Решение № 8302 от 7.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Недялков и С. Симова и двамата от гр.София, чрез пълномощник - адв. Г. Стоянов, против Решение 5451/16.09.2022 г., постановено по адм.д. 14109/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявените от Н. Недялков и С. Симова, против Областна дирекция Земеделие - гр. Плевен, искове, с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, за обезщетение за имуществени вреди, търпени в периода от 20.07.2012 г. до 26.03.2018 г, в размер: 1176 лева за ищцата С. Симова и 1176 лева за ищеца Н. Недялков, причинени от незаконосъобразно бездействие на Общинска служба Земеделие /ОСЗ/ - Червен бряг да изпълни влязлото в сила съдебно Решение 610/05.12.2011 г. на Районен съд - Горна Оряховица по гр. дело 183/2011 г., като неоснователни. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на Областна дирекция Земеделие - гр. Плевен разноски в общ размер на 200 лева. Касационните жалбоподатели поддържат, че атакуваното решение е неправилно, като постановено при нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Считат, че решаващият съд неправилно е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие, а мълчалив отказ, както и че са неправилни изводите му относно възстановяването на правото на собственост на ищците. Сочат, че решението на РС-Горна Оряховица замества нищожния индивидуален административен акт на ОСЗ, с което правата им на собственост са възстановени. Обосновават извода, че в случая са налице всички предпоставки от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, поради което исковете са основателни и доказани. Искат отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на решение, с което да бъдат уважени изцяло исковите претенции срещу Областна дирекция Земеделие гр. Плевен. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответната страна - Областна дирекция Земеделие гр. Плевен, чрез юрк. Данов, в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение. Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ се е развило по предявени от Н. Недялков и С. Симова против Областна дирекция Земеделие гр. Плевен искове, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, за обезщетение за претърпени имуществени вреди, търпени в периода от 20.07.2012 г. до 26.03.2018 г, в размер на 1176 лева за ищцата С. Симова и в размер на 1176 лева за ищеца Н. Недялков, причинени от незаконосъобразно бездействие на ОСЗ Червен бряг да изпълни влязлото в сила съдебно Решение 610/05.12.2011 г. на Районен съд - Горна Оряховица по гр. дело 183/2011 г. От събраните доказателства първоинстанционният съд е установил, че ищците са наследници по закон на Н. Неделчев, съгласно прието по делото Удостоверение за наследници 404/08.05.2020 г., издадено от община Червен бряг. С Решение 10-ОБ/03.04.2001г. на Поземлена комисия - Червен бряг, на наследниците Н. Неделчев е определено правото на обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи с площ 14.671 дка на обща стойност 7030 лева, по преписка за обезщетяване с вх. 504/02.04.2001 г. Това решение е прогласено за нищожно с Решение 610/05.12.2011 г. по гр. дело 183/2011 г. на Районен съд Горна Оряховица. С Решение 00002/09.11.2017 г. на ОСЗ Червен бряг, на наследниците на Н. Неделчев, бивш жител на гр,Червен бряг е предоставено като обезщетение, при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ и/или чл.18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, правото на собственост върху две ниви от общински поземлен фонд в землището на гр. Червен бряг общо 14.671 дка. В изпълнение на Решение 610 на РС-Горна Оряховица, Решение 00002/09.11.2017 г. на ОСЗ Червен бряг и Решение на Общински съвет-Червен Бряг 838/29.01.2018 г., с Решение 00002/26.03.2018 г. на ОСЗ Червен бряг е възстановено като обезщетение на Н. Неделчев, жител на гр, Червен бряг, правото на собственост върху земи по чл. 19 ЗСПЗЗ. За предоставените поземлени имоти, от Служба по геодезия , картография и кадастър гр.Плевен е издадена и скица 15-185842-27.03.2018г. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд от правна страна е приел исковете спрямо Областна дирекция Земеделие гр. Плевен за допустими, но неоснователни. Посочил е, че по същество ищците претендират, че административният орган не е изпълнил свое задължение не за фактическо, а за правно действие, тъй като не е изпълнил влязлото в сила съдебно решение по гр. дело 183/2011 г. на РС Горна Оряховица и не е обезщетил наследниците на Н. Неделчев по реда и при условията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. С това съдебно решение не са установени вещни права на наследодателя върху имотите, описани в прогласения за нищожен административен акт - Решение 10-ОБ/03.04.2001 г. на ОСЗ - Червен бряг и преписката не е била изпратена на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съгласно чл.173, ал.2 АПК, поради което не създава за ответника задължение за извършване нито на фактически, нито на правни действия. Посочил е и че производството по възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в стари реални или възстановими на терена граници, в нови реални граници, както и производствата по обезщетяване на собствениците и техните наследници по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за неговото прилагане изисква правни, а не фактически действия и приключва с издаване на индивидуален административен акт. Непроизнасянето и неиздаването на търсения индивидуален административен акт в предвидените от закона срокове, каквото непроизнасяне се претендира в случая, представлява мълчалив отказ да се издаде актът и защитата срещу такова правно бездействие се реализира чрез оспорването на мълчаливия отказ, а не чрез защита срещу неоснователно бездействие на администрацията. По изложените съображения е обосновал извода, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразно бездействие, поради което не следва да обсъжда наличието на настъпили на вреди и причинно-следствената връзка. По изложените съображения съдът отхвърлил предявените искове. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл. 1 ЗОДОВ, не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. В случая първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи като правилно е приел, че не се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди се основава на твърдяно незаконосъобразно бездействие на служители на ответника да се изпълни влязлото в сила решение 610, постановено по гр.д. 183/2011 г. по описа на РС - Горна Оряховица. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при липсата на легално определение на понятието бездействие, съдържанието му следва да бъде изведено по тълкувателен път и то във връзка с разпоредбата на чл.256 АПК. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията на фактическо действие, при наличие на нормативно установено задължение за извършването му. В случая не се установява неизпълнение на дължими се фактически действия по изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават предявените искове. С прогласяването на нищожността на издаденото решение от ОСЗ - Червен бряг, поради нередовност на състава на комисията /решение 610, постановено по гр.д. 183/2011 г. по описа на РС - Горна Оряховица/, е възобновена висящността на производството по обезщетяване на наследниците на Н. Неделчев със земя от общинския поземлен фонд по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за неговото прилагане, т.е. възстановява се задължението на административния орган да се произнесе по заявлението за възстановяване на претендираните земеделски земи. Произнасянето по инициираното производство по ЗСПЗЗ изисква извършването на правни /издаване на индивидуален административен акт/, а не на фактически действия от страна на административния орган. С решение 610, постановено по гр.д. 183/2011 г. по описа на РС - Горна Оряховица не са установени вещни права на наследодателя върху имотите, описани в прогласения за нищожен административен акт такива се установяват едва с решението на ОСЗ по чл.27а от ППЗСПЗЗ, поради което несъстоятелни се явяват твърденията на касаторите, че с решението на РС-Горна Оряховица правата им на собственост са възстановени. Тъй като неиздаването на административен акт не е дължимо се фактическо, а правно действие, законът приравнява неиздаването на акта в предвидените от закона срокове на мълчалив отказ да се издаде такъв. Ето защо правилни са изводите на първоинстанционния съд, че след като в случая не се установява незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, не се установява една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на ответника по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковите претенции като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна - Областна дирекция Земеделие гр. Плевен за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, които настоящата инстанция определя в размер на общо 200 лв., съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,