Решение № 106 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4925/2007 г.

Решение № 106 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4925/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.) решението на Софийския апелативен съд от 28.03.2007 г. по гр. д. № 1166/2006, с което е отменено частично решението на Софийския градски съд от 24.03.2006 г. по гр. д. № 1568/2004, като е присъдено обезщетение за неимуществените вреди от неоснователно повдигане на обвинение и задържане по стража в размер на 10.000 лева. Недоволни от решението са двете страни. Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът М. Й. А., който Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че сумата 10.000 лева е справедливо обезщетение за вредите от наказателното му преследване от 11.02.1994 до 12.05.2004 г. или повече от десет години и задържането му под стража от 11.02. до 30.04.1994 г. или повече от два месеца. Недоволен от решението в уважителната част е П. на Р. Б., която го протестира в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че тя отговаря за вреди при прекратяване на делото по чл. 239а НПК (отм.) и евентуално счита, че здравето на ищеца е било увредено преди повдигането на обвинението, поради което присъденото обезщетение надвишава значително справедливия размер. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и протеста и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, намира частично основателна жалбата поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с постановление от 11.02.1994 г. срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 242, ал. 4, вр.ал. 1, б. "б" и "д" НК, като е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", прилагана до 30.04.1994 г. след заменянето й с парична гаранция. Наказателното производство е прекратено на 12.05.2004 г. с определение на съда по чл. 239,, ал. 4, вр.ал. 3 НПК (отм.). През 1991 г. ищецът е лекуван от артериална хипертония, пролапс на митралната клапа,, тромбоемболичен мозъчен инсулт с малък инфаркт в подкоровите ядра в дясно и част от предното бедро на вътрешната капсула, преходен хореичен и хемибалистичен синдром в ляво и лека пирамидна симптоматика в левите крайници, като му е препоръчано продължение на лечението в домашни условия. По време на задържането му той не е получавал необходимите медикаменти и не е спазван определения му режим, което се е отразило неблагоприятно на възстановителния процес. След освобождаването му от ареста той е бил в стресово състояние, напрегнат, станал мнителен, не е могъл да си намери работа поради задържането на задграничния му паспорт и се страхувал от хора, срещу които се водят дела. Всичко това е довело до трайни увреждания и инвалидизация за срок от три години, призната с ЕР на ТЕЛК от 2000 г. Ответникът отговаря за причинените вреди, тъй като наказателното преследване е прекратено поради недоказаност на обвинението. След изтичането на сроковете за разследване, производството е прекратено от съда на основание чл. 239а, ал. 4 НПК (отм.), тъй като прокуратурата не е упражнила в установения срок правомощията си по чл. 239а, ал. 3 НПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че ответникът отговаря за вреди от неоснователното повдигане на обвинение и задържането под стража и когато наказателното преследване е прекратено по чл. 239а НПК (отм.), тъй като и в този случай прекратяването се дължи на недоказаност на обвинението т. 7 ТР № 3/22.04.2004 ОСГК по гр. д. № 3/2004. Без значение е с какъв акт е прекратено наказателното преследване и кой е извършил преценката дали обвинението е доказано. В случая наказателното преследване е прекратено от съда, но поради неупражняването от прокуратурата на правомощията й в сока по чл. 239а, ал. 3 НПК. Също правилно въззивният съд е приел, че задържането на ищеца под стража за повече от два месеца и наказателното му преследване повече от десет години са се отразили неблагоприятно на лечението на заболяването му, което е възникнало преди повдигането на обвинението, но са комплицирали проведеното лечение, поради което то не е довело до възможно най-добрия резултат. Също правилно въззивният съд е приел, че понесените от ищеца неимуществени вреди са значителни, но неправилно не е присъдил общо обезщетение за вредите от неоснователно обвинение и взетата в рамките на наказателното преследване мярка за неотклонение "задържане под стража". Наказателното преследване може да е свързано с налагането на различни мерки за неотклонение, които накърняват по различен начин и в различна степен свободата на обвинения и причинените от тях вреди са част от вредите поради повдигането на неоснователно обвинение. Без значение е дали постановените мерки са били процесуално законосъобразни, когато обвинението е неоснователно, причинените от тях вреди подлежат на обезщетяване и имат значение за размера на общото обезщетение. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за вредите от повдигането на неоснователно обвинение и наказателното преследване на ищеца в продължение на повече от десет години - над всички възможни срокове за извършване на разследването, в т. ч. за задържането му под стража повече от два месеца следва да бъде определено на 10.000 лева. Справедливият размер на обезщетението за различните болки, страдания и неудобства, понасяни от ищеца през този дълъг период от време възлиза на общо 20.000 лева. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло, като на ищеца бъде присъдено обезщетение за неимуществените вреди от повдигането на неоснователно обвинение и задържането му под стража в размер на 20.000 лева. Държавна такса върху отхвърлената част от иска не се дължи. Разноски по делото не се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение