Решение № 12609 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7352/2014 г.

Решение № 12609 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7352/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на началника на РДНСК-Южен централен район чрез неговия пълномощник срещу решение № 45/3.04.2014 г. по адм. д. № 84/2011 г. на Административен съд Хасково в частта, с която е отменена заповед № ДК-02-ЮЦР-33/10.11.2010 г. досежно нареждането Тенчо Христов Василев да премахне незаконен строеж "вилна сграда-1", намиращ се в землището на с. Дъбовец, заливен обем - чашката на язовир "Ивайловград" и на Тенчо Христов Василев срещу същата заповед в частта, с която се отхвърля жалбата му досежно нареденото премахване на строежа като незаконен. Считат решението в обжалваните му части за неправилно поради противоречието му с материалния закон и претендират отмяната му. Като ответници касаторите оспорват касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на началника на РДНСК - ЮЦР и за неоснователност на касационната жалба на Тенчо Христов Василев. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Тенчо Христов Василев срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-33/10.11.2010 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, с която му е наредено да премахне незаконен строеж "вилна сграда-1" в землището на с. Дъбовец, община Любимец, в чашката на язовир "Ивайловград" като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил обжалваната заповед в частта, с която е наредено на Тенчо Василев да премахне незаконния строеж с мотива, че същият не е извършител на строежа, поради което адресатът на заповедта е неправилно определен. В частта досежно нареденото премахване на незаконен строеж съдът е отхвърлил жалбата. По касационната жалба на началника на началника на РДНСК - ЮЦР: Жалбата е основателна при следните съображения: Установено е, че Тенчо Христов Василев е собственик на изградения през 1994-1996 г. строеж чрез покупко-продажба през 2004 г., като не е извършител на същия. Този факт не е основание да се елиминира жалбоподателят като адресат на акта. Жалбоподателят е собственик на терена и на незаконния строеж. В това си качество законосъобразно е посочено като адресат на заповедта със задължение за премахване на строежа, независимо, че извършителят му е друго лице. Това е допустимо съгласно § 3 ДР от Наредба № 13/2001 г. на министъра на РРБ за принудително премахване на незаконни строежи или части от тях от ДНСК. По смисъла на цитираната норма "Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж". Поради това Тенчо Василев може да бъде адресат на заповедта като собственик на изградения от неговия праводател незаконен строеж. По касационната жалба на Тенчо Христов Василев: Безспорно се установява, че строежът е извършен в имот, публична държавна собственост - чашката на язовир "Ивайловград" и като такъв е незаконен. Строежът не може и да бъде и търпим, тъй като същият е недопустим с оглед статута на земята и нейното предназначение, което не е променено. Липсата на строителни книжа сочи не само на незаконен строеж, но с оглед статута на земята сочи и на невъзможност за узаконяване или прилагане на режим на търпимост. Поради това ирелевантни са всички наведени в касационната жалба доводи за незавършено производство по узаконяване. Представената от предишния собственик декларация от 30.10.1998 г. не представлява заявление за узаконяване, а дори да е такова, то е формиран мълчалив отказ, влязъл в законна сила. Дори да е налице ново заявление за узаконяване, разпоредбата на § 127, ал. 2 ПЗРЗУТ е приложима само незаявените до този момент, до влизане в сила на цитираната норма, незаконни строежи, но е неприложима към издадени вече, невлезли в сила заповеди за премахване. В разглеждания контекст дори нормата на § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ да е приложима към висящите производства като част от действащото и приложимо право, не са налице основания за търпимост на строежа нито по § 16 ПЗРЗУТ, нито по § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ - касае се за извършено строителство в имот, публична държавна собственост. Върху такава земя не може да строи, поради което отпада и възможността за преценка на неговата търпимост. Възраженията пък, че премахването ще засегне масивна ограда, която не е предмет на оспорената заповед, няма отношение към законосъобразността на заповедта, а е въпрос на нейното изпълнение. Предвид изложеното обжалваното решение в отменителната му част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт в тази му част. В останалата му отхвърлителна част решението е материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение