Решение № 16015 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4535/2013 г.

Решение № 16015 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4535/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Тримекс сервиз" АД чрез адв. М. Петров срещу Решение № 689 от 4.02.2013 г., постановено от Административен съд-София град по адм. дело № 6675 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2171103898/28.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, София, в частта, в която не е изменен в полза на жалбоподателя и е потвърден с Решение № 1252/28.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, София. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Мирчева я оспорва в с. з. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Тримекс сервиз" АД против ревизионен акт № 2171103898/28.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, София, в частта, в която не е изменен в полза на жалбоподателя и е потвърден с Решение № 1252/28.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, София. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че от правна страна има значение, не дали доставките са извършени в действителност - между страните не се спори, че обектите са построени и са въведени в експлоатация, а дали са извършени от конкретното лице, посочено в първичния счетоводен документ, съставен във връзка с осъществената стопанска операция, защото само в този случай ще е налице данъчно събитие и че след като изпълнителят не е разполагал със строителни работници фактът, че са съставени количествено стойностни сметки на извършени СМР не е достатъчен, за да се приеме, че описаните в тях СМР са извършени. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е посочил съда, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него, както и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, не установяват, че доставчиците действително са извършили услугите, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата обезпеченост, включително непредставянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да осъществят услугите, описаните в процесните фактури. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, обективирани в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил, излагайки подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. Съдът се е произнесъл по делото, с мотиви, проследявайки доставките от: "Юнион техникс" ЕАД, по ф. № 49 от 12.11.2008г, 50 от 28.11.2008,61 от 12.12.2008 г., 62 от 15.12.2008 г., 63 от 17.12.2008 г., 64 от 23.12.2008 г., 65 от 29.12.2008 г., 568 от 11.02.2009 г., 569 от 16.02.2009 г., 570 от 21.02.2009 г., 571 от 26.02.2009 г., 575 от19.03.2009 г., 576 от 23.03. 2009 г., 577 от 30.03.2009 г., 921 от 28.09.2009 г., 922 от 30.09.2009 г., 1432 от 21.10. 2009 г., 1433 от 29.10.2009 г.; "Вавилон строй 2008" ЕООД по ф. № 401 от 19.06.2008 и ф. № 409 от 22.10.2008 г.; "Бумеранг 33" ЕООД по ф. № 1363 от 02.04.2009 г., ф. № 1364 от 06.04.2009 г., ф. № 1365 от 10.04.2009 г., ф. № 1366 от 15.04.2009 г., ф. № 1367 от 30.04.2009 г., ф. № 1200 от 08.05.2009 г., ф. № 1201от 15.05.2009 г., ф. № 1202 от 22.05.2009 г., ф. № 1203 от 25.05.2009 г., ф. № 1204 от 29.05.2009 г., ф. № 1208 от 04.06.2009 г., ф. № 1209 от 11.06.2009 г., ф. № 1210 от 18.06.2009 г., ф. № 1211 от 25.06.2009 г., и ф. № 1212 от 29.06.2009 г.; "Вики трейд 1" ЕООД по ф. № 208 от 29.06.2007 г., ф. № 209 от 30.06.2007 г., ф. № 1023 от 21.08.2007 г. и ф. № 827 от 28.03.2008 г.; "Вики трейд 64" ЕООД по ф. № 827 от 28.03.2008 г.; "Орион ЗШ" ЕООД по ф. № 369 от 09.02.2007 г., ф. № 371 от12.03.2007 г. и ф. № 375 от 11.04.2007 г.; "Старт - А. Н" ЕООД по ф. № 1322 от 12.09.2007 г.; "Лавин груп" ЕООД по ф. № 1363 от 10.11.2009 г., ф. № 1365 от 19.11.2009 г. Във връзка с отделните доставчици, са обсъдени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. Безспорно е установено, че доставчиците не са открити и не са представили исканите документи. В процесните фактури не е посочено визираната услугата по кой договор е извършена, както и какъв е точно вида на извършените услуги. Същите не са специфицирани по количество и обем, т. е. не са спазени изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Не са посочени данни за вида на плащането - авансово, частично, междинно или окончателно. От представените документи не може да се установи как е формирана цената на всяка една доставка и какви материали и труд са вложени. Предвид на обстоятелството, че доставчиците не са открити, не е могло да се направи проверка на коректността на воденото счетоводство. Както в договорите, така и в протоколите липсват съществени елементи, от които да се направят изводи за това каква е била истинската воля на страните по договорите. Не е посочен точно как ще се извършват договорените СМР /в случаите, в които е представен договор/, дали това ще става с материали на оспорващия или на доставчика, както и дали доставчикът ще използва собствена работна ръка или ще наеме работници, само за изпълнение на поръчката. За нито един от доставчиците не са ангажирани доказателства за това, че е разполагала със съответния технически и технологичен ресурс за осъществяването на посочените строителни дейности. От представените количествено-стойностни сметки и актове обр. 19 /за доставчиците, за които такива съществуват/ не може да се определи как формирана цената на извършената услуга. Приходният орган е стигнал до извода, че тези фактури не отразяват реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, респективно данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС. Органът по приходите е приел, че доставчиците нямат капацитета да извършат възложената работа, поради което тези фактури не документират реални доставки на строителни услуги. Всичко това налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисления от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 9 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Представените от жалбоподателя договори по делото, не опровергават тези изводи, не са установени данни в счетоводствата на двамата контрахенти. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Напълно неоснователни са възраженията на касатора за някакво "разместване на тежестта на доказването", според израза на касатора от страна на съда. В хода на съдебното производство жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да иска събирането на доказателства, относно всички относими към настоящия спор доказателства. В този смисъл съдът правилно е изтълкувал и приложил разпоредбите на чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. с разпоредбата на § 2 от ДР на ДОПК, както и на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като е приел, че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникването на правото на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. Следва да бъдат споделени и изводите на съда свързани с новата практика на СЕС по свързаните дела С-80/11 г. и С-142/11 г., относно тълкуването на разпоредбата на чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО и правилно е стигнал до извода, че фактическите обстоятелства по разглеждания от унгарския съд спор, който е отправил преюдициалното запитване не се покриват с тези, които са установени по настоящето дело, като съдът е изложил подробни мотиви в тази насока и не е необходимо тяхното приповтаряне. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,