Решение № 477 от 4.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1737/2012 г.

Решение № 477 от 4.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1737/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия С. Д. Е. срещу въззивно решение № 249/24.07.2012 г. по внохд № 477/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО 2-ри състав В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Прави се искане за неговото отменяване и постановяване на оправдателна присъда. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 12 от 18.01.2012 г. по нохд № 208/2010 г. Благоевградският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим С. Д. Е. за ВИНОВЕН в това, че на 6.06.2000 г. за времето от 17.00 ч до 18.00 ч. в гр. Сандански, в района на хотел "С." в близост до градската баня в съучастие като съизвършител с Р. М. Д. и С. М. Д. са отнели чужди движими вещи-кожен портфейл, слънчеви очила и парична сума от 500 лева-общо на стойност 522,25 лева от владението на А. Н. М. от гр. Смолян с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това, че по същото време и на същото място, в съучастие като съизвършител с Р. М. Д. и С. М. Д. направили опит да отнемат от владението на Я. Х. Я. от гр. Смолян движими вещи-парична сума от 300 лева, с намерение противозаконно да я присвоят, като употребили за това сила, като престъплението не е довършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 пр. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23, ал. 1 НК определил на подсъдимия едно ОБЩО наказание най-тежкото в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо заведение от ОТКРИТ тип. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата, като е ПРЕКВАЛИФИЦИРАЛ деянията на подсъдимия от престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 НК в такова по чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 НК и НАМАЛИЛ размера на наложеното наказание лишаване от свобода от четири години на ТРИ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие. Изменил е присъдата и по отношение на другите двама съизвършители, на които е преквалифицирал деянията-на подс. С. Д. и Р. Д. в престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б" НК и чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" НК и НАМАЛИЛ наказанието на двамата на по ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводите визирани в жалбата са обсъдени от въззивния съд по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, който е отговорил изчерпателно на поддържаните възражения. Мотивите на съда се споделят от касационния състав. Подсъдимият оспорва авторството на деянието. Твърди, че по делото не са събрани доказателства, доказващи вината му. Не ставало ясно кое е точно физическото действие извършено от Е., кога и срещу кого от двамата пострадали е било насочено, последните твърдели различни факти, нямало очевидци на случилото се, отпечатъци и други доказателства, които да свържат подсъдимия с престъплението, за което е осъден. Освен това не е съгласен с изменения режим на изтърпяване от общ в строг. Неправилно съдът кредитирал обясненията на Е., като не е отчетено, че последният имал водеща диагноза "шизофрения". Така формулирани доводите сочат на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК. Оплакванията не са подкрепят от данните по делото. В мотивите си въззивният съд подробно се е спрял на фактическите обстоятелства по делото, направил е анализ на доказателствата относими към предмета на доказване и е потвърдил извода за виновно неправомерно поведение на подсъдимия Е., съставомерно по повдигнатото обвинение. Приел е, че авторството на деянието е доказано от показанията на двамата пострадали свидетели Я. и М., тези на св. Р. К., показанията на поемните лица Н. Я. и Т. Г. присъствали на проведения втори оглед на местопроизшествието, извършените по делото разпознаване и други процесуално следствени действия. В тяхно присъствие подс. С. Д. показал къде се намирал мъжки кожен портфейл на пострадалия А. М. ведно с другите намиращи се в него вещи. Подсъдимият Е. е бил разпознат на 19.07.2000 г. /т. 1 л. 38 д. п./ от св. Р. К., както по фигурата, така и по татуировката на гърба му. Процесуалното действие е било извършено в присъствието на поемните лица В. Я. и К. М., които са потвърдили извършеното разпознаване и са положили подпис в изготвения протокол. Разпитан като свидетел К. е посочил, че чул викове в градски парк гр. Сандански /в близост до кафето в което работел/ и видял възрастен мъж /между 60 и 70 г./, който му казал, че го нападнали три момчета и са му взели портфейла. Видял човек /около 20 годишен/, който тича и го подгонил, но не успял да го стигне. Свидетелят е посочил, че същия ден малко преди инцидента забелязал пред заведението в което работел да преминават три момчета, като по-късно гонел едното от тях във връзка с извършения грабеж, а впоследствие разпознал двама от тях. Прието е от въззивния съд, че обвинението е доказано и от показанията на пострадалите А. М. и Я. Я., както и от обясненията на подс. С. Е. депозирани в съдебно заседание на 12.01.2011 г./л. 304-307/. Съдът е кредитирал последните като обективни, изцяло съответстващи на описаната от пострадалите фактическа обстановка. Показанията на свидетелите са идентични с обясненията на този подсъдим относно механизма, начина на извършване на нападението спрямо тях, употребената сила и последващото отнемане на инкриминираните вещи. Обясненията на подс. Е. са логични и правдоподобни. В тях подсъдимият е посочил взетото от тримата решение да нападнат и ограбят двамата пострадали и вземат парите им. Подсъдимият е описал подробно вида и дрехите на двамата мъже, описал е действията на подсъдимите С. Д. и Р. Д., както и своите. Посочил е, че тримата се затичали към пострадалите, съборили ги на земята, започнали да пребъркват джобовете им. Използвали сила, като освен, че ги съборили, притиснали главата на св. М. към земята, както и главата на св. Я., когото драскали по ръцете с нокти. Посочил е, че подс. С. Д. съборил по-едрия мъж, а той и подс. Р. Д. съборили и налегнали другия по-слаб мъж и започнали да го пребъркват, но той започнал да вика и тримата се разбягали. След това си разделили парите в заведението "Рейсчето". Същия ден С. и Р. Д. били задържани, а С. Е. бил задържан по-късно. Обяснил е също, че след като се развикал един от пострадалите, се появило едно момче. Когато го задържали "момчето" го разпознало. Възражението, че обясненията на подс. Е. не следва да се кредитират, тъй като бил с диагноза"шизофрения" е обсъдено от предходните съдебни инстанции. На л. 78 от възз. дело, съдът е обсъдил довода на защитата на подс. Е. относно годността му да носи наказателна отговорност с оглед психичното му заболяване. Съдът се е позовал на заключението на назначената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза. Тя е установила, че подс. Е. през 1992 г. и 1992 г. е бил лекуван за два шизофренни психотични епизода, но след това е настъпила психопатоподобна промяна на личността, която не представлява психично заболяване в тесния смисъл на думата/психоза/, като установеното състояние не нарушава психичната му годност и той може да дава достоверни обяснения, може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тъй като шизофренното заболяване е било в ремисия. Освен това към момента на извършения от медицинските лица преглед, Е. също е бил със запазена психична годност и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В този смисъл като е приел, че обясненията на подсъдимия Е. депозирани в съдебно заседание следва да се обсъждат като годно доказателствено средство, посредством което се установяват факти и обстоятелства кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на подсъдимото лице. Обяснения, в които признава участието си в грабежа, подсъдимият Е. е депозирал и на дос. пр. пред съдия по реда на чл. 220 НПК /л. 176-178 от 21.07.2009 г./. Не е оспорил същите и в разпита от 29.09.09 г., в който е само е допълнил, че не си спомня размера на парите, които си разделили. Подсъдимият е участвал, както в упражненото насилие, така и в отнемането на имуществото на пострадалите, с които действия обективно при условията на съизвършителство, е осъществил признаците на съставното престъпление грабеж. Обвинението срещу подсъдимия Е. е доказано в съответствие с чл. 303, ал. 2 НПК и като е потвърдил присъдата в частта за наказателната отговорност на подс. Е., участието му в инкриминираното престъпление и съставомерността на деянието, въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК. В този смисъл не са налице основания за отменяване на съдебния акт, признаване на подс. Е. за невиновен и оправдаването му по обвинението за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК. Неоснователно е възражението касателно режима и мястото на изтърпяване на наказанието. Подс. Е. е осъждан 19 пъти /Л. 98-107/ от дос. пр., което означава, че спрямо него следва да се приложи разпоредбата на 61, т. 2 от ЗИНЗС, а не чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. В този смисъл наказанието следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор или в затворническо общежитие, а не при определения общ режим на изтърпяване постановен с присъдата. Като е изменил присъдата и в тази част, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. По изложените съображения, тъй като при постановяване на съдебния акт въззивния съд не е допуснал съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2, 3 НПК, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение