Решение № 4 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2527/2011 г.

Решение № 4 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2527/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Иванка Милева Иванова от гр. София против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да издаде Заповед, с която да разпореди извършване на покупко-продажба на ведомствено жилище, включено в жилищния фонд на МВР. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания мълчалив отказ. Поддържа се, че по отношение на жалбоподателката са налице материалноправните предпоставки за закупуване на ведомственото жилище, в което е била настанена. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез юрк. Попов, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че жалбоподателката не е служител на МВР и не притежава качеството на наемател на ведомственото жилище. Допълнителни доводи се излагат в писмени бележки. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Насочена е срещу акт, който подлежи на съдебноадминистративен контрол за законосъобразност, като този въпрос е разрешен с влязлото в сила определение № 10510/13.07.2011 г. по адм. дело № 8524/2011 г. на петчленен състав на ВАС, I-ва колегия. С определението е прието, че обжалваният мълчалив отказ е индивидуален административен акт, а Иванка Милева Иванова е надлежна страна като жалбоподател при наличие на пряк интерес от засягане на интересите с обжалвания отказ. Разгледана по същество настоящата съдебна инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Със заповед № Iв-575/18.06.2001 г. (л. 6) на основание чл. 22 от Закона за държавната собственост, чл. 27 от Правилника за приложението му и чл. 21 от Наредбата за управление жилищния фонд на МВР е настанена жалбоподателката - сержант Иванка Милева Иванова - ст. полицай в група ГВОНСПМС - НОП-СДВР, с петчленно домакинство, в жилището на МВР, находящо се в кв. "Захарна фабрика", бл. 45, вх. А, ет. 1, ап. 1, считано от 21.06.2001 г. С жалбоподателката е сключен договор по чл. 29 от ППЗДС за отдаване под наем на ведомствено жилище, приложен на л. 11 - л. 16 от делото. Съгласно чл. 1 договорът е със срок от 09.04.2004 г. до 09.04.2007 г. С молба вх. № Ж13529 от 09.12.2010 г. Иванка Милева Иванова на основание чл. 70 и чл. 71 от ППЗДС, както и чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР, е поискала да закупи жилището, в което е настанена. Със становище рег. № ДС-10891/14.12.2010 г. директорът на дирекция "УССД" към МВР е посочил, че молбата на Иванка Милева Иванова за закупуване на ведомствено жилище е неоснователна, тъй като липсва правно основание за удовлетворяването й. Посочено е, че Иванова системно не е изпълнявала задълженията си съгласно сключения договор за наем. Проведена е административна процедура по изземване на жилището, предхождана от отправянето на едномесечно писмено предизвестие за доброволно освобождаване на жилището. Посочено е също, че на 16.11.2009 г. служебните правоотношения на Иванка Иванова с МВР са прекратени, като това е станало със заповед № 19113/11.09.2009 г. по чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР - дисциплинарно уволнение. При тази установена по делото фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваният административен отказ е законосъобразен. Съгласно чл. 53 от ЗДС, разпореждане с жилища ателиета и гаражи, предоставени на Министерството на вътрешните работи, се извършва по ред, определен от Министерския съвет. С ПМС № 174/23.07.2007 г. е одобрена Наредба за разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 6. ал. 1 от Наредбата право на закупуване на жилища от ведомствения жилищен фонд на МВР имат настанени в тях: т. 1 служители, работили не по-малко от 3 години в системата на МВР; т. 2 членове на семейства на държавни служители, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения - при условията по т. 1; т. 3 държавни служители, освободени от служба на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 - 3 ЗМВР; 4 членове на семейството на починал служител, ако са живели в жилището на правно основание не по-малко от 5 г.; т. 5 лица, работили по трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 7 от Наредбата, продажбата на ведомствени жилища се извършва при спазване на условията по чл. 71 от ППЗДС, който пък гласи, че продажба на държавни жилища се извършва за задоволяване жилищните нужди на настанените в тях наематели. По делото безспорно се установява, че към датата на подаване на молбата за закупуване на ведомственото жилище, а и към настоящият момент, молителката е извадена от жилището и не го обитава. Същото е иззето по административен ред със заповед на областния управител на област София на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Заповедта е обжалвана от Иванова и е потвърдена с решение на Административен съд - София-град по адм. дело № 8091/2009 г., оставено в сила с решение № 5437/18.04.2011 г. по адм. дело № 16338/2010 г. на Върховния административен съд - трето отделение. Решението на ВАС е окончателно и настоящият съд е задължен да го зачете на основание чл. 297 ГПК. Предвид това не е налице една от материалните предпоставки на закона, а именно кандидатът за закупуване на ведомствено жилище от жилищния фонд на МВР да е настанен в него. В съдебно заседание от процесуалния представител на касатора е направено искане за спиране на производството, поради преюдициалност на висящото пред ВАС адм. д. № С-98/2011 г. Искането е неоснователно. За да е налице предпоставката на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва да е налице такава връзка между делата, че едното да се явява обуславящо за другото. Адм. д. № С-98/2011 г. касае законосъобразността на заповедта на министъра на вътрешните работи, с което е наложено на Иванова дисциплинарно наказание - уволнение на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Обжалваният в настоящото производство административен отказ е на основание това, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на закона същата да е настанена в жилището, за което кандидатства да закупи по реда на ЗДС и ППЗДС. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че обжалвания административен отказ е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК. Не са налице сочените в жалбата отменителни основания, поради което същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, трето отделение