Решение № 853 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12000/2014 г.

Решение № 853 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12000/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Русе против решение № 2/27.06.2014 г., постановено по адм. дело № 172/2014 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отменено решение № 36/11.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № ИП-5455/10.12.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че неправилно съдът е приел за изпълнено условието по § 5, ал. 1 ПЗР КСО, като е изчислил възрастта за по-ранно пенсиониране по този ред спрямо възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО през годината на подаване на заявлението, а не през годината, през която същото лице би се пенсионирало по общия ред. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответната страна по касационната жалба - Венета Тодорова Тодорова от гр. Русе, чрез пълномощника адв. Стефан Стефанов, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е приел, че жалбоподателката е навършила възрастта по § 5, ал. 1 ПЗР КСО към датата на подаване на заявлението, като е извадил 3 години от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, изискуема за пенсиониране към този момент. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отменено по жалба на Венета Тодорова Тодорова решение № 36/11.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № ИП-5455/10.12.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ, с което на същата е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е върнал преписката по компетентност на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и приложение на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Осъдил е ТП на НОИ да заплати на жалбоподателката направените разноски по делото в размер на 100 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че незаконосъобразно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Венета Тодорова при условията на § 5, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като същата е отговаря на всички условия по посочената разпоредба. При безспорно установеното наличие към датата на освобождаване от учителска длъжност на учителски стаж в размер на 26 години 06 месеца и 01 ден и навършена възраст 57 години 09 месеца и 13 дни, съдът е приел за спорно по делото тълкуването относно изискването за необходимата възраст, при която жалбоподателката може да се пенсионира при условията на § 5, ал. 1 ПЗР КСО. Съдът е обосновал извода, че тази възраст следва да се определи като от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО към момента на подаване на заявлението /респективно - към момента на освобождаване от учителска длъжност, както е приел административният орган/ се извадят три години. Затова в случая възрастта за пенсиониране по реда на § 5, ал. 1 ПЗР КСО е 58 години и 8 месеца, която се получава като от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО към 2013 г., когато е подадено заявлението за пенсиониране - 60 години и 8 месеца, се извадят три години. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че със заявление вх. № ОП-28195/14.10.2013 г. Венета Тодорова Тодорова, ответник в настоящото производство, е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 ПЗР КСО. С разпореждане № ИП-5455/10.12.2013 г. на ръководителя на "ПО" е отказано отпускането на исканата пенсия, като е прието, че към датата на освобождаване от учителска възраст лицето няма изискуемата възраст. Прието е за установено, че Венета Тодорова Тодорова е освободена от учителска длъжност на 09.09.2013 г., към тази дата има стаж от трета категория 33 години 02 месеца и 14 дни, като от тях учителския осигурителен стаж е 26 години 06 месеца и 01 дни; навършената възраст към 09.09.2013 г. е 57 години 09 месеца и 13 дни, при изискуеми по § 5, ал. 1 ПЗР КСО за 2013 г. 3 години по рано от възрастта на лицето по чл. 68, ал. 1 КСО, т. е. 59 години. Разпореждането е потвърдено при обжалваното по административен ред с решение № 36/11.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе, което е предмет на оспорването пред административния съд. Релевантните по спора факти са правилно установени от съда и между страните не съществува никакъв спор от фактическа страна. Спорът по делото е правен и както правилно е приел първоинстанционният съд, е свързан с тълкуването на изискването по § 5, ал. 1 ПЗР КСО за навършена възраст три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО. От правна страна, в разпоредбата на § 5, ал. 1 ПЗР КСО, в приложимата редакция съгласно ДВ, бр. 99/2012 г., е предвидено, че до 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст 3 години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж, както следва: 1. до 31 декември 2011 г. - 25 години за жените и 30 години за мъжете и 2. от 31 декември 2011 осигурителният стаж по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете. Сега действаща редакция на нормата, която е в сила от 1.01.2014 г. /ДВ, бр. 111/2013 г./, предвижда, че до 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. В чл. 68, ал. 1 КСО, в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 100/2011 г., право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете; от 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. Следователно, от 1.01.2013 г. възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО за жените е 60 години и 8 месеца. Възраст, което е "три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1" по смисъла на § 5, ал. 1 ПЗР КСО е възраст от 57 години и 8 месеца. В чл. 19, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е предвидено, че правото на пенсия при условията на § 5, ал. 1 и 4 ПЗР КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от длъжност по ал. 1, 2 и 4 са изпълнили условията за пенсиониране по тези разпоредби. Цитираната разпоредба от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя за меродавен за преценката относно възникване на право на пенсиониране при условията на § 5, ал. 1 КСО моментът на освобождаване от длъжност по чл. 19, ал. 1, 2 и 4 от същата наредба /учителска, възпитателска и други, приравнени на тях длъжности/. С решение № 5397/12.05.2008 г., постановено по адм. дело № 3133/2008 г. на ВАС, първо отделение, е прието, че тази разпоредба не противоречи на нормативен акт от по-висок ранг и в частност на разпоредбите на чл. 94, ал. 1 КСО и § 5, ал. 1 ПЗР КСО. По силата на чл. 193, ал. 2 АПК, това решение има действие по отношение на всички. В последвалата посоченото решение практика на Върховния административен съд безпротиворечиво се приема, че няма право на пенсия по § 5, ал. 1 ПЗР КСО лице, което при подаването на заявлението за пенсия не е учител или което не е било освободено от учителска длъжност, както и когато е било освободено от учителска длъжност, но при освобождаването не е имало необходимата минимална възраст за ранно пенсиониране по § 5, ал. 1 ПЗР КСО. След като изпълнението на предпоставките за възникване на право на пенсиониране по § 5, ал. 1 ПЗР КСО се преценява към момента на освобождаване от учителска длъжност, то и изчислението на възрастта за пенсиониране по този ред следва да бъде направено към същия момент. В конкретния случай, за 2013 г., когато е прекратено трудовото правоотношение на учителска длъжност на Венета Тодорова Тодорова и съответно е подадено заявлението й за отпускане на учителска пенсия, възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО е 60 години и 8 месеца и затова минимално изискуемата възраст за пенсиониране на учителите, предвидена в § 5, ал. 1 ПЗР КСО, посочена като "три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 КСО", е навършени 57 години и 8 месеца. По делото е безспорно установено, че Венета Тодорова е имала навършена възраст 57 години 9 месеца и 13 дни към момента на освобождаване от учителска длъжност, поради което е отговаряла на изискването по § 5, ал. 1 ПЗР КСО за минимална възраст за пенсиониране по този ред, както правилно е приел първоинстанционният съд. Тълкуването, което се прави от административния орган, а именно, че възрастта по § 5, ал. 1 ПЗР КСО следва да бъде изчислена спрямо възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО, която би била приложима, ако лицето се пенсионира по общия ред, не може да бъде възприето. Това тълкуване поставя възникването на релевантния факт - навършване на минималната възраст за пенсиониране по § 5, ал. 1 КСО, от настъпването на бъдещо събитие - действие през следващите три години на приложимите правни норми със същото съдържание, каквото е то в момента на подаване на заявлението, респективно - освобождаването от учителска длъжност. При динамичното социално-осигурително законодателство в страната настъпването на това събитие не може да се приеме за сигурно. Навършената възраст на едно лице към определен период е обективен факт, такъв факт е и действащата правна норма към този момент /нормата, която регламентира възрастта за пенсиониране по общия ред към този момент/. Въпросът дали норма със същото съдържание ще действа през следващите три години не е сигурно и затова няма основание възникването на сега претендирани права да се преценява с оглед на евентуалното действие на правна норма в бъдеще. В подкрепа на изложеното са законодателните промени, касаещи нарастването на възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО, които са приети в последващи периоди /спрямо процесния/ и с които по същество се "замразява" /според широко използвания в публичното пространство израз/ нарастването на възрастта за пенсиониране през 2014 г. и 2015 г. Така, с § 6б ПЗР КСО, приет със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., е регламентирано, че за 2014 г. право на осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете, т. е. същата възраст, каквато се е изисквала за пенсиониране през 2013 г. С разпоредбата на ал. 2 на § 6б ПЗР КСО, приета със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г., в сила от 1.01.2015 г., се установява същата възраст за пенсиониране и през 2015 г. В резултат на действието на тези две правни норми, за годините 2014 и 2015 няма нарастване на изискуемата възраст за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО. Следователно, вече обективно осъществените към настоящия момент факти от действителността /приемането и действието на правни норми с цитираното съдържание/ доказват, че тълкуването и изчислението, което се прави от касатора относно възрастта, определена в § 5, ал. 1 ПЗР КСО като "три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1" противоречи на точния смисъл на закона и затова е неправилно. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода за незаконосъобразност на обжалвания отказ за отпускане на пенсия при условията на § 5, ал. 1 ПЗР КСО, като е приел, че минимално изискуемата възраст за пенсиониране се изчислява чрез изваждане на три години от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, която е предвидена в действащата нормативна разпоредба към момента на освобождаване от учителска длъжност, респективно - подаване на заявление за пенсиониране. Не е налице твърдяното касационно основание за отмяна, а при извършената служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че същото е валидно и допустимо, като е постановено от законен състав, по допустима и редовна жалба и в рамките на претендираната съдебна защита. Поради това не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки че ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, по делото не са представени доказателства за направени такива пред настоящата инстанция, поради което и не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение