Решение № 7063 от 10.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 434/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. К. Ч., [ЕГН], подадена чрез адвокат-пълномощник, срещу Решение 856/15.11.2023 г., постановено по адм. дело 685/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/250#7 от 28.04.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие). В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора административният акт не съдържа мотиви. Излага аргументи, че неправилно е наложена санкция в размер на 96,71 %. Счита, че е нарушен принципът на легитимните правни очаквания. Моли за отмяна на оспорваното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, не изразява становище. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е бил АУПДВ 01-6500/250#7 от 28.04.2023 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗемеделие, с който на Й. Ч. на основание чл.15, ал.3, т.3 и т.4 и ал.4, т.1 и т.3, чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредба 4/24.02.2015 г., чл.59, ал.1 и ал. 2 от АПК вр. чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 8 748,24 лв., представляващо изплатена субсидия по направление Биологично растениевъдство за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 г. във връзка с подадени заявления за подпомагане. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: През кампания 2015 г. Й. К. Ч. е одобрен за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020, направление Биологично растениевъдство. Общата изплатена му сума по направлението за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 е в размер на 9 045,85 лв. С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2019г. с изх. 01-6500/250 от 19.01.2022 г., издаден от зам.изпълнителния директор на ДФЗ, поетият от Ч. ангажимент по мярка 11 е бил прекратен. Актът е бил обжалван от Й. К. Ч. по съдебен ред, като с Решение 325/17.05.2022 г., постановено по адм.д. 155/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, влязло в законна сила на 16.02.2023 г., жалбата е отхвърлена. Във връзка с влезлия в сила акт за прекратяване на биологичния ангажимент, на основание чл.26, ал.1 от АПК до Й. К. Ч. е изпратено писмо изх. 01-6500/250 от 15.03.2023 г., с което е уведомен, че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ. След извършена преценка за законосъобразност на акта съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е приел, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Прието е, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е стигнал до извод, че с влизане в сила на административния акт по прекратяването на биологичния ангажимент, по който е реализирано плащане, административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за земеделския стопанин възниква задължението за възстановяване на получената финансова помощ. Решаващият състав е приел за неоснователно възражението относно размера на дължимата за възстановяване сума и начина на нейното изчисляване. При тези мотиви е отхвърлил жалбата срещу процесния АУПДВ. Касационната инстанция преценява първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. В процесният случай, основният спорен въпрос по делото е свързан с наличието на предпоставките за издаване на процесния АУПДВ и също така с начина на изчисляване на размера на установеното публично държавно вземане. Не могат да се споделят възраженията на касатора относно липса на мотиви в административния акт. В процесният АУПДВ са посочени фактическите и правните основания за издаването му, както и размерът на установеното публично държавно вземане. Съдът е установил предпоставките за издаване на процесния АУПДВ, а именно извършване на плащане в полза на земеделския стопанин по съответната мярка и наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяване на биологичния ангажимент. Необоснован е доводът в касационната жалба, че е нарушен принципът на оправданите правни очаквания поради промяна на условията за изпълнение на ангажимента. В случая биологичният ангажимент е прекратен на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4/2015 г., като е установено, че от жалбоподателя не са били спазени изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от същата наредба. Установяването на публичното държавно вземане е последващ факт от влизане в сила на акта за прекратяване на ангажимента. Неоснователно е възражението и касателно размера на определеното публично държавно вземане. Разпоредбата на чл.15, ал.4 от Наредба 4/24.02.2015 г. предвижда прилагане на процентно съотношение относно дължимата за възстановяване финансова помощ само ако ангажиментът е прекратен на основание чл.15, ал.3, т.1, т.2, т.4 и т.5. Настоящият случай не е такъв, респ. не попада в посочените хипотези, тъй като биологичният ангажимент на жалбоподателя е прекратен на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4/2015 г., а именно и поради непредставяне в Държавен фонд "Земеделие" сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство, според което се дължи възстановяване на 100 % от изплатената финансова помощ. В случая е определено частично възстановяване на полученото финансово подпомагане, което е по-благоприятно за земеделския стопанин. Съответно, отхвърляйки жалбата срещу процесния АУПДВ, съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който трябва да бъде оставен в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,