Решение № 13151 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6862/2011 г.

ВАСII отделение17.10.2011 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 180 от 15.04.2011 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 12/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение изх. № 94-3252-13-10-1379/20.12.2010 г. на началника на СГКК гр. Пазарджик и ВРЪЩА преписката на началника на СГКК-Пазарджик за произнасяне по заявление № 94-3252/25.06.2009 г. на Стоянка Томова Василева за изменение на одобрената КК и КР на гр. Пазарджик като съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. ОСЪЖДА СКГГ - Пазарджик да заплатят на Стоянка Томова Василева от гр. Пазарджик сумата от 1050 лв. направени по делото разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13151 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6862/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоянка Томова Василева от гр. Пазарджик против решение № 180 от 15.04.2011 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 12/2011 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение изх. № 94-3252-13-10-1379/20.12.2010 г. на началника на СГКК, гр. Пазарджик - отказ за одобряване на изменение на одобрените КК и КР на гр. Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна община Пазарджик писмено оспорва жалбата. Началникът на СГКК - Пазарджик не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспореният отказ за законосъобразен, поради неприложимост на разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. свързана с липса на пълна идентичност между имота предмет на решението по гр. д. 92/2002 г. на РС - Пазарджик и имота, чието нанасяне в КК е поискано. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Единственото основание на обжалвания отказ за изменение на одобрената КК и КР по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР е неподписването на съставения Акт за непълноти и грешки № 47/1.10.2010 г. от община Пазарджик в качеството й на заинтересувано лице. Материалната законосъобразност на административните актове се преценява само спрямо фактите, посочени като основания за издаването им. Следователно извън предмета на доказване е наличието на идентичност между имота предмет на гр. д. 92/2002 г. на РС - Пазарджик и имота, чието нанасяне в КК е поискано. С влязлото в сила съдебно решение по гр. д. 92/2002 г. на РС - Пазарджик е разрешен спор за собственост между жалбоподателя и община Пазарджик по отношение на дворно място с площ от 236 кв. м., имот пл. № 4770 в кв. 376 по плана на гр. Пазарджик, като са посочени съседи на имота и е приложена скица на вещо лице, в която той е отразен съобразно действащия план. Когато изменението на одобрената КК и КР се иска в изпълнение на влязло в сила съдебно решение по спор за материално право, както е в случая, актът за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица - чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Като е отказал да измени КК и КР поради липса на подписване на акта за непълноти и грешки от заинтересуваната страна, при наличие на влязлото в сила съдебно решение, началникът на СГКК-Пазарджик е постановил материалноправно незаконосъобразен акт, който неправилно е потвърден с обжалваното решение на основания различни от посочените за издаването му. При основателност на касационното оплакване за нарушаване на материалния закон, решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество за отмяна на обжалвания отказ. Разноските по делото са в тежест на издателя на отменения административен акт /чл. 143, ал. 1 АПК/ и следва да се присъдят в полза на касатора до доказания размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,