Решение № 13363 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4739/2016 г.

Решение № 13363 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4739/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ВПД Началник отдел "Икономическа полиция" (с предишно наименование отдел "Противодействие на престъпленията в отраслите на икономиката" (ППОИ) при Главна дирекция "Национална полиция (ГДНП) при Министерство на вътрешните работи (МВР) срещу решение № 1529 от 7.03.2016 г., постановено по административно дело № 5495/2015 г. от Административен съд С.-град (АССг), с което е отменена негова заповед № 11938 з-181/30.01.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона въз основа на неправилно установена фактическа обстановка се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу посочената заповед. Ответникът по касационната жалба – Д. В. Б. в представени писмени бележки и чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и моли да й бъдат присъдени направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Предмет на оспорване пред АССг е заповед на ВПД началника на отдел ИП в ГДНП, с която на служителя Б. - [длъжност] [номер] степен в отдела е наложено дисциплинарно наказание "порицание" на основание чл. 204, т. 4 ЗМВР за това, че през периода 06.03.2014 г. до 17.03.2014 г. не е изпълнила писмено разпореждане на прекия си началник да изготви справка до сектор "Разпространение на наркотичните вещества" за проверка на твърденията за съществуването на депо за разпространение на наркотични вещества. Въз основа на представените доказателства първоинстанционният съд приема, че на дата на издаване на разпореждането цялата преписка е изискана от СГП, при което обективно е било невъзможно изпълнението на даденото разпореждане, а освен това липсват доказателства посоченото разпореждане да е съобщено на Б.. С касационната жалба са представени писмени доказателства се установява, че в ГДНП е постъпило писмо на прокурор М. при СГП, с което се иска в случай, че по преписка № Я-84037/2013 г. са налични материали, които не са изпратени в СГП същите незабавно да се изпратят за присъединяване към пр. пр. 485/2014 г. Върху писмото е закрепено листче с номера на преписката и посочена дата 07.03.2014 г., а върху листа има поставена резолюция от 10.03.2014 г., с която се разпорежда на Б. да изготви опис на материалите и справка за извършеното до момента и в срок до 11.03.2014 г. преписката и материалите към нея да се изпратят на СГП. Същевременно на л. 108 от делото е представено копие от молбата на А. Д., върху която са поставени множество резолюции – първата от 06.03.2014 г., с която на Б. е разпоредено да изготви справка по преписката и да изпрати материали от същата до сектор "Разпространение на наркотичните вещества" за проверка на твърденията за съществуването на депо за разпространение на наркотични вещества. Поставени са още множество резолюции, от които една с дата 12.03.2014 и друга с дата 13.02.2014 г., останалите от м. декември 2013 г. и една без посочване на дата. Следователно безспорно е установено от тези доказателства, че за периода от 10 до 13.03.2014 г. преписката многократно е била предоставяне на различни други служители, които са давали разпорежданията си по нея. При това настоящият състав намира, че изводът в обжалваното решение, че преписката не е била на разположение на Б. в посочения в заповедта период, за който е ангажирана дисциплинарната й отговорност, както и обстоятелството, че липсват доказателства резолюцията от 06.03.2014 г. да е съобщена на служителя са правилни и обосновани. Въпреки установеното по-горе от доказателствата се установява, че на 11.03.2014 г. същата е изготвила справка по преписката, с което част от разпорежданията на прекия й началник, дадени в резолюцията от 06.03.2014 г. са изпълнени, а при изричното разпореждане на прокурора всички материали по преписката да бъдат изпратени в СГП очевидно за отделянето на исканите от прекия й ръководител материали е следвала допълнителна преценка кои указания да бъдат изпълнени – тези на прокурора за изпращане на всички налични по преписката материали или изпълнение на разпореждането за отделяне на материали от преписката и изпращането им в друг отдел на МВР. Предвид така установеното настоящият състав намира, че в случая не се установява виновно неизпълнение на служебната дисциплина от страна служителя. При тава само на това основание правилно АССг приема, че заповедта е незаконосъобразна. Правилни и обосновани са и изводите за допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила за издаването на заповедта, довели до лишаване на служителя от правото му на защита по преписката. Липсват доказателства за надлежното и уведомяване за възможността да се запознае с материалите по дисциплинарната преписка, а представената с касационната жалба кадрова справка не опровергава извода на съда, че доколкото такава липсва в материалите по дисциплинарното производство не може да бъде изведен извод, че при налагане на наказанието органът е преценил цялостното служебно поведение на служителя. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ГДНП следва да бъде осъдена да заплати на Б. направените деловодни разноски в размер на 700 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение