Решение № 3117 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13775/2009 г.

Решение № 3117 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13775/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Импрегнация 2000"АД гр. Белово, Индустриална зона, представлявано от Радко Николов Иванов и Димитър Стефанов Спасов, против Решение № 1075 от 28.07.2009 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 268 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 1300-800344/30.10.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пазарджик, потвърден с Решение № 48/16.01.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди през 2005, 2006, 2007 и 2008 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 135 274,60 лв. и са начислени лихви в размер на 20 709,32 лв. по доставки на "Статус ЕР" ЕООД и "Спаско" ЕООД и със сумите по фактурите на тези доставчици са увеличени финансовите резултати за 2005 и 2006 г. и са определени корпоративен данък и лихви за всяка една от посочените години. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на реални доставки по процесните фактури за търговско представителство, посредничество и маркетинг при игнориране на представени писмени и гласни доказателства в обратната насока. Не били взети предвид обясненията на представители на клиенти на ревизираното лице относно посочената дейност на преките доставчици. Последните разполагат с кадрови и друг ресурс за осъществяване на доставките, което също било доказано. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Костадинова, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна. Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките на посочените по-горе преки доставчици. За да приеме, че е обоснован изводът на ревизиращите органи за липса на реални доставки, съдът е приел, че има разминаване между предмета на фактурите и представените договори за търговско представителство, посредничество и маркетинг, както и че не са представени доказателства за действително сключени сделки в резултат на посочената дейност на доставчиците. Правилно първоинстанционният съд е приел, че доказателствена тежест на жалбоподателя е да докаже, наличието на конкретен резултат при посредническия договор - свързване на страните по сделката и подпомагането им да сключат договор. Обоснован е изводът на съда за липса на такова посредничество, поради обясненията на представителите на фирмите "Инфратрансконсулт" ЕООД, "Мавимекс" ЕООД, "Стомана индъстри" АД, НК"Железопътна инфраструктура" и др. /получатели по доставки на ревизираното лице за процесните периоди/, че фирмите не са ползвали услугите на посредник или комисионер при сключването на договорите. С основание съдът е съобразил, че при уговорката в договорите за посредничество и в приемо-предавателен протокол със "Статус ЕР" ЕООД за възнаграждение за всеки един осигурен клиент, на база и разчети за конкретно свършена работа по привличането му и в зависимост от постъпили плащания по сключените сделки, ревизираното лице е следвало да представи конкретни доказателства в тази връзка. Вместо това, доказано е само плащането на обща сума от 328 400 лв., изплатена изцяло на доставчика. Не се оправдават касационните оплаквания за необсъждане на всички относими по спора доказателства. Обратно, съдът подробно е анализирал доказателствената сила и съдържанието на всички доказателства и въз основа на това е направил обосновани фактически изводи. Така, обясненията на представители на ДП"Транспортно строителство и възстановяване", "Трансстрой 99" ЕООД и "Кремиковци"АД /получатели по доставки на ревизираното лице/, че е запознат с дейността на преките доставчици "Статус ЕР" ЕООД и "Спаско" ЕООД по гарантиране на количества, организиране на доставките и времето, за което ще бъде произведено исканото количество, правилно е преценено от съда като дейност по изпълнението на вече сключени сделки, а не като посредничество за сключването им. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че представени след съставяне на ревизионния доклад писмени декларации на трети лица следва да бъдат проверявани чрез разпита на тези лица като свидетели в първоинстанционното производство, ако страната е направила такова искане, поради което представените писмени декларации от представители на "Нефтохимтрейн" ООД, "Трансстрой 99" ЕООД и "Кремиковци" ЕАД не са годни и убедителни доказателства в посока на различен от направения от съда фактически извод. Показанията на разпитаните свидетели са задълбочено анализирани и обосновано са преценени като не даващи конкретна информация за посредничество относно сключването на точно определени сделки между ревизираното лице и получателите по неговите доставки. Констатирани са също така различия между количествата на доставените от ревизираното лице стоки и описаните в приемо-предавателните протоколи по изпълнението на процесните договори. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение е постановено обосновано на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон и следва да остане в сила. Претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна тъй като такова е присъдено от административния съд и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение.