Решение № 8989 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2017 г.

Решение № 8989 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Политическа партия "Б. за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията" /БАСТА/, представлявано от председателя му М. К. срещу решение № 94/6.01.2017 г., постановено по адм. д. № 6972/2016 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмена молба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на другите страни. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни (КЗЛ) оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба В. Й. Б. - Спасовска оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 94/6.01.2017 г., постановено по адм. д. № 6972/2016 г. по описа на АССГ е прието, че жалбата на ПП "Б. за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията" /БАСТА/ срещу Решение № Ж-227-1/2015 г. от 17.05.2016 г. на КЗЛД е неоснователна. АССГ е изложил подробни съображения, според които атакуваното пред него решение на Комисията е действителен административен акт, постановен при спазване на материалния закон, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния съгласно чл. 38 от ЗЗЛД, при спазване на изискванията за форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради липса на специална регламентация в ЗЗЛД и на административнопроизводствените правила. Производството пред административния орган е проведено при осигурено право на участие на страните в производството, а административният акт е постановен след изясняване на относимите факти и обстоятелства, като на страните, включително на ПП "Б. за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията" /БАСТА/ са дадени конкретни указания за представяне на доказателства и възражения. Обстоятелството, че по преценка на партията такива не са представени, не променя извода, че административното производство е проведено в съответствие с изискванията на чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Ето защо заключението на първоинстанционния съдебен състав в тази смисъл следва да бъде споделено изцяло, а възраженията на касатора за съществени нарушения на административнопроизводствените правила - прието за неоснователно. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба по същество относно приложението на материалния закон. Напълно в съответствие с материални закон са изводите на АССГ, че жалбоподателят е обработвал лични данни на В. Й. Б. - Спасовска в нарушение на нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. Аргументите на ПП "Б. за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията" /БАСТА/, че на практика В. Б. - Спасовска е дала съгласие за обработване на нейните лични данни, като всички фигуриращи в списъка лица, подкрепящи регистрацията на партията за Европейски избори през 2014 г. са го подписали, като са положили подписа си доброволно, като всяко лице е и било предварително запознато с целите на обработване на личните му данни, не съответстват на закона. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие. В § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на ЗЗЛД се съдържа дефиниция за "съгласие на физическото лице", според която това е всяко свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат обработвани. Тълкуването на цитираната разпоредба предполага конкретно съгласие за конкретното обработване на личните данни на физическото лице, а не по принцип и абстрактно присъствие в даден списък чрез отделни индивидуализиращи данни. В случая няма спор, че ПП "Б. за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията" /БАСТА/ е използвала личните данни на В. Б. - Спасовска, включително нейните три имена и ЕГН като ги е посочила в Заявление за регистрация на застъпници на кандидатска листа за изборите за членове на Европейския парламент от Р. Б. от Политическа партия "Б. за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията" /БАСТА/ с вх. № 172/24.05.2014 г. и приложен към него списък на застъпниците, където В. Й. Б. - Спасовска фигурира под номер 12 до Районната избирателна комисия, район № 23 - С., което представлява обработване според цитираната легална дефиниция, изразяващо се в събирането и предоставянето им. Списъкът с всички фигуриращи в него лица, подкрепящи регистрацията на партията за Европейски избори през 2014 г., не може да бъде възприемано като конкретно и информирано съгласие те да бъдат обработвани по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗЛД от всяко лице, което ги е възприело. В този смисъл не е основателно позоваването на обстоятелството, че данните са оповестени от самото физическо лице, чрез положен подпис в списък с лица, подкрепящи регистрацията партията за Европейски избори през 2014 г., като към момента на подписването му гражданите не представят документ за самоличност, като ПП "Б. за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията" /БАСТА/ не е разполагала с право да изисква такъв от тях с цел индивидуализация. Това фактическо твърдение не е доказано, а пред настоящата инстанция на основание чл. 220 от АПК е недопустимо да бъде установявано. Липсват данни, че несъбирането на доказателства е в резултат от допуснати процесуални нарушения. Непълнотата на доказателствата не е самостоятелно касационно основание за отмяна на съдебно решение, поради което доводите в касационната жалба в тази насока не водят до нейната основателност. Възражението за необоснованост на съдебния акт също е неоснователно. Изводите на съдебния състав съответстват на събраните доказателства. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД партията има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо, при наличие на поне една от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, каквито в настоящия случай не са налице. Това обосновава и извода за допуснато от партията нарушение и за неоснователност на жалбата против административния акт в частта, в която това нарушение е установено. Настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения и при определяне размера на наложената санкция. Наложената имуществена санкция, определена от административния орган, е в размер на минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД и е наложена законосъобразно в какъвто смисъл са и доводи на първоинстанционния съд. С определяна на санкция в посочения по-горе размер е постигната и целта на закона, тъй като наказанието следва да има възпитателна, възпираща и предупредителна функция, без да засяга интересите на лицето, допуснало нарушението, повече от необходимото. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е действително и допустимо. При постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, правилно е установена фактическа обстановка по спора и са формирани правни изводи в съответствие на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна В. Й. Б. - Спасовска е направила разноски в размер на 650 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане за присъждане, възражението за прекомерност (л. 22) и преценка на фактическата и правна сложност на спора, следва да бъдат намалени на 500 лв., съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,