Решение № 5427 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14787/2008 г.

Решение № 5427 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14787/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Людмила Николаева Тошева и Иванка Николова Минчева, двете от гр. София, срещу решение от 30.06.2008 г., по адм. д. № 2643/2000 г. на Софийски градски съд, административна колегия, IIIб състав, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № 1583/29.09.2000 г. на главния държавен инспектор на ДНСК. Ответниците ДП "Транспортно строителство и възстановяване" гр. София, "София-инвест" ЕООД със седалище и адрес в гр. София, "Ареа" ЕООД със седалище и адрес в гр. София и ДНСК, чрез процесуалните си представители в съдебно заседание и писмени защити, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, като се иска решението на градския съд да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Софийски градски съд, в производство по реда на чл. 138, ал. 1 ЗТСУ (отм.), респ. по чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил по жалбата на Людмила Николаева Тошева и Иванка Николова Минчева, срещу Заповед № 1583/29.09.2000 г. на главния държавен инспектор на ДНСК, с която на основание чл. 159, ал. 5 ЗТСУ (отм.) е разрешено продължаването на строителството на "кафе-сладкарница с офиси" в парцел I-ОЖС, кв. 10, м. "Изток-изток", по плана на гр. София, с административен адрес в с. гр., ул. "Чарлз Дарвин" № 3. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като не са били налице основанията за спиране на строителството, поради което правилно забраната е вдигната. Решението е правилно. Със Заповед № 79/28.06.2000 г. на ДНСК, териториален държавен инспектор - София-юг, на основание чл. 159, ал. 2, 3 и 6 във връзка с ал. 1, т. 4 ЗТСУ (отм.) е наредено спиране изпълнението на всички видове СМР на строеж "кафе-сладкарница с офиси", находящ се в парцел I-ОЖС, кв. 10, м. "Изток-изток", по плана на гр. София. За да се издаде тази заповед, административният орган приел, че строителството на посочения строеж, се извършва в отклонение относно размерите и застроената площ на строежа, както и че част от строежа е изграден в имот пл. № 209 по кадастралния план, идентичен с имот пл. № 4, кв. 10, възстановен в собственост на н-ци на Николай Лазов Тошев, съгласно Заповед № РД-43-535/02.11.1992 г. на кмета на Столична община по реституционен закон, които н-ци са жалбоподателките. Отклонението от в размерите на строежа се изразява в изграждане на две помещения между кафе-сладкарницата, която е изградена в груб строеж, и трафопоста, с приблизителни размери 2.25 м/11.55 м с оставени отвори за врати и витрини. С последваща заповед № 1593/29.09.2000 г., процесната, след съставяне на нов констативен акт № 1 от 26.09.2000 г., административният орган приел, че строежът "не е безспорно незаконен" по смисъла на чл. 159, ал. 1, т. 4 ЗТСУ (отм.) и поради това на основание чл. 159, ал. 7 ЗТСУ е разрешено продължаването на строителството, т. е. забраната е вдигната. По същество с процесната заповед административният орган е приел, че отклонението от разрешеното строителство е несъществено, поради което не е незаконно и вдигнал забраната. По делото е установено също така, че през 1989 г. е издадена виза за проектиране върху парцел I - обществено жилищно строителство и магазини, кв. 10 по плана на столицата, в който парцел е включен и имот пл. № 209, съгласно одобрения и действуващ към същия момент подробен устройствен план. Съгласно този план предвиденото строителство е върху имот пл. № 209 и съседния имот на изток от него, като петното за строителство е за жилищна сграда на четири етажа + магазини + ателиета. Издадено е и разрешение за строеж № 10/09.07.1990 г. на основание одобрени проекти от 03.07.1990 г., което е за ведомствен жилищен блок на четири етажа с гаражи, ателиета, сладкарница и трафопост, т. е. едно разрешение за основния обект и подобектите. Изготвени са протоколи за определяне на строителна линия от същата година, включително и за "кафе-сладкарницата" и трафопоста. Извършени са и заверки на кота "цокъл" и кота "корниз" съответно на 06.12.1991 г. и 14.02.1992 г. Строителните книжа за подобекта "кафе-сладкарница" са с дата 20.04.1992 г., а за офисите от 29.04.1992 г. След доизясняване на фактите и обстоятелствата от административния орган относно строителството на подобекта "кафе-сладкарница с офиси", законосъобразно е прието от съда, че той е имал основание да вдигне забраната с процесната заповед. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 159, ал. 1, т. 4 ЗТСУ (отм.) само тогава, когато това отклонението от строителните книжа е съществено, което в конкретния случай не е било налице. Това е така, защото съпоставено отклонението от строителните книжа с около 30 кв. м. увеличена застроена площ, спрямо цялото разрешено строителство по посоченото по-горе разрешение за строеж, което е едно за основния обект и подобектите, е несъществено. Освен това от посочената по-горе заповед за реституиране на имот, жалбоподателите са установили собственост върху част от терена, върху който е разрешено строителството, в по-късен момент от одобряването на проектите и издаването на разрешението за строеж и другите строителни книжа, поради което тази собственост върху част от терена няма отношение към забраната и вдигането на същата за извършване на строителството на процесния подобект. Евентуалните претенции на жалбоподателите за собственост и върху сградите не могат да се установяват в административния процес, а по общия исков ред. Налагането на строителната забрана и вдигането й впоследствие, в момент, в който жалбоподателките са собственици на част от терена, след като строителството е разрешено преди реституцията на част от него, на формално основание прави жалбоподателите заинтересувани лица да обжалват процесната заповед, но по същество не се засягат техни права и законни интереси, след като не са титуляри и носители на разрешението за строеж и останалите строителни книжа, т. е. на разрешеното строителство, което към момента на реституцията е осъществено за основния обект и е започнало строителство на подобектите. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на градския съд, които настоящата инстанция споделя, с изключение на неправилното позовава на издаденото разрешение за ползуване на обекта, което няма отношение за вдигането на забраната и законосъобразността на заповедта, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърдяните допуснати съществени процесуални нарушения не се установяват. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал поотделно и съвкупно, обсъдил е заключенията на вещите лица и е установил точно фактическата обстановка, а изведените правни изводи, кореспондират с нея и доказателства по делото. С оглед на това решението като правилно постановено следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК