Решение № 11465 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3830/2009 г.

Решение № 11465 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3830/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: От кмета на община Варна срещу решение № 1769/22.12.08, постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 1473/2007 г., с което е обявена нищожност на негова заповед № 26/28.06.2007 г., с която е одобрена оценката на част от имот № 801 по ПНИ. Втората касационна жалба е от Нино Илиев Нинов срещу същото решение по същото дело на същия административен съд. Ответницата и заинтересованите страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на двете жалби, тъй като според него обжалваното решение е неправилно и като такова следва да се отмени, а делото се върне обратно на същия съд за произнасяне по същество. Към делото е приложена молба от Станка Андреева Кирянова и Янчо Стоянов Янчев, заинтересовани страни в настоящето производство и това пред административния съд, адресирана до административния съд, където е заведена на 30.01.2009 г. и резюлирана от него на 02.02.2009 г. да се изпрати по компетентност заедно с касационните жалби на ВАС. С молбата на основание чл. 119 ал. 2 от ГПК (отм) се заявява, че се отказват от предявения иск по посоченото дело - 1473/07 г. пред административния съд и молят делото да бъде прекратено спрямо тях. От данните в цитираното дело на административен съд Варна, по което е постановено обжалваното решение е видно, че същото е било образувано по жалба на Станка Стоянова Кожухарова, ответница в настоящето производство, поради което молбата за оттегляне от Кирянова и Янчев е неотносима към настоящето производство и не следва да се обсъжда. Двете касационни жалби са подадени в срок и са допустими процесуално. По същество, по наведените в тях оплаквания за неправилност Върховният административен съд установи следното: Административният съд Варна е бил сезиран с жалба от Станка Кожухарова, ответница в настоящето производство срещу заповед на кмета № 26/28.06.2007 г., с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС 234, влязла в сила заповед на областния управител за одобряване ПНИ, заповед на кмета на Варна от 18.1005 г. и направено искане от 04.05.2007 г. е одобрил оценката на имот № 801 по ПНИ за площ 320 кв. м. в размер на 4332, 74 лв., която на основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ следвало да се заплати от Нино Илиев Нинов в тримесечен срок. Съдът е приел, че искането за оценка от 04.05.2007 г. е направено след изтичането както на едномесечния срок по § 31, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и на тримесечния по § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ . След като е нормативно установен, срокът бил преклузивен по дефиниция. С изтичането му се преклудирало правото да се инициира административно производство по твърдяното материално правоотношение. И тъй като същото е погасено, е недопустимо, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2 т. 6 от АПК административното производство е следвало да се прекрати. Като е сторил това, а се е произнесъл с оспорената заповед по недопустима молба, ответникът е постановил административен акт, който страдал от толкова тежък порок, че обуславял извод за нищожност. Воден от това, на основание чл. 168, ал. 2 от АПК съдът е обявил за нищожна заповедта на кмета на общината, с която е одобрена оценката на част от имот № 801. И двамата касатори оспорват изводите на съда. Считат, че дори да е налице порок, свързан с пропускането на срока за подаване искането за оценка, същите не е толкова съществен, че да обуслови нищожност на оспорената заповед. Върховният административен съд намира изводите на административния за нищожност на заповедта необосновани и незаконосъобразни. Действително искането за оценка е подадено след определения в закона срок. Въпросът е дали това е преклудирало материалното право на бившия ползувател да придобие собствеността на процесния имот, тъй като ако същият не го заплати, фактически ще се стигне до това. За трансформацията на правата, целяща придобиване право на собственост е предвидена специална процедура. Същата приключва с оценката и нейното изплащане. След като е установено по безспорен начин, че ползувателят отговаря на условията да придобие право на собственост, твърде драстично и необосновано ще бъде да загуби признатите му вече права ако не подаде в срок искане за оценка. Явно този срок не би могъл да бъде преклузивен и има инструктивен характер, целящ стимулиране на страните в активност по приключване на административното правоотношение. Това дава основание да се приеме, че сроковете по § 31, ал. 1 и 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са инструктивни и неспазването им не води до преклудиране правата на страните. В този смисъл е и постоянната практика на ВАС. При тези съображения следва да се приеме, че решението на административния съд, с което е обявена заповедта на кмета нищожна е незаконосъобразно и необосновано. Като такова ще следва като неправилно да се отмени. И тъй като с първоначалната жалба се е оспорвала законосъобразността на заповедта, по която съдът не се е произнесъл, след отмяната делото следва да се върне на същия съд и състав за произнасяне по предмета на жалбата. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение