Решение № 1862 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2008 г.

Решение № 1862 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Линко Йорданов Стефанов от гр. Габрово срещу решение № 59 от 17.06.2008 г., постановено от Административен съд-Габрово по адм. д. № 72/2008 г. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Кмета на Община Габрово, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно заповедта на кмета на община Габрово отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Върховният административен съд, III отделение, след като обсъди данните по делото и възраженията на страните, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК и процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Габрово е отхвърлил като неоснователна жалбата на Линко Йорданов Стефанов против заповед № 487 от 19.03.2008 г. на кмета на община Габрово, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 46, ал. 2 от ЗОС вр. с чл. 16, ал. 1, т. 2 и т. 14 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища (НУРУЖННОЖ), е наредено да се прекрати договор № 924-ОССД-06 от 29.12.2006 г. за отдаване под наем на общински имот - жилище, находящо се в гр. Габрово, ул. "Д-р Цончев" № 4, ет. 2, сключен между община Габрово и касатора Линко Стефанов. В посочената заповед като основание за издаването й се сочи изтичане на срока за настаняване и смърт на единия от наемателите общинското жилище. Съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, издадена в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК - в нея са посочени правните и фактическите основания за издаването, и на чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени в касационната жалба. Съдът е събрал и подробно е обсъдил всички относими към делото доказателства, и въз основа на това е направил правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилно е прието от съда, че в случая наемното правоотношение е възникнало и продължено въз основа на заповед на кмета на община Габрово № 2646/11.12.2006 г. и сключеният между страните договор за наем № 924-ОССД-06/29.12.2006 г., съгласно чл. 3 на същия договора се сключва за срок от една година от датата на подписването му. Това обстоятелство е релевантно с оглед уговореното в чл. 14, т. 2 от договора, раздел "прекратяване на договора", а именно, че същият се прекратява с изтичане на срока за настаняване, поради което се налага изводът, че този срок е изтекъл на 30.12.2007 г. Налице е срочен договор, който се прекратява с изтичането на уговорения срок. Вярно е, че след тази дата е налице правна възможност за продължаване на уговорения едногодишен срок, предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, но това е предвидена от закона само възможност за титуляра на правото на собственост на съответния имот - общината, за което липсва доказателства по делото в тази насока. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че само на това основание издадената от кмета заповед се явява законосъобразна, респ. жалбата на Стефанов - неоснователна, поради което не следва да бъде обсъждан въпросът за наличието и на другото, посочено в заповедта основание за прекратяване на договора за наем, регламентирано в чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, чл. 16, ал. 1, т. 14 от НУРУЖННОЖ и чл. 14 т. 11 от договора за наем от 29.12.2006 г., а именно: смърт на наемателите. Това са алтернативно дадени основания за прекратяване и представляват самостоятелни хипотези на разкъсване на договорната връзка. Релевираните доводи от касатора на практика се приповтарят с доводите, наведени пред първоинстанционния съд, който задълбочено ги е обсъдил в съответствие с релевантните факти и приложимото право, в резултат на което е стигнал до законосъобразни изводи, които изцяло се споделят от касационния състав на съда. По изложените по-горе съображения Върховният административен съд, трето отделение, намира че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена като неоснователна. Водени от горе изложеното, Върховният административен съд - III отделение,