Решение № 14125 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7970/2017 г.

Решение № 14125 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7970/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР/ОДМВР/-Стара Загора, подадена чрез процесуалния му представител юрк. М. А., срещу решение № 158 от 26.05.2017 година, постановено по адм. д. № ЗЗ/2017 година по описа на Старозагорски административен съд, с което е отменена заповед № УРИ: 349 з-4136/21.12.2016 година на директора на ОДМВР-Стара Загора. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Т. И. с постъпил писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Стара Загора, е образувано по жалба на Т. И. срещу заповед № УРИ: 349 з-4136/21.12.2016 година на директора на ОДМВР-Стара Загора, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор Т. И. – главен технически сътрудник /завеждащ служба "Вещева" в сектор УССД при ОДМВР – Стара Загора. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което е отменил административния акт като незаконосъобразен. Решението е правилно. Съдът е обсъдил и описал подробно всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. Не е налице твърдяната необоснованост на съдебния акт. Същият е постановен след извършена цялостна служебна проверка на волеизявлението на административния орган, като съдът се е произнесъл изрично и по сочените от жалбоподателят пороци на административния акт. Оспорената пред АС-Стара Загора заповед е издадена на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като в нея е посочено, че дисциплинарното наказание на И. е наложено, поради неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. От доказателствата по делото се установява, а и в заповедта се посочва, че И. е санкциониран за това, че съзнателно е употребил вещества, съдържащи тетрахидроканабинол през периода 26. 06. -06.07.2016 г. и вещества, съдържащи метамфетамин през периода 01. 07-06. 07-2016 година, като през тези периоди е бил на работа в ОДМВР-Стара Загора. Сочи се в заповедта на дисциплинарно наказващият орган, че нарушението се изразява в неспазване на установените етични правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата и с щото съставлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР и е квалифицирано от издателят на акта като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Посочено е, че т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – предписва "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си"; т. 27 – "При изпълнение на служебните си задължения държавният служител не трябва да е употребил алкохол и не трябва да бъде под въздействието на наркотично или друго упойващо вещество", а съгласно т. 19 – "Държавния служител пази доброто име на институцията, която представлява". Обоснован и напълно споделен и от настоящата съдебна инстанция е изводът на първоинстанционния съд, че събраните по делото доказателства обуславят фактически обстоятелства, различни от установените в хода на дисциплинарното производство и оборват констатациите на дисциплинарно наказващият орган за наличие на дисциплинарно нарушение, извършено от Т. Д.. Съдът е назначил и изслушал комплексна съдебномедицинска, химическа и фармацевтична експертиза, предявена на страните в открито съдебно заседание, неоспорена от същите и приета от съда като компетентно изготвена. Не може да бъде споделен касационния довод, че съдът неправилно е ценил единствено заключенията на тези експерти, поради което изводът му е едностранчив и необоснован. В дисциплинарното производство също е назначена експертиза- токсико- химическа, изпълнена от специалист в областта на химията към НИКК-МВР. Изводите на експерта са, че в изследваната проба от кръв, взета от Д., е получен отрицателен резултат, а във взетата проба от урина- е установено съдържание на ниски/следови/ концентрации от веществата тетрахидроканабинол и на метамфетамин. Този експерт сочи, че не може да даде експертен отговор за повлияване на резултатите от прием на конкретни лекарствени средства, поради липса на познания в тази област. Назначените от съда експерти в комплексната експертиза са специалисти в областта на медицината, химията /съдебен токсиколог/ и фармацевтиката, които обосновано и последователно, с позоваване на конкретни факти и достижения в науката и практиката- оборват констатациите и изводите на експерта, изготвил заключението послужило на административния орган. Експертите са категорични- изминалият период от време и начин на съхранение на пробите; наличие на вещество в урината, което не може да присъства в нея; положителен извод направен на база резултат под аналитичен праг, макар че ниският аналитичен праг – е и основание за обоснован извод за отрицателен резултат- обосновават извод, че не може еднозначно да се направи извод, че служителят е употребявал сочените по-горе вещества. Този експертен извод, ценен в съвкупността с останалите доказателства правилно мотивира първоинстанционния съд да приеме, че не е доказано Т. И. в сочените периоди от време, съзнателно, по време на работа да е употребявал наркотични и упойващи вещества, което да е станало публично достояние. Правилно също така съдът приема, че събраните гласни доказателства не установяват по несъмнен начин, че Д. именно по време на изпълнение на служебните си задължения на конкретно място и време е употребявал наркотични вещества. С оглед изложеното, АС-Стара Загора е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение