Решение № 480 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2112/2008 г.

Решение № 480 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2112/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на адв. Г., служебно назначен защитник на ответницата Р. Д. К., Г. от АК Пловдив срещу въззивно решение № 786 от 18.12.2007 г. по гр. д. № 394/2007 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което при повторното разглеждане на делото от второинстанционния съд е оставено в сила решение от 3.06.2004 г. и решение от 25.05.2005 г. по гр. д. № 124/2003 г. на Районен съд - Панагюрище, по същество е уважен предявеният срещу касаторката и други наследници на Д. Д. К. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗС, по отношение на ответниците е признато за установено, че площта от 13,1 дка бивша ливада и 2,9 дка бивша нива в землището на Панагюрище, е била собственост на наследодателя на ищците С. към момента на внасянето му в ТКЗС. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, несъобразяване със закона и необоснованост по отношение на изградения извод, че към момента на внасяне в ТКЗС са установени местоположението и границите, претендирани понастоящем. Ответникът в касационното производство И. С. Ц. оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Останалите легитимирани по спора страни не са заявили становище. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: Решаващият съд правилно е приел, че между страните е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, чийто предмет е установяване правото на собственост върху земеделски имот към един минал момент и този въпрос няма отношение към формата, в която понастоящем имотите на двамата наследодатели са нанесени в КВС, предвид постановените положителни решения на ПК Панагюрище за възстановяване на собствеността. Отношение към предмета на доказване обаче има въпросът за местоположението и границите на подлежащата на възстановяване земеделски земя, по този решаващ въпрос въззивният съд е формирал положителен извод за идентификация на имота по нот. акт на покупко-продажба № 46, т. I от 1945 г., титул за собственост на ищцовия наследодател и към момента на завземането му от ТКЗС. За да остави в сила решението на Панагюрски районен съд, въззивният съд е съобразил дадените му по отменително решение № 344 от 12.04.2007 г. на Върховния касационен съд указания. Съгласно тези указания решаващият съд е имал за задача да разгледа претенцията по същество като идентифицира имота, бивша собственост на наследодателя на ищците, оказал се в една част възстановен на ответниците като бивша собственост на техния наследодател. Спорният имот е индивидуализиран по неоспореното заключение на вещото лице Ц. въз основа на съществуващите на терена стари реални граници, разположението му спрямо местността и съседните имоти и предвид показанията на двама свидетели. С оглед на това решаващо обстоятелство въззивният съд е приел иска за основателен и доказан, като на свой ред е изследвал предпоставките за постановяване на съдебно решение във връзка със спорното материално право. Самият спор в случая е бил предизвикан от неправилните технически действия на П. комисия във връзка с местоположението на имотите на страните. Въз основа на заключението по приетата техническа експертиза, при установени и съществуващи понастоящем стари реални граници и индивидуализация по съседи, решаващият съд е приел за изяснено, че спорната площ е бивша собственост на наследодателя на ищците. Тези изводи на въззивия съд са правилни и законосъобразни, съобразени са с указанията на Върховния касационен съд по отменителното решение и същите кореспондират в пълна степен с доказателствата по делото. Поддържаните в касационната жалба оплаквания за липса, а и невъзможност от провеждане на изискуемото по този иск пълно доказване на идентичност при положение, към момента на завземане на имота от ТКЗС кадастрална основа и стар картен материал липсват, са неоснователни. Процесуално нарушение във връзка с допускането на доказателствени средства за установяване на спорните обстоятелства по идентификацията, както и при обсъждането им, не е допуснато. Естеството на спора за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ предпоставя изследване и определяне на такива фактически характеристики, каквито имотът е притежавал към един минал момент, поради което индивидуализацията на спорния предмет, самата земеделска земя, ще съответства на обстоятелствата към този минал момент. Това е така, доколкото съдът следва да признае или отрече спорното право на собственост именно към момента на внасяне на имота в ТКЗС. Законът не е ограничил установителния иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ само за тази категория имоти, чиито стари реални граници са установими по реда на чл. 18б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съответно не препятства съдебно установяване на права към минал момент в хипотези, при които реално възстановяване се обуславя от процедури по чл. 18б, ал. 2 и чл. 18д от ППЗСПЗЗ. В редица случаи, а и с оглед установяване на правния интерес от иска, в съдебния процес неотменимо стои условието за опознаване на спорния имот с оглед реалното му състояние и местоположение, като предмет на заявление или на възстановяване в реални граници, при онези технически и правни характеристики, които решенията на поземлената комисия или действията по създаване на КВС му придават. Именно спрямо тази административна индивидуализация, която не е предмет на съдебна диспозиция по разрешения съгласно чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ спор, нито е определяща за изхода му, защитата на касаторката оспорва като недоказана "идентичността" на имота. Този довод на защитата е неоснователен. Средствата, чрез които при спор за материално право в гражданския процес се формира извод за идентичност между някога притежаван имот и реален имот понастоящем, са различни спрямо метода, по който специализираните органи на поземлената администрация постановяват реално възстановяване върху конкретен имот по КВС, различни са предпоставките и реда за индивидуализация, а също и последиците. Потвърденото от въззивния съд съдебно решение отговаря на необходимото за разрешаване на спора разграничение в обсъдените по-горе две насоки - признати са права към минало време, но по отношение на реален имот, предмет на производство по възстановяване на собствеността. Следва да се добави, че преценката относно правата на страните към релевантния минал момент в рамките на материално-правния спор не е обусловена от решенията на комисиите по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с оглед на съдържащата се в тях индивидуализация. Дори да е последващо по време, съдебното разрешение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е обуславящо спрямо тези административни решения. Обуславящи спрямо вещно- правния спор не могат да бъдат и онези производства, които касаят нанасянето на имотите на терена и по които е предвидена възможност за поправка, макар и не във всички случай законът да допуска като резултат от спора за материално право имотите по влязлата в сила карта за възстановяване на собствеността да бъдат променяни. Решенията или действията на поземлените комисии могат да предизвикат спор за материално право (както е в случая), но не могат да препятстват неговото разрешаване по исков ред. Въззивният съд е изложил свои мотиви защо приема иска за основателен и доказан в диспозицията на един разрешим по исков ред спор за право. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за неговата отмяна. Правилно е приложен материалния закон и решението е обосновано. Същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, III г. о.