Решение № 14014 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4201/2010 г.

Решение № 14014 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4201/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от кмета на община Созопол и от Тодор Михалев Тодоров, Стоян Михалев Тодоров и Атанас Михалев Тодоров - тримата от с. Черноморец, със съдебен адрес: Бургас, ул. Хр. Ботев хх, вх. х, ет. х, ап. х, чрез адв. Грънчева, срещу решение № 1269 от 11.12.2009 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. д. № 26/2009 г. С касационните жалби са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели твърдят, че приложимата Наредба за определяне на цени на земеделските земи съдържа възможност за определяне на пазарни цени, поради което съдът неправилно е намалил одобрената от кмета на общината цена на процесния имот. Правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Претендират разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явяват и не изпращат представител. Ответниците- Георги Петков Бурилков и Йорданка Колева Бурилкова с представени по делото два писмени отговора и писмени бележки оспорват касационната жалба с подробни съображения за нейната неоснователност. Претендират разноски пред двете инстанции. Заинтересованите страни не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на първата и неоснователност на втората касационна жалба. Предлага първата да се остави без разглеждане, а по втората обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила по съображения, че съдът правилно е приел, че утвърдената с оспорената заповед на кмета на община Созопол оценка на новообразуван имот № 106 по ПНИ в м. "Митков мост" с. Черноморец е определена от оценителя чрез прилагане на коефициент за пазарен аналог, предвиден в чл. 5 от НУРУТПЦЗЗ, който към момента на изготвянето й и издаването на заповедта е бил отменен. При проверка на редовността на касационната жалба на кмета на община Созопол, Върховният административен съд, намира, че същата е процесуално недопустима поради просрочие, предвид следното: Съобщението за решението на съда е получено от общината на 6.01.2010 г. Касационната жалба е подадена по пощата на 22.01.2010 г., видно от пощенското клеймо на гърба на приложения плик. Касационната жалба е подадена извън срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, изтекъл на 20.01.2010 г., сряда-работен ден. Срокът за подаване на жалба по чл. 211, ал. 1 АПК е преклузивен. Спазването на срока е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно при всяко положение на делото и без направено възражение от другата страна. Просрочената жалба е процесуално недопустима за разглеждане по същество и затова тази касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното в тази част по нея съдебно производство да бъде прекратено на основание чл. 215, т. 3 от АПК . Касационната жалба на Тодор Михалев Тодоров, Стоян Михалев Тодоров и Атанас Михалев Тодоров е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Георги Петков Бурилков и Йорданка Колева Бурилкова срещу заповед № Z - 1589/25.11.2008 г. на Кмета на Община Созопол. С оспорения административен акт кметът на община Созопол утвърдил оценка по реда на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във връзка с § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13/9.02.2007 г.) за новообразуван имот № 106 по ПНИ за м. "Митков мост", землището на с. Черноморец, общ. Созопол в размер на 30 899 лв, която те като ползватели, придобили правото на собственост върху имота, следва да заплатят. Възраженията им били за незаконосъобразност на заповедта поради завишена стойност на земята . Съдът изменил оспорения административен акт, като приел, че оценката следва да е в размер на 257 лв. За да стигне до този извод, съдът кредитирал изцяло заключението на приета по делото основна съдебно-техническа експертиза, съобразно която оценката на земята следва да бъде определена по реда на Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, без да се прилага коефициент за пазарен аналог, както е процедирано в административното производство. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да налагат отмяната му. Неоснователен е доводът в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон с твърдение, че приложимата Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи съдържа възможност за определяне на пазарни цени поради което съдът неправилно намалил първоначално одобрената цена от кмета на общината, без да съобрази допълнителното заключение на вещото лице. Съдът е установил относимите към спора факти, които е обсъдил и правилно е кредитирал първото заключение на вещото лице, като е извел правните си изводи, съобразявайки приложимото материално право - Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи. Законосъобразно е прието за неотносимо допълнителното заключение, респ. са приети за неоснователни доводите на касатора, че чл. 5а от Наредбата дава възможност за определяне на пазарни цени, тъй като методиката според цитираната наредба изключва определяне на пазарни цени по ЗОС и по други нормативни актове. Поддържаните касационни доводи за неправилност на решението са неоснователни. Според разпоредбата на § 31, ал. 2, т. 1 от от ПЗРППЗСПЗЗ оценката се извършва от техническата служба на общината като за имоти, които не са включени в селищно образувание или в строителните граници е приложима Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, с наименование преди изменението от 12.06.1006 г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118/1998 г. Имотът в настоящия случай попада в посочената хипотеза, тъй като не е включен в селищно образувание или в строителните граници, поради което за него, както за придаваемите части с ПНИ, така и за оценката по реда на § 62, ал. 4 от ПЗРППЗСПЗЗ е приложим реда по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, посочена по-горе. Приложното й поле според чл. 1 урежда условията и реда за установяване на цени на земеделски земи при определяне на обезщетения по реда на ЗСПЗЗ, цената на земята по § 4а, 4б и 4з от ПЗРЗСПЗЗ, паричната равностойност при изкупуване, продажба, замяна, учредяване на ограничени вещни права или друга сделка между държавата и физически или юридически лица, цената на земята при оземляване от ДПФ и равностойното парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 2, т. 3 от Закона за държавната собственост. Според чл. 2 от Наредбата цените на земеделските земи изразяват цената в левове на декар в зависимост от началните цени, диференцирани според техния статут, местоположение и други икономически фактори, като в глава втора са уредени определянето на началните цени и коефициенти за диференциране. По аргумент от чл. 1, разпоредбата на чл. 5а, в редакцията към ДВ, бр. 96/2002 г. не създава допълнителна законова възможност за повишаване на цените, определени по реда на Наредбата, още по малко за определяне на пазарна стойност по свободни пазарни цени, какъвто е основният довод в жалбата. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че има нормативна възможност за приложение на пазарен аналог по чл. 5а, тъй като такъв аналог е имало, но е отпаднал с отмяната на чл. 5 от наредбата. Неоснователни са доводите и за приложимост на разпоредби от други нормативни актове при определяне на оценката на земеделската земя, тъй като наредбата е издадена на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, който е специален по отношение оценяването на земеделската земя в хипотезите на чл. 1 от нея. По реда на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи изрично е предвиден ред, съобразен с установени права, които по силата на реституцията на земеделските земи се прекратяват, а в случая ползвателите на имота са придобили правото на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Правилно съдът е приел, че утвърдената с оспорената заповед на кмета на община Созопол оценка на процесния новообразуван имот № 106 по ПНИ в м. "Митков мост" с. Черноморец е определена от оценителя чрез прилагане на коефициент за пазарен аналог, който към момента на изготвянето й и издаването на заповедта е бил отменен. Правилно съдът е основал своето решение на основната СТЕ, с която оценката на имота е определена съобразно реда и критериите за определяне на цените на земите по § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, предвидени в приложимата НУРУТПЦЗЗ. Следва изводът, че в решението, предмет на касационната проверка, съдът е определил цената на имота по реда на приложимия материален закон и правилно е изменил заповедта на кмета, с оглед заключението на лицензирания оценител, включен в списъка по чл. 19а, ал. 8 ЗСПЗЗ. Затова съдът не е нарушил материалния закон. Неоснователно е и последното възражение, че заявлението за оценка на имота по § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ било подадено извън предвидения в ал. 1 30-дневен "преклузивен" срок, предвид наличието на подадена и преди 4.2.2008г молба за оценка, видно от писмо изх. № 94-180/28.05.2007 г. на общината, а и предвид обстоятелството, че срокът по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е преклузивен, а инструктивен и неспазването му от правоимащите лица не преклудира придобитите от тях права. Възражението, че твърдяното нарушение "довело до нищожност на оспорения акт" не намира опора в закона. Посоченото в жалбата Решение № 359 от 11.01.2007 г. по адм. д. № 6627/2006 г., 5-чл. с-в на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на трето за спора лице за отмяна на § 2 от Постановление на Министерския съвет № 228 от 1.10.2002 г., за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, обнародвана в ДВ, бр. 64/1998 г., не обосновава, а опровергава доводите на касаторите. С оглед на тези съображения настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. Искането за разноски, направено от адв. Т. Мурджева, пълномощник на ответниците Георги Петков Бурилков и Йорданка Колева Бурилкова за защита пред първостепенния съд е недопустимо, предвид липсата на депозирана от тях жалба в частта за неприсъдени разноски, иначе своевременно поискани преди приключване на устните състезания в този съд. Искането за разноски за защита по настоящото дело пред ВАС е основателно, по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК . Тези страни, чрез представляващия ги адвокат, във възраженията си срещу двете жалби са поискали присъждане на разноски. Оспорващите следва да бъдат осъдени да им ги заплатят в доказания размер на 150 лева, видно от приложеното към л. 39 от настоящото дело адв. пълномощно, установяващо че тази сума е внесена за адвокатски хонорар на упълномощения адвокат. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 3 и чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,