Решение № 2173 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14945/2010 г.

Решение № 2173 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14945/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по лаконично изготвена касационна жалба от Петър Василев Мидов от гр. Хасково, против решение № 10387/5.08.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение по адм. дело № 4002/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решението по т. 35 от протокол № 7/18.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет по дисципл. дело № 67/2009 г., с което на жалбоподателя - прокурор в Окръжна прокуратура - Хасково, с ранг "прокурор във ВКП и ВАП", на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 пр. 1-во ЗСВ, е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг за срок от две години", за допуснато от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ, ред. 2007 г.). Решението се счита неправилно, по мотивите в особеното мнение в него, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна - Висш съдебен съвет, не изпраща процесуален представител. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, с доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че при постановяването му е преценен доказателствения материал по делото и са направени законосъобразни правни изводи, с оглед което съдебният акт следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС, в производство по реда на чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, във връзка с чл. 145 и сл. АПК, е отхвърлил жалбата на касатора като е приел, че Кодексът за етично поведение на българските магистрати не е подзаконов нормативен акт, поради което не е предвидено обнародването му в ДВ; че с оглед установените телефонни и лични нерегламентирани контакти през м. юни 2009 г. на жалбоподателя с лицето Красимир Георгиев, (с оповестено поведение досежно опитите му да лобира за магистрати при изборите за административни ръководители), проведени непосредствено преди провеждането на самия конкурс, прокурорът е нарушил правилата на кодекса, с действията си, станали публично известни, е накърнил престижа на съдебната власт, поради което е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, т. 3 и 4 ЗСВ. Обсъдено е също, че наложеното наказание отговаря на тежестта на нарушенията, съобразена е формата на вината, взети са под внимание обстоятелствата при които са извършени и поведението на нарушителя. С оглед на това е прието, че оспореният акт е законосъобразен. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Тричленният състав на ВАС е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съпоставяйки ги с правнорелевантните за спора факти и обстоятелства, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на ВСС на всички основания по чл. 146 АПК. Обосновано и при правилно прилагане на материалния закон, е извел правните изводи, кореспондиращи с безспорно установените релевантни факти и обстоятелства, като е приел, че решението на ВСС е законосъобразно, с оглед което обосновано е отхвърлил жалбата. Оплакванията в касационната жалба, позовани общо на изложеното в решението особено мнение, не могат да бъдат споделени. За да квалифицира действията на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по смисъла и на т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, както ВСС, така и тричленния състав, са изложили мотиви, в които са анализирани установените факти и обстоятелства, касаещи нерегламентирани и компрометиращи телефонни контакти и осъществени лични срещи с лицето Красимир Георгиев, известен в обществото със съмнителната си репутация. Отричането от жалбоподателя на вмененото му дисциплинарно нарушение, не опровергава изводите за нарушаване правилата на професионалното поведение и етика, изискващи се от магистратите, както и въздържане от действия, с които се накърнява престижа и достойнството на магистрата и на съдебната власт. В тази връзка оспореният акт на ВСС, както правилно е прието от тричленния състав, е мотивиран с всички съпътствуващи актове по приемането му, при точна квалификация на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Дисциплинарното нарушение е определено с оглед установената безспорно фактическа обстановка, а наложеното дисциплинарно наказание, предвидено в чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, е определено съгласно изискванията на чл. 309 ЗСВ, като съответствува на тежестта на нарушението, формата на вината - непредпазливост, отчетени съобразно обстоятелствата при които е извършено, поради което е справедливо и съответствува на целта на закона. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изложените мотиви от тричленния състав и тези към решението на ВСС, поради което не се налага преповтарянето им. Правилно е прието, че са осъществени действия, станали публично достояние, които уронват достойнството на магистрата и органа в който работи, накърняват престижа на съдебната власт, допринасят за снижаване на доверието в нея. Изрично и с основание е посочено, че макар и това да не е извършено умишлено, касаторът е бил длъжен да прояви необходимата предпазливост и да не допуска контакти с компрометирано лице. Именно от това произтича укоримостта в случая, без да се съобразява съдържанието на проведените разговори или тяхната целенасоченост към установяване на конкретна намеса при упражняването на професията или ходатайство при провеждането на конкурса, на недоказаността на които е заложено особеното мнение. Като се има предвид гореизложеното решението на тричленния състав е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,