Решение № 8042 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6416/2016 г.

Решение № 8042 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6416/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 769 от 18.04.2016 г. по адм. дело № 2841/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, V състав.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че необосновано съдът е приел за доказан факта на направено от майката на ревизираното лице дарение за сумата от 14 800 лева, доколкото няма доказателства за възможността на дарителката да предостави посочените средства на своята дъщеря, както и поради липса на конкретизация в показанията на свидетелите / съпруга и дъщерята на ревизираното лице/. Счита за неправилен и изводът на съда за незаконосъобразност на РА относно определените задължения по КСО и ЗЗО за 2007 г. и 2008 г. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което РА да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – М. Н. Г., представлявана от адв. д-р А. А. изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-16-1402490-091-001 от 21.07.2015 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, потвърден с решение № 810 от 12.10.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

С процесния РА на М. Н. Г. са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1098, 78 лева и лихви 878, 18 лева и за 2008 г. в размер на 418, 52 лева и лихви в размер на 271, 39 лева, както и задължения за ДОО за 2007 г. и 2008 г. в общ размер на 2857, 15 лева и лихви в общ размер на 3315, 30 лева и по ЗЗО за 2007 г. и 2008 г. в общ размер на 765, 89 лева и лихви в общ размер на 561, 95 лева.

Според първоинстанционния съд обосновано ревизията е проведена при условията на чл. 122 и сл. във връзка със задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ. По отношение на изготвените от приходните органи парични потоци за 2007 г. и 2008 г. и твърденията на ревизираното лице, заявени още в хода на ревизията, АС Пловдив е възприел за доказан факта на получено от М. Н. Г. дарение в размер на 14 800 лева от нейната майка през 2007 г. съгласно представения договор за дарение и съобразно показанията на разпитаните като свидетели А. А. Г. /съпруг на РЛ/ и З. А. Г. /дъщеря на РЛ/. С включването на сумата от 14 800 лева в приходната част на паричния поток за 2007 г. и кредитирайки заключението по ССчЕ във вариант 1 / задача 1/, съдът е достигнал до извода, че както за 2007 г., така и за 2008 г. приходите на М. Г. превишават разходите и не е налице недостиг на парични средства. Съобразно това съдът е отменил РА относно задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г.

Във връзка с определените с РА задължения за ДОО и за ЗО за 2007 г. и 2008 г. АС Пловдив е приел, че РА е материално незаконосъобразен, тъй като ревизията е проведена на основание чл. 124а от ДОПК, а цитираната норма е в сила от 15.02.2011 г., има действие за в бъдеще и не обхваща правоотношения, възникнали преди тази дата.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Основният спорен въпрос е досежно приложението на материалния закон и обсъждането от страна на АС Пловдив на доказателствата, събрани в хода на ревизията и на съдебното производство.

Касационната инстанция споделя подробно изложените от първоинстанционния съд съображения за материална незаконосъобразност на РА както в частта относно задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., така и в частта относно задълженията за ДОО и за ЗО за 2007 г. и 2008 г.

1. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за недоказаност на факта на предоставено от майката на РЛ дарение за сумата от 14 800 лева през 2007 г. В хода на ревизията е представен договор за дарение на сумата, както и документи, свързани с установяване на обстоятелството дали З. Д. /майката на РЛ/ е разполагала с процесната сума – решение за регистрация като ЕТ, решение за регистрация като ЕТ на бащата на РЛ, разрешение за ползване на кафе-аперитив, предварителен договор с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба на лозе с монолитна постройка, оборотна ведомост на [фирма]. От друга страна, З. Д. е дала подробни писмени обяснения пред ревизиращите органи относно предаването на сумата, както и с посочване на източниците на тези средства.

Едновременно с това в хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства от съпруга и дъщерята на РЛ, които са присъствали на предаването на сумата от 14800 лева от З. Д. на М. Г. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите, които са достатъчно подробни, ясни, последователни. Освен това същите кореспондират с останалите писмени доказателства по делото – писмените обяснения на З. Д., писмените обяснения на М. Г., договорът за дарение на сумата. Касае се за предоставяне на сума от лица, които се намират в близка родствена връзка /майка и дъщеря/, който факт е бил твърдян в рамките на ревизионното производство и за който са ангажирани доказателства, неоспорени от данъчната администрация. Следователно, обосновано АС Пловдив е установил за доказан факта на предоставяне на паричната сума от 14 800 лева от З. Д. на М. Г. през 2007 г. под формата на дарение.

С включването на процесната сума в приходната част на паричния поток през 2007 г. и при възприемане на заключението на ССчЕ /неоспорено от страните/ във вариант 1 – задача 1, за 2007 г. и за 2008 г. не се установява превишение на разходите над приходите и няма основание за определяне на задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ спрямо М. Г. С оглед на което правилно решаващият съд е отменил РА в посочената му част.

1. Решението е правилно и в частта на отмяната на РА относно задълженията за ДОО и ЗО за 2007 г. и 2008 г.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е процесуалноправна. Видно от констативната част на РД и на РА задълженията за ДОО и за ЗО са определени по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК съгласно чл. 124а от ДОПК. Посочената норма е влязла в сила на 15.02.2011 г., същата е материалноправна и няма обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 от ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегия на Върховния административен съд.

По тези съображения, касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив е неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 950 лева за касационната инстанция, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.05.2017 г. /на л. 13 и списък за разноски / на л. 18 от делото/.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение