Решение № 8683 от 11.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11113/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител против решение 77 от 11.07.2023 г., постановено по адм. дело 143/2022 г. от Административен съд - Ловеч с доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба З. П. П., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски пред настоящата инстанция съгласно представен списък по чл. 80 ГПК Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил Министерство на вътрешните работи да заплати на З. П. П. от гр. Ловеч, сумата от 10473.60 лв.(десет хиляди четиристотин седемдесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение по чл. 237 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба (18.04.2022 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1463.40 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху изчисленото обезщетение за периода от 02.12.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба 18.04.2022 г. За да постанови този резултат съдът е съобразил приложените по делото доказателства и е приел че са налице и двете кумулативно свързани предпоставки: незаконно прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител и оставане без работа през периода от прекратяване да правоотношението до признаването му за незаконно (за не повече от 6 месеца). Съдът е приел, като обективно, неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, и е определил обезщетението за исковия период. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна. По същество касационната жалба е бланкетна и се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Съгласно чл. 237, ал. 1 ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. За реализиране на правото на обезщетение по чл. 237, ал. 1 ЗМВР за служителя е необходимо да са изпълнени предпоставките: незаконно прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител и оставане без работа през периода от прекратяване да правоотношението до признаването му за незаконно, но за не повече от 6 месеца. В случая с влязло в сила решение на Административен съд Ловеч е отменена заповед на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на З. П. с МВР. От доказателствата по делото е установено, че за периода от 23.04.2019 г. до 23.10.2019 г. ищецът не е работил по трудово или служебно правоотношение, а е бил регистриран в Дирекция Бюро по труда Ловеч като лице, търсещо работа. Поради което, обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че в конкретния случай са налице фактическите основания на посочената норма. Възраженията на касационният жалбоподател, че претенцията следва да бъде насочена към ГДБОП в качеството й на самостоятелно юридическо лице са неоснователни, той като издател на отменения АА е Министъра на вътрешните работи, в каквато насока е и константната практиката на ВАС. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно представения списък, в размер на 1800 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,