Решение № 13787 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9074/2011 г.

Решение № 13787 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9074/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Нгуа Фусилем Кларънс, гражданин на Камерун, чрез пълномощника му адв. Дияна Даскалова, срещу решение № 6745/16.05.2011 г., постановено по адм. дело 10182/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в обжалваното решение не е разгледан нито един от аргументите, които жалбоподателят е противопоставил срещу оспорения индивидуален административен акт и липсва мотивирано становище на тричленния съдебен състав във връзка с изтъкнатите факти и обяснения, различно от становището на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Твърди се също, че тричленният състав на ВАС не е обсъдил един от основните доводи в защитата на Нгуа Фусилем Кларънс, а именно, че административният орган не е разгледал достатъчно задълбочено ситуацията в Камерун и не е анализирал и отчел в цялост информацията и представената справка на Дирекция "Международна дейност", както и данните от описани от жалбоподателя международни източници. Доводите са развити в писмени бележки. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Станкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, участващ в производството, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че не са налице съществени нарушения на съдопроизводствени правила, тъй като съдът е изложил аргументи по описаната фактическа обстановка, като е визирал и конкретно обсъдените доказателства. Разгледана е и ситуацията в Камерун - стр. 89 от делото. Затова нито един от посочените в жалбата конкретни доводи не се установява да е законосъобразен и да се приеме, че решението е неправилно. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна. В производството по адм. дело № 10182/2010 г. тричленният състав на Върховния административен съд е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на решение № 257/22.06.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, като с оспореното понастоящем решение е отхвърлил жалбата на Нгуа Фусилем Кларънс. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките, предвидени в чл. 8 и чл. 9 на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на бежански или хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е счел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на Нгуа Фусилем Кларънс и постановеният отказ на председателя на ДАБ при МС в този смисъл е законосъобразен. Твърдението в жалбата, че в обжалваното решение не е разгледан нито един от аргументите, които жалбоподателят е въвел е неоснователно. Съдът е изложил аргументи по описаната фактическата обстановка, като е визирал конкретно обсъдените доказателства. Правилно е приел, че не може да се направи извод за осъществено спрямо кандидата преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което не са налице субективният и обективният елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие "основателен страх". Бежанската история на жалбоподателя е неправдоподобна. Освен устните показания, въз основа на които да се установи страх от преследване, жалбоподателят не представя писмени доказателства, въпреки че твърди наличието им. Твърде общо са представени фактите около инцидентите с подпалването на бащината му къща и разрушаването на офиса му. Фактът, че същият заявява неистинни обстоятелства по отношение на Южно-камерунската младежка лига и ръководните и кадри, поражда съмнение относно членството му в нея. Жалбоподателят твърди също, че младежката лига на SCNC e легална, като от справката е видно точно обратното. Това говори за непознаване на дейността и организацията й. Друго обстоятелство, пораждащо съмнение в бежанската история на жалбоподателя е това, че същият е отказал да даде подробности около издаването на българската входна виза. Знае се единствено, че за да я придобие жалбоподателят е бил включен в списъка на екипажа, който е трябвало да приеме кораба "Ками". Отказал е да отговори на уточнителни въпроси, зададени му от интервюиращия във връзка с издаване на визата, поради което правилно е прието, че лицето укрива съществена информация относно своя случай. Не е намира опора в данните по делото твърдението в жалбата, че административният орган, съответно съдът не е разгледал достатъчно задълбочено ситуацията в Камерун. Както е отбелязал първоинстанционният съд в решението си, председателят на ДАБ законосъобразно е приел и се е позовал на справката, представена от дирекция "МД" към ДАБ при МС, както и на становището на експерт към РПЦ - София, според които гражданите на Камерун имат еднакви права и са защитени от дискриминация на базата на раса, етническа принадлежност, националност, социален произход. В държавата по произход на жалбоподателя са забранени мъченията и нехуманното и деградиращо отношение. Свободата на словото и печата, свободното сдружаване и събиране, свободата на религията, свободното движение в страната и чужбина, както и правото на гражданите да сменят правителството по мирен начин, е гарантирано от конституцията и законодателството. Изводът, че по отношение на кандидата не се установява преследване, съгласно признаците по чл. 8 от ЗУБ, е законосъобразен и поради това искането за закрила в тази част правилно е отхвърлено като неоснователно. Не се установява също така, че срещу лицето могат да настъпят тежки посегателства от действия или бездействия на държавните органи или организации, поради невъзможност или нежелание държавата по произход да им противодейства. Видно от представените пред първоинстанционният съд удостоверения за подадени жалби, издадени от Комисариата за публична сигурност в град Дуала, Камерун, жалбоподателят е сезирал местните полицейски органи за твърдените от него противоправни действия, по които са образувани преписки, т. е. съответните компетентни органи са предприели необходимите действия за реализиране на неговите права и за защита. Правилно тричленният състав е приел, че не са налице и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ за даване на хуманитарен статут на кандидата. Съгласно посочената разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. В страната не съществува въоръжен конфликт, както и не са налице данни за осъществявано насилие, изтезание или друго нечовешко отнасяне или наказание спрямо търсещия закрила, както правилно е приел първоинстанционният съд. Предвид изложеното, петчленният състав на Върховния административен съд намира, че решението на тричленния състав е законосъобразно. При процесния случай не са налице материално-правните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Нгуа Фусилем Кларънс. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил обосновани мотиви, които се възприемат от настоящия петчленен състав на ВАС. По изложените съображения, атакуваното съдебно решение не страда от пороците, сочени като основание за отмяната му. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,