Решение № 5562 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7584/2016 г.

Решение № 5562 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7584/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Р. Б., представена от адв. С., срещу решение № 1023/05.05.2016 г. на Административен съд В. по адм. д. № 2930 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 171400204/08.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В.. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на първоинстанционното решение. Като процесуални нарушения определя зачитането от първостепенния съд на постановена от Окръжен съд Р., с което е призната за виновна в извършването на данъчно престъпление, възприемането като доказателствено средство на признанието й в наказателното производство, отказът да се ценят заключенията на графическите и на счетоводната експертизи за установяване на действителния размер на получените парични преводи, съответно размерите на облагаемия доход и на данъка. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС В. ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 от ДОПК, в тежест на Н. Б. са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 до 2012 г. в общ размер 57 593.41 лева със закъснителни лихви общо 34 856.57 лева. Според приходната администрация за данъчни периоди 2007 - 2012 г. данъчният субект е получавал парични преводи в евро, щатски долари и левове чрез системите за международни разплащания "У. Ю." и "Мъниграм". Наредители са предимно лица от мъжки пол от Р. Т., Швеция, Австрия, Германия, франция, Великобритания, Норвегия, Холандия и др. По отчетни периоди левовата равностойност на получените суми е съответно 182 969.43 лева; 45 148.50 лева; 39 697.96 лева; 40 893.25 лева; 15 374.78 лева и 3 602.64 лева. Получените суми са определени като доходи, за които не е подадена ГДД и са квалифицирани като укрити. Облагаемият доход е съразмерен с получените суми. Доходът е възприет и като облагаема основа, като само за 2010 г. ДО в размер 40 593.25 лева е изчислена като разлика на получения доход и дължимите задължителни осигурителни вноски. Към ДО е отнесена ставката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за определяне на размера на данъчното задължение за 2007-2012 г. Установяванията на първостепенния съд в обжалваното решение съответстват на констатациите на приходната администрация. Те не са променени от преценката на заключенията на двете графически и счетоводната експертизи. Графическите експертизи удостоверяват, че част от разписките за получени суми чрез системите за международни разплащания не са подписани от жалбоподателя, а ССЕ определя размера на данъчните задължения с изключване на сумите по тези разписки и след намаляване на доходите с дължимите здравноосигурителни вноски. Съдът е приел, че е обвързан от влязлата в сила присъда на Окръжен съд Р., за установяване на данъчните задължения по ЗДДФЛ: за 2007 г. в размер 39 064.88 лева; за 2008 г. - 4 222.20 лева; за 2009 г. - 3 711.37 лева; за 2010 г. - 3 766.85 лева; за 2011 г. - 1 414.48 лева и за 2012 г. - 133.51 лева. Ценил е признанието за получени суми, дадено от Бозаджиева в наказателното производство. С позоваване на разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и чл. 13 ЗДДФЛ е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя установяването на обстоятелствата за изключване на доходите от облагаемите. Квалифицирал е получените парични преводи като доходи от други източници по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Първоинстанционното решение е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснати от съда нарушения в процеса на доказване. Обратно на приетото от първостепенния съд, присъдата на Окръжен съд Р. няма сила на пресъдено нещо за размера на данъчните задължения. В мотивите към т. 1 на ТР № 1/07.05.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС е подчертана автономността и независимостта на административното и наказателното производство в областта на данъчните правоотношения. При действието на чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлата в сила присъда на наказателния съд обхващат извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С арг. от чл. 108, ал. 1 ДОПК ревизионният акт е декларативен утежняващ административен акт в хипотезата на установяване на възникналите при условията на съответните материални данъчни закони задължения за данъци. Издаването му не изключва допустимостта на иска за ангажиране на отговорността по чл. 45 ЗЗД на дееца, признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 255-257 НК /така ТР № 4 от 12.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС/. Обект на увреждане от тези престъпления е данъчното правоотношение между държавата и данъчния субект. Гражданският иск на държавата в наказателния процес не е за данъчно вземане, а за обезщетение за вреди от деликт. Пак според същото ТР процесуалният път за защита на интересите на засегнатия от нарушаването на общата забрана по чл. 45 ЗЗД не се конкурира с предвидения в данъчното производство и двата способа за защита не се заместват. Конкуренцията между публичното вземане за данъка и частното от деликта се преодолява с прилагане на института на привилегиите, а рискът от двукратно събиране на една и съща сума се предотвратява от правилото на чл. 458 ГПК. Престъпният резултат не е в обективните предели на СПН на влязлата в сила присъда. Различни размери на данъчните задължения по РА и по присъдата са мислими доколкото в административния акт се установяват и задължения, които не са резултат от престъпление. В решението е заявено убеждение, че е извършена съвкупна оценка на събраните доказателства, което не следва от съдържанието му. В противоречие с чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК административният съд е отказал да цени заключението на основната и допълнителната ССЕ и последиците от оспорването на документите, представени от ответника за установяване на паричните преводи, сумите по които са квалифицирани от администрацията като доход. Не е обсъден доводът за дублиране на суми по документите за плащания и не е потърсен отговор за значителното несъответствие в размера на доходите от други източници по констатациите на органите по приходите и по допълнителното заключение на ССЕ. Данъчната основа и данъчната ставка са фактическите основания за определяне на данъка. Размерът на данъка е функция на отнасянето на данъчната ставка към данъчната основа, а ГДО за доходите от други източници се определя като облагаемият доход по чл. 35 ЗДДФЛ /представляващ брутната сума на получените доходи/ се намали с размера на дължимите здравноосигурителни вноски. Това отнася дохода към предмета и обсега на доказване. Опущенията на първостепенния съд в установяването на релевантните за спора факти се преодолява пореда на чл. 222, ал. 2 АПК с отмяната на постановеното от него решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В новото първоинстанционно производство съдът следва да се произнесе по оспорването на документите за плащане на получените от жалбоподателя преводи чрез системите за международни разплащания "У. Ю." и "Мъниграм". Съдът трябва да определи размера на облагаемия доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и на данъчната основа по чл. 36 от закона, като извърши съпоставка на ползваните от органите по приходите за констатациите им платежни документи и изследваните от експертите по графическите и счетоводните експертизи и изключи дублираните суми /ако има такива/. По претенциите за разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение