Решение № 456 от 6.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6387/2013 г.

Решение № 456 от 6.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6387/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: С решение № 1041/12.7.2012 г. по гр. д. № 2025/2012 г. по описа на Плевенският районен съд, III-ти граждански състав, са уважени предявените от Б. М. А. от [населено място] против "К. с. -П. " обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ. С решение № 556/12.12.2012 г. по гр. д. № 927/2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд, IV-ти граждански състав, първоинстанционното решение е потвърдено. С определение № 649/21.5.2013 г. по гр. д. № 1495/2013 г. по касационна жалба от ответника по исковата молба - "К. с. - П., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Срещу влязлото в сила решение на въззивният съд е подадена, е подадена молба за отмяна, вх. 5824/31.5.2013 г., от К. с. - П., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди се, че е налице посоченото основание, тъй като от протоколите на първоинстанционното дело от 18.6.2012 г. и 05.7.2012 г. е видно, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с което е нарушен един от основните принципи на гражданския процес - за задължението на съда да търси и разкрива обективната истина. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане делото за ново разглеждането му от друг състав. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя - адв. В., която представя и писмени бележки.. Претендират се разноски. Ответницата по молбата за отмяна Б. М. А., посредством процесуалния си представител - адв. В. К., е депозирала писмен отговор по чл. 306, ал. 3, изречение второ ГПК. Претендират се разноски. В съдебно заседание молбата се оспорва от процесуалния й представител - адв. К.. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид писменият отговор на ответницата по молбата, становищата на страните в настоящото производство, заявени в съдебно заседание, писмените бележки от процесуалния представителна молителя и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е изцяло неоснователна по следните съображения: За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Нито една от посочените хипотези не е налице в случая. Доводите на молителя са изцяло за порочни съдопроизводствени действия, извършени от първоинстанционния съд. Тези доводи са наведени като оплаквания във въззивната жалба и окръжният съд е следвало да даде отговор във въззивното решение. Освен това молителят е имал правната възможност да наведе посочените оплаквания и доводи и в касационна жалба срещу въззивното решение, както и да постави в изложението си въпрос относно тях, но това не е сторено. С оглед изхода от спора в настоящото производство молителят следва да заплати на ответницата по молбата деловодни разноски в размер на 1500 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,