Решение № 14301 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2036/2016 г.

Решение № 14301 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2036/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и от А. К. С. против решение № 153 от 16.12.2015 г. по адм. д. № 171/2015 г. на Административен съд – К.. Касационният жалбоподател С., обжалва решението в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният срещу касационният жалбоподател ГД "Изпълнение на наказанията" иск, за сумата над 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, унижение, настъпили в резултат на отменени незаконосъобразни актове на административен орган - заповед № 282/30.04.2015 г. и заповед № 293 от 07.05.2015 г. Счита, че определеното му обезщетение е несправедливо и иска уважаване на претенцията му в целия и предявен размер от 5000 лева. В касационната жалба на ГД " Изпълнение на наказанията", се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение в осъдителната му част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество, чрез отхвърляне на предявеният иск. В частта, с която искът е отхвърлен, решението е правилно и законосъобразно. Алтернативно поддържа доводи, че определеният размер на обезщетението е завишен. Съдът е определил размера, без да се съобрази с характера на увреждането, интензивността му, продължителността му и условията, при които е извършен, поради което счита, че ако съдът приеме искът за доказан, съответно да намали размера на присъденото обезщетение. Подадената касационна жалба от А. К. с определение от 11.04.2016 г., е оставена без разглеждане като просрочена. Определението е съобщено на С., не е обжалвано, и е влязло в сила. Предмет на съдебната проверка в настоящото съдебно производство е касационната жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, подадена от ГД "Изпълнение на наказанията". Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, насочена е против решение, което в обжалваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. При постановяване на решението си, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, като се е съобразил с исканията и доводите на страните. Направените фактически и правни изводи се подкрепят от събраните доказателства. Правилно в мотивите, съдът е определил приложимото материално право – чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и нормите от международните актове, ратифицирани по конституционен ред и влезли в сила за Р. Б.. За да приеме искът за доказан по основание, съдът правилно се е позовал на нормите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, а по-конкретно – нормата на чл. 3 ЕКПЧ, установяваща всеобща забрана за изтезание, за нечовешко и унизително отнасяне спрямо всички лица, намиращи се под юрисдикцията на държава - страна по Конвенцията. Обосновано съдът в мотивите си на стр. 3 от решението си, се е позовал и на юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека, по делата на лишени от свобода или задържани, поставени в условия, определени от Съда като нечовешки и унизителни. Правилно съдът е приел, че Р. Б. като страна по Конвенцията, също следва да спазва позитивните си задължения, следващи от Конвенцията, едно от които в контекста на чл. 3 ЕКПЧ е да не извършва действия, които да нарушават основното право /с абсолютен, според квалификацията на правата по ЕКПЧ на абсолютни и относителни/, характер. Поставянето на лицето в изолатор, в рамките на процесния период от 17 дни, въз основа на незаконосъобразни административни актове сочи, че по отношение на лицето е налице надхвърляне на неизбежното ниво на страдание, присъщо на законен арест или лишаване от свобода. Следва да се има предвид, че фактическите обстоятелства, установени пред първата инстанция, трябва да се възприемат от касационната инстанция, както поради тяхното необорване, така и поради забраната за фактически установявания съгл. чл. 220 АПК. Доказателствата по делото сочат, че към момента на предявяване на иска, предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са били налице. Заповедите на началника на затвора - [населено място] № 282/30.04.2015 г. и № 293/07.05.2015 г., с които на затворника С., са били наложени наказания "изолиране в наказателна килия", съответно за 3 и 14 денонощия - и двете изтърпени са били отменени с влезли в сила съдебни актове - съответно определение № 478/21.05.2015 г. и определение № 503/01.06.2015 г., и двете на РС - гр. Д.. По безспорен начин е установено, че както през периодите на изтърпяването на наказанията, така и непосредствено след тях, лицето е претърпяло неоснователно болки и страдания, изразяващи се в психически страдания и унижения, породени от лошите условия в килията, представляващи неимуществени вреди. Така с оглед на установените факти за вредите, които ищецът е претърпял, вследствие на наложените дисциплинарни наказания с двете заповеди, отменени по съдебен ред, правилно съдът е приел иска за основателен и доказан до уважения размер. Що се касае до размера на обезщетението, съдът обосновано е приел сумата от 2000 лв. за справедлива по см. на чл. 52 ЗЗД, за да обезщети понесените от ищеца вреди. Размерът на сумата е съобразен с времетраенето на понесените щети, но също така и с другите обстоятелства, които следва да се имат в предвид, съгласно юриспруденцията на ЕСПЧ /виж делото К. срещу Полша/, като напр: пол, възраст, здравословно състояние, времетраене на нарушението, влияние върху физическото, емоционалното и психическото здраве и състояние на лицето. От доказателствата по делото, не се установява неблагоприятното отнасяне да надхвърля неизбежното ниво на страдание, съпътстващо едно законосъобразно лишаване от свобода, респ. задържане, в по-голяма степен от определената за ищеца компенсация от 2000 лв. Освен това, с оглед посочените по-горе критерии, определената от съда компенсация може да се определи като справедлива, с оглед изискванията на закона, същата като размер е съобразена и с практиката на българските съдилища по подобни дела на лица лишени от свобода, касаещи условията в затворите. Това е така, тъй като безспорно обезщетението има компенсаторна функция, целта е доколкото е възможно да се компенсират вредите в техния паричен еквивалент. Понятието "справедливост", като морално етично понятие, включва "съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване. ЗОДОВ предвижда отговорност за държавата и общините, и те отговарят обективно за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на администрацията. Както се посочи, отговорността е обективна, защото законодателят не изисква наличието на виновно поведение. Това означава, че дори дадена административна дейност да е извършена напълно добросъвестно, съобразно конкретните обстоятелства, ако тя обективно не съответства на изискванията на закона, възниква отговорност за обезщетение за причинени вреди. В тази връзка, направените доводи от касатора за липсата на виновно поведение на администрацията, във връзка с издаване на отменените заповеди, се явяват неоснователни. Предвид изложеното, решението на Административен съд – К., следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153 от 16.12.2015 г. по адм. д. № 171/2015 г. на Административен съд – К.. Решението не подлежи на обжалване.