Сандански, с която В. М. К. бил признат за виновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 343в ал. 2 вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание 1 /една/ години и 6 /шест/ месеца "лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. По делото не са постъпили протест и жалба, поради което, считано от 30.10.2014 г. присъдата на РС Сандански влязла в законна сила. Издирването на осъдения К. продължило и след това с оглед привеждането й в изпълнение, включително с издаване на европейска заповед за арест от 27.03.2015 г. от РП Сандански по преписка ИП № 134/2014 г. На 24.08.2015 г. осъденият К. бил приведен в Затвора - Бобов дол за изтърпяване на присъдата. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че наказателното производство законосъобразно е протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4 б. "а" от НПК и не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за неговото възобновяване. За основателността на искането не е достатъчно делото да е разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е още то да не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение /т.е. изобщо да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство/, както и че неучастието му при разглеждане на делото да не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липсата на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. В настоящия казус осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, като е бил запознат не само с обвинението срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице. Независимо от това, той напуснал известния по делото адрес без да уведоми както разследващия орган, така и прокурора. Това негово действие представлява "укриване" по смисъла на чл. 423, ал. 1 изр. 2 от НПК и тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, действията на В. К. представляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство срещу него. РС Сандански е предприел всички възможни мерки за установяване местонахождението на осъдения и едва след като проведеното общодържавно издирване не е дало резултат, е разгледал делото по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК, като правото му на защита било гарантирано от участието на упълномощения му защитник. С оглед горното ВКС прие, че искането на В. М. К. за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 1 от НПК е неоснователно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,