Решение № 343 от 16.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2011 г.

Решение № 343 от 16.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. Р. В. и Е. Г. В., със съдебен адрес [населено място] против решение № 260/10.11.2010 г. по гр. дело № 366/2009 г. на Ловешки окръжен съд. Срещу същото въззивно решение е постъпила касационна жалба и от А. М. М. и А. А. Ю., със съдебен адрес [населено място]. Касаторките Р. и Е. В. поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, с който е допусната делбата на процесните недвижими имоти, останали в наследство от тримата наследодатели М. М. Ч., К. Ч. В. и А. Ч. П., поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторките А. М. и А. Ю. поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт в частта, с която е отменено като неправилно решение № 34 от 16.02.2009 г. по гр. дело № 75/2005 г. на Троянски районен съд, в частта, с която не е допусната делбата между Р. В., А. М., А. Ю., А. Д. и А. Т. на останалите в наследство от М. Ч. недвижими имоти, както и в частта, с която е допусната делба между същите съделители на останалите в наследство от М. Ч. недвижими имоти, от които са образувани 36 равни дяла, от които за Р. В. - 12 дяла, за А. М. - 4 дяла, за А. Ю. - 4 дяла, за А. Д. - 8 дяла и за А. Т. - 8 дяла. Настояват за отмяната на неправилното въззивно решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон. Ответниците по касационните жалби В. А. Х. и А. Б. Т. от [населено място], обл. Л., А./А./Ю. Д. и М. Ю. Д. от [населено място], обл. Л., С. Р. П., И. Р. А., С. А. И. и Г. А. Г. от [населено място], обл. Л., А. О. Д. от [населено място], Е. Б. Б. и Д. О. Т. от [населено място] не изразяват становище по тях. К. съд обсъди касационните доводи за отмяна на въззивното решение, в обжалваните му части и констатира следното: с определение № 777 от 14.07.2011 г. по гр. дело № 171/2011 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о. е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Р. и Е. В., поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - а именно: противоречие с разясненията, дадени в т. 19 на ТР № 1/2000 г. на ОСГК, относно съдържанието на мотивите на въззивната инстанция, която е съд по същество и е длъжна да разгледа самия материалноправен спор, като обсъди всички доказателства по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по касационната жалба на А. М. и А. Ю. са обсъдени от касационния съд в производството по чл. 288 ГПК, като частично основателни. Констатирано е противоречие на разрешените от въззивния съд правни въпроси, изразяващи се в определяне кръга на лицата, призовани за наследяване, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН и техните квоти и допустимо ли е наследяване по право на заместване при приложението на същата правна норма, правни въпроси, на които е дадено различно разрешение в ТР № 3/1994 г. и ТР № 1/1998 г. В хода на въззивното производство касаторките Р. В. и Е. В. са представили два нотариални акта за собственост № */2010 г. и нот. акт № */2010 г., според които четири броя недвижими имота, които са заявени за делба като част от наследството на тримата наследодатели, са собственост на трето, неучастващо в делото за делба лице. С определение от 8.06.2010 г. въззивният съд е приел, като доказателства нотариалните актове, без да ги обсъди и зачете правните им последици, както и да изложи аргументи за допускане на делбата по отношение на тези имоти: ПИ с идентификатор *, ПИ с идентификатор *, ПИ с идентификатор * и ПИ с идентификатор * При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да обсъди и се произнесе по приетите писмени доказателства и тяхното правно значение към наследствената маса. Освен това въззивният съд, при прилагане на материалноправната норма на чл. 8, ал. 4 ЗН следва да се съобрази с разясненията в ТР № 3/1994 г. на ОСГК на ВС на РБ и ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС на РБ и въведеното правило, че по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключва по-далечни по степен, защото законът не допуска в тази си норма наследяване по право на заместване. Квотите са определени по "коляно", вместо по "глава", като всеки от съребрените роднини от четвърта степен наследява на лично основание, като наследник по закон и всеки наследник, съгласно принципа на равенство на наследниците от един и същи ред следва да получи равен дял, като низходящите не разделят дела на своя възходящ, в какъвто смисъл се е произнесъл въззивния съд, в противоречие с ТР № 3/1994 г. на ОСГК, становище, споделено и в ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС на РБ. Водим от горните съображения ВКС на РБ, II-ро г. о. счита, че неправилното въззивно решение следва да се отмени изцяло и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за изпълнение на дадените задължителни указания, затова