Решение № 1362 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5904/2007 г.

Решение № 1362 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5904/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК (отм.). Добричкият окръжен съд с въззивно решение от 9.11.2006 г. по гр. д. № 186/2006 г. е обявил относителна недействителност на договора за покупко- продажба на нива с площ от 70.001 дка, съставляваща имот № 1* по плана за земеразделяне на землището с. П., област Добрич, сключен между Г. като продавач и Г. Г. като купувач, удостоверен с нот. акт № 1* д. № 264/2003 г. на нотариус Сн. Ж. от района на Районен съд - Генерал Т. С решението е допусната делба на нивата, имот № 1* по плана за земеразделяне на с. П., на дялове, както следва: - по 6/48 ид. ч. за всеки от съделителите Г. Г., И. Г., М. К., И. Г., Е. Й. и Я. Г.; - по 3/48 ид. ч. за Х. Г. и Ж. Ж., поотделно за всеки от двамата; - по 2/48 ид. ч. за В. К., Г. К. и С. К., поотделно за всеки от тримата. След приключване на устните състезания по гр. д. 186/2006 г., на 22.10.2006 г., е починал Г. Г. и заместен от наследниците му П. Д., Д. Г., И. Г. и Г. Г. - син, както и от преживялата съпруга В, която е починала на 28.03.2007 г. и оставила за наследници Б. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от И. Г. (наследникът на Г. Г.), с искане да бъде обезсилено изцяло, като процесуално недопустимо или отменено изцяло, като неправилно. Касационна жалба е подадена и от Г. Г. - купувачът на имота и ответник по делото, с искане да се отмени решението изцяло. Съделителят Ж. М. Ж. е подал касационна жалба срещу въззивното решение, в частта с която до делба на имота са допуснати наследниците на Д. К. - В. К., Г. и С. К., като общо им е определен дял 6/48 ид.ч. и моли същите да бъдат изключени от делбата. Ответницата В. Д. К. оспорва подадените касационни жалби и моли решението да бъде потвърдено. След проверка, касационният съд приема следното: По жалбата на И. Г. Г.: Жалбоподателят счита, че решението е недопустимо и неправилно, тъй като в производството по делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочено е, че искът на Ж. Ж. по чл. 76 ЗН не е надлежно предявен - не е налице искова молба, отговаряща на изискванията по чл. 99 ГПК. (отм.) Заявените касационни оплаквания са неоснователни. Сънаследникът и съделител Ж. Ж. е заявил искането си по чл. 76 ЗН с писмена молба от 31.07.2003 г. в хода на делбеното производство по гр. д. № 214/1999, което действие представлява предявяване на инцидентен установителен иск по чл. 118 ГПК. (отм.) и за него не са приложими изискванията на чл. 99 ГПК (отм.). По жалбата на Ж. М. Ж.: Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че Д. К. И., праводател на съделителите В. К., Г. и С. К., не е бил син на общия наследодател Г., починал на 1. 3. 1982 г. Делото за делба е образувано по искова молба на починалият през 2006 г. Г. Г., към която е приложено удостоверение за наследниците на Г. П., в което Д. К. е посочен за негов син и наследник. С решението от 26.08.2004 г. по гр. д. № 214/1999 г. Районен съд Генерал Т. е допуснал делба на друга нива с площ 294 дка, притежавана от общия наследодател Г, с участието на съделителя Д. с дял 3/24 ид. ч. или 6/48 ид. ч. Решението не е обжалвано и е влязло влязло в сила. По този начин е преклудирано възражението на Ж. относно недопускане за участие в делбата на съделителя Д, поради липса на качеството на наследник на Г. П. По жалбата на Г. Г.: Жалбоподателят посочва, че влязлото в сила решение по гр. д. № 229/1999 г. на Районен съд Генерал Т., постановено на 17.10.2002 г. и влязло в сила на 17. 6. 2003 г., не го обвързва със сила на пресъдено нещо, тъй като той не е страна по това дело. Констатацията е вярна, но тя няма отношение към предмета на спора по настоящото дело. С решението по гр. д. 229/1999 г. е признато за установено спрямо праводателя на Г. Г., продавачът Г. Г. по сделката с нот. акт № 113/26.03.2003 г., че продаденият имот не е негова еднолична собственост, а принадлежи на всички наследници на Г. П., от което следва, че с посочената покупко-продажба продавачът фактически се е разпоредил само с частта, която е притежавал от общия имот. Неоснователни са оплакванията на Г. Г., че правото по чл. 76 ЗН, произтичащо от съсобствеността върху имота, не може да му бъде противопоставено, с оглед поредността на извършените вписвания, а именно: нот. акт № 1* с който той е придобил имота е вписан на 26.03.2003 г., решението на Общинска служба по земеделие и гори гр. Г., с което спорният земеделски имот е възстановен на всички наследници на Г. П. е постановено на 24.07.2003 г., а молбата с искане по чл. 76 ЗН е вписана на 24.03.2005 г. Констатацията за тази поредност също е точна, но от нея не следват благоприятните правни последици, претендирани от жалбоподателя, т.е. правото по чл. 76 ЗН на наследниците на Г. П. и съсобственици на имота, не е предпоставено и не възниква от момента на постановяване решението на поземлената администрация за реалното възстановяване на земята, а произтича от наследствената съсобственост, която е обективен факт, признат със сила на пресъдено нещо спрямо участниците в общността. Без правно значение е обстоятелството, кога е вписано искането по чл. 76 ЗН, тъй като то не попада сред видовете искови молби, за които е предвидено вписване по чл. 11 от Правилника за вписванията . Неоснователно е оплакването на касатора, че са накърнени процесуалните му права, тъй като в първоинстанционното производство по делото той е конституиран като трето лице, а едва във въззивното производство по гр. д. № 814/2004 г. на Добричкия окръжен съд е конституиран за главна страна - ответник по искането по чл. 76 ЗН Г. Г. е конституиран за участие в делото с определение на Районен съд Генерал Т., постановено на 23.02.2004 г., като е разпоредено да му се изпрати препис от молбата по чл. 76 ЗН. Районният съд е постановил, че Г. Г. участвува в делото като трето лице - помагач, но тази конкретизация не съответства на закона. В чл. 175, ал. 1 ГПК (отм.) е предвидено привличането на трето лице - помагач на една от страните, когато това лице може да й помага, а така също, че искането може да се направи от привличащата срана най-късно в първото по делото заседание. Първото заседание по гр. д. № 214/1999 г. е проведено на 7.02.2000 г., а искането за конституиране на Г. Г. е направено в следващото съдебно заседание на 23.02.2004 г. от пълномощника на съсобствениците, позоваващи се на правото им по чл. 76 ЗН срещу праводателя на Г. Г. по сделката с нот. акт № 113/2003 г. В този смисъл те не могат да искат Г. Г. да бъде техен помагач, защото имат противоречиви интереси. Ето защо, следва да се счита, че конституирането на Г. Г. като участник в първоинстанционното производство, с определението от 23.02.2004 г. е в качеството му на главна страна - ответник по искането по чл. 76 ЗН. Неточното квалифициране на процесуалното му качество от съда, обективно не е накърнило процесуалните му права, тъй като в хода на производството през първоинстанционния и въззивния съд той е разполагал и се е ползвал от всички процесуални възможности, предвидени за главна страна - ответник. Върховният касационен съд