Решение № 256 от 28.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 202/2010 г.

Решение № 256 от 28.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 202/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Главният прокурор е отправил на 30 март 2010 г. искане по реда на глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на чнд № 5495/2009 г. на Варненския районен съд, по което са групирани наказанията по осем предишни дела на осъдения А. Р. Х.. Чнд № 5495/2009 г. е завършило с определение, отразено в протокола на съдебното заседание по делото на 19 ноември 2009 г., и с него е определено общо наказание 10 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, а към него е присъединена глоба 500 лева. Общото наказание на Ат. Х. е за съвкупността от престъпления по три предишни дела на осъдения. Друго общо, но условно наказание - 2 години и 6 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 4 години, наложено за съвкупността от престъпления по други пет предишни дела на Х. и определено по едното от тях, е постановено да бъде изтърпяно отделно. Протоколното определение от 19 ноември 2009 г. е влязло в сила без да бъде проверявано в следваща инстанция. Искането на главния прокурор по реда на възобновяването е насочено срещу втората част на оспореното определение; смята се, че неправилно ВРС е отказал да приложи чл. 68, ал. 1 НК спрямо условното общо наказание, което трябва да бъде изтърпяно ефективно (реално). Искането на главния прокурор е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а защитникът на осъдения е за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд намери, че искането е основателно, но не във всичко, изложено в него. Главният прокурор е прав, че общото наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода трябва да бъде изтърпяно ефективно, но постигането на този резултат неправилно се свързва с приложението на чл. 68, ал. 1 НК. Общото наказание 2 години и 6 месеца е определено по нохд № 582/2008 г. между четири, отделно наложени условно наказания лишаване от свобода и едно наказание пробация. Съдебният акт е влязъл в сила на 22 април 2009 г. и следователно изпитателният срок на условното общо наказание няма как да е за почнал да тече преди тази дата - също: р. 550/02-I (Бюл. 4/02), р. 475/03-I (Бюл. 12/03) и р. 4/07-I (Бюл. 8/07). Няма спор и по това, че престъплението, с което се свързва приложението на чл. 68, ал. 1 НК, е извършено на 19 юни 2005 г., т. е. преди началото на изпитателния срок 22 април 2009 г. - 22 април 2013 г., но в изпитателните срокове на всички, самостоятелно наложени условни наказания. Тъкмо с оглед на последното - нарушените четири предишни изпитателни срока, главният прокурор смята приложението на чл. 68, ал. 1 НК за възможно и спрямо условното общо наказание. Това би означавало обаче да се пренебрегне връзката, на която законът държи: между конкретно наказание и конкретен изпитателен срок. Правилното според ВКС решение в случая е извършването на ново групиране (прегрупиране) на всички наказания, което има основанието си във факта, че когато е било определяно общото условно наказание вместо четирите отделни условни наказания - на 6 април 2009 г. по нохд № 582/2008 г., Силистренският районен съд не е знаел за извършеното на 19 юни 2005 г. престъпление; присъдата (споразумението) за него е влязла в сила едва на 8 октомври 2009 г. по нохд № 1805/2009 г. на ВРС. Влязлата в сила присъда по нохд № 582/2008 г. на СРС за условно отлагане на общото наказание не може да бъде процесуална пречка за прегрупирането, както незаконосъобразно е приел ВРС - въпросът отдавна е изяснен в съдебната практика (вж. напр. р. 426/99-I, Сб., с. 18 и р. 246/00-II, Сб., с. 34) и това е станало дори причина да бъде отклонено искането за издаване на тълкувателно решение по него (вж. т. р. 3/09-ОСНК, т. 1, Бюл. 5/09). При новото групиране, което трябва да се извърши, общото наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода може да бъде определено само ефективно, защото противоречи на закона определянето на условно такова наказание за съвкупността от престъпленията по четири дела, по всяко от които изпитателният срок е бил нарушен с извършеното на 19 юни 2005 г. престъпление - вж. по-подробно за основанието на противоречието със закона в цитираното по-горе р. 475/03-I. Същият резултат би могъл да се получи, разбира се, и по друг път - чрез прилагането на чл. 68, ал. 1 НК към всяко едно от четирите условни наказания, а едва след това вместо отделните ефективни наказания да бъде определено едно общо ефективно наказание, но този път е очевидно "по-разточителен" процесуално. Ръководен от изложеното, съобразно с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, т. 1 НПК и с всички останали приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I наказателно отделение