Решение № 13567 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1093/2018 г.

Решение № 13567 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1093/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Дишкова от [населено място] против решение № 220/13.12.2017 г. по адм. д. № 277/2017 г. на Административен съд-Ямбол. Излага твърдения, че решението е неправилно и иска да бъде отменено. Ответникът – Областна дирекция на МВР Ямбол, редовно призована, не се представлява. В писмено становище, представено от юрисконсулт З. Андонова, оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В конкретния случай е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че в случая ищцата не е доказала наличието на останалите две предпоставки за уважаване на иска, а именно: вреда от административния акт и причинна връзка между същия и настъпилия вредоносен резултат. Правилен е изводът на съда, че заплатената сума от 10 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото, не може да се определи като вреда по смисъла на чл. 4 във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като същите съставляват съдебни разноски, които страната е имала възможност да претендира пред съда по висящ съдебен процес, по който са направени. След като същите не са били своевременно поискани, то правилно съдът е приел за недопустимо търсенето на обезщетение за направени разноски по приключил процес по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с искова молба от Д. Дишкова, чрез пълномощника й адв. Кралева, против ОДМВР-Ямбол, с която се претендира обезщетение в размер на 64. 32 лв. съставляващи имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за държавна такса в размер на 10 лв. по адм. д. № 41/2015 г. по описа на Адм. съд-Ямбол, ведно със законната лихва от 27.03.2015 г. до 12.09.2017 г. в размер на 2. 51 лв. и сумата от 54. 32 лв., представляваща платена застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва в размер на 17. 67 лв. за периода 3.07.2014 г. до 12.09.2017 г. и обезщетение в размер на 5000 лв., представляващи неимуществени вреди, ведно със законната лихва в размер на 1157. 83 лв. за периода 4.06.2015 г. до 12.09.2017 г., както и лихва върху претендираните суми до окончателното им изплащане. Съдът е отхвърлил изцяло предявените от Дишкова искове. Приел е, че предявените исковете са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Налице е отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, в случая Заповед за прилагане на ПАМ № 88/1.03.2014 г. на Началник РУ "Полиция" към ОД на МВР-Ямбол. Но по делото не е установено наличието на останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно вреда от административния акт и причинна връзка между същия и настъпилия вредоносен резултат. Според съда, неоснователно е твърдението на ищцата, че през периода през който е било иззето свидетелството за регистрация на лекия автомобил-1.03.2014 г. до 2.07.2014 г., когато е изтекъл сключения договор "Гражданска отговорност" действащ от 3.07.2013 г. до 2.07.2014 г., ищцата е претърпяла имуществена щета, равняваща се на стойността на застраховката за този период. Видно от Заповедта за прилагане на ПАМ, срока за спиране от движение на процесното МПС е 30 дневен, който по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП започва да тече от датата на постановяване на ПАМ. Срокът е изтекъл на 1.04.2014 г. и ищцата е имала възможност от тази дата след сезиране на съответните органи да получи СРМПС. Фактът, че ищцата е потърсила своето превозно средство на 20.02.2015 г. не дава основание да претендира имуществени щети за по-дълъг период. По отношение на заплатената по адм. д. № 41/2017 г. по описа на Административен съд-Ямбол сума от 10 лв. съставляваща д. т. за образуване на делото съдът е приел, че това са съдебни разноски, които страната е имала възможност да претендира в самото производство, но същата не ги е поискала. Отговорността за съдебни разноски може да се осъществи само по висящ процес, по който са направени и съда да бъде сезиран с искане за това. Решението е правилно. Съдът подробно е изяснил фактите по делото и е приложил правилно материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че със Заповед за прилагане на ПАМ № 88/1.03.2014 г. на Началника на РУ "Полиция" Ямбол при ОД на МВР-Ямбол, на Д. Дишкова е наложена ПАМ "временно спиране от движение" за срок от 30 дни, считано от 1.03.2014 г. на л. а. "Ф. Ф.", за това че с АУАН е констатирано, че на 1.03.2014 г. около 3. 00 ч. в гр. Ямбол, на ул. "Преслав" Н. Дишков е управлявал лек автомобил "Форд Фиеста", собственост на Д. Дишкова, след като СУМПС е отнето на 31.10.2012 г. от с-р ПП при ОД на МР-Бургас, което съставлява нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е оспорена по съдебен ред и с Решение № 58/29.04.2015 г., постановено по адм. д. № 41/2015 г. по описа на Адм. съд-Ямбол, влязло в сила на 4.06.2015 г. е отменена изцяло. Съгласно Писмо рег. № 326 р-5142 от 3.04.2015 г. на Началник отдел ОП-Ямбол, намиращо се в приложеното по настоящото дело адм. д. № 41/2015 г. по описа на Адм. съд-Ямбол, на 13.03.2014 г. е въведена служебна промяна на регистрацията на МПС, поради спиране от движение от сектор ПП–Бургас и на 20.02.2015 г. е въведена нова промяна "пускане в движение", на основание подадено от Д. Дишкова писмено заявление от същата дата. По делото е приета като доказателство Комбинирана застрахователна полица "Гражданска отговорност" на лек автомобил "Форд Фиеста", собственост на Д. Дишкова със срок на валидност 3.07.2013 г. -2.07.2014 г. Обосновано административният съд е приел, че между отменения като незаконосъобразен административен акт и претендираните по делото имуществени и неимуществени вреди няма пряка и непосредствена причинна връзка. С отменената заповед е постановено временно спиране от движение на автомобила на жалбоподателката за срок от 30 дни, считано от 1.03.2014 г. и този срок е изтекъл на 01.04.2014 г. Фактът, че тя сама е потърсила автомобила си на 20.02.2015 г. не може да се вмени във вина на административния орган. Няма данни той с поведението си да е препятствал ползването на автомобила от ищцата за периода 01.04.2015 г. - 20.02.2015 г. В тази връзка отмененият административен акт не е причина за пропусната полза от неползваната застраховка "Гражданска отговорност" за посочения в исковата молба период. Поради тези съображения правилно съдът е приел за неоснователна и претенцията за неимуществени вреди. Неоснователни са касационните възражения на Дишкова, че в исковата си молба тя е претендирала обезщетение за обичайните негативни преживявания от незаконосъобразното действие на административния орган, поради което предявеният иск за редовен е следвало да бъде уважен. Предявеният иск е допустим и поради това че е бил разгледан от съда. Но изложените твърдения за притеснения и стрес за период от близо една година не са били подкрепени от никакви доказателства. А и съдът е взел предвид, че периодът, за който те се претендират, не е една година, а само един месец. Законосъобразни са мотивите на съда и по отношение на претенцията за имуществена вреда от 10 лв, заплатена държавна такса по адм. д. № 41/2015 г. на АС-Ямбол и лихвите върху тази сума. Правилно съдът е посочил, че в производството по отмяна на акта е следвало да се поиска присъждане на държавната такса. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв /сто лева/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение