Решение № 6349 от 14.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Неделчев срещу решение 101/04.08.2022 г., постановено по адм. д. 178/2022 г. по описа на Административен съд - Шумен (АС-Шумен). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е нищожно, недопустимо и неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 1, 2 и 3 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, допълнение към нея и писмена защита иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и спорът да бъде решен по същество. Алтернативно, ако бъде установено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, делото да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на съда. Не претендира разноски. Ответната страна инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна Административен съд Варна (АС-Варна) не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 101/04.08.2022 г., постановено по адм. д. 178/2022 г. по описа на АС-Шумен е отхвърлена жалбата на Неделчев против Решение с изх. ЛДЖ-21-19/18.11.2021 г., издадено от инспектор в ИВСС, с което на основание чл. 38в, ал. 4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е отхвърлена жалба с вх. 19506/15.07.2021 г., с вх. рег. ЛДЖ-21-19/16.07.2021 г., подадена от Неделчев срещу действията на АСВарна като администратор на лични данни. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържащ всички изискуеми реквизити, включително фактически и правни основания, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за нищожност и недопустимост на съдебното решение. При извършена служебна проверка с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира същото за валидно и допустимо. АС-Шумен се е произнесъл по процесуално допустима жалба, подадена в срок и от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване административен акт. Обжалваното решение е постановено от законен състав на компетентен съд. Неспазването на правилата относно местната подсъдност не водят до нищожност и недопустимост на постановеното съдебно решение, освен ако не са налице и други пороци на съдебния акт (виж решение 11172/06.12.2022 г. по адм.д. 5430/2022 г.) по описа на Върховния административен съд), каквито в случая не са допуснати. Изрично трябва да бъде посочено, че АС-Шумен се е произнесъл след определянето му като компетентен съд с определение 5908/15.06.2022 г. по адм. д. 5490/2022 г. по описа на Върховния административен съд, от което също следва извод, че въпросът относно местна подсъдност е стабилизиран и не може да бъде разглеждан като касационно основание по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че решението на инспектор в ИВСС е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание на акта и е издадено при спазване на административнопроизводствените правила. В жалбата на Неделчев до ИВСС, която е отхвърлена с оспорения пред АС-Шумен административен акт, са наведени оплаквания за извършени нарушения от АС-Варна, в качеството му като администратор на лични данни, изразяващи се най-общо в събиране и използване на лични данни на жалбоподателя от съдебния състав по ч. адм. д. 98/2021 г. и по адм. д. 167/2021 г. и двете по описа на АС-Варна. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила и на целта на закона, представляващо отказ да се изискат материалите по ч. адм. д. 98/2021 г. по описа на АС-Варна и по адм. д. 167/2021 г. по описа на АС-Варна, производствата по които са висящи пред касационна инстанция, като по този начин според Неделчев не е допуснато събирането на относими и необходими доказателства за производството пред първата инстанция. С определение от 22.06.2022 г. решаващият състав на АС-Шумен е изискал от АС-Варна материалите по дела ч. адм. д. 98/2021 г. и адм. д. 167/2021 г. и двете по описа на АС-Варна. Определението в тази част съдът е отменил с определение от 13.07.2022 г., като мотивирано е отхвърлил искането на Неделчев за изискване на материалите по двете дела. Възражението на жалбоподателя в същия смисъл съдът от първата инстанция е обсъдил и в крайния акт. Производствата по двете дела по описа на АС-Варна не са преюдициални за настоящото производство, както неправилно се твърди в касационната жалба. Законосъобразно административният съд е оставил така направеното искане без уважение. Събраните по адм.д178/2022 г. по описа на АС-Шумен доказателства са достатъчни за изясняване на спора от фактическа страна и без допълнително ангажираните доказателствени искания, от които не възможно да се направи извод, че щу естановят различни релевантни факти. Посочените в жалбата на Неделчев данни се състоят в информация, представена по дело АС-Варна, а именно, че със Заповед ЗДП/Д-В/7676/22.12.2020 г. на Неделчев е отпусната 375 лева социална помощ, че живее с баща си и че е съсобственик на недвижим имот. Дори същите да бъдат квалифицирани като лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните/Регламент (ЕС) 2016/679), респ. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, във връзка с тяхната обработка (чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, респ. § 1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД) правилно решаващият съд е приел, че по делото не се установява да е извършено нарушение на вътрешното или общностното законодателство в областта на защитата на личните данни. В съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че на основание чл. 4, т. 7 от Общия регламент относно защитата на данните, респ. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД АС-Варна е администратор на лични данни в качеството му на публичен орган, който самостоятелно обработва лични данни за целите на своята правораздавателна дейност, а на основание чл. 29 от същия регламент съдиите имат качеството на лица с право на достъп до личните данни за целите на обработване под ръководството на администратора. Съгласно разпоредбите на чл. 6, § 1, б. "в" и б. "д" от Регламент (ЕС) 2016/679, обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, както и когато се осъществява при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Следователно, както обосновано приема решаващият съд, съдиите-докладчици по ч. адм. д. 98/2021 г. и по адм. д. 167/2021 г. на АС-Варна са обработили правомерно личните данни на касатора, като са приели за служебно известни факти (в хипотезата на чл. 155 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК), узнати при пряко изпълняване на правораздавателната им дейност или в хода на друга съпътстваща служебна дейност. Наличната в деловодната система на съда (САС - Съдебно деловодство) информация включва заявени от Неделчев обстоятелства за материално и гражданско състояние и официални документи във връзка с оправени от същия искания за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Едновременно право и задължение на съда е да извърши проверка в деловодството по отношение на други производства на конкретната страна, така че да постанови съдебен акт в съответствие с принципите на закона, в който да е установена истината по делото. С оглед големия обем дела, заведени от същия жалбоподател, в които фигурира искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, би противоречало на правната логика и на принципите на служебното начало, процесуалната икономия и бързина на процеса служебно известна информация, декларирана многократно от лицето или съдържаща се в официални удостоверителни документи, да се игнорира и изисква наново. Предвид гореизложеното оплакването за несъответствие на обжалваното решение с материалния закон се явява неоснователно. Доводите, че процесните лични данни са обработени от съда без наличие на служебна необходимост са несъстоятелни и в противоречие с нормативната уредба. Съгласно чл. 155 от ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, но не общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. Страната може да оспори съобщения по този ред факт, като в този случай той става спорен по делото и съдът следва да разпредели тежестта на доказване между страните по общото правило. Проверка дали и как АС-Варна е изпълнил задължението си за разпределение на доказателствената тежест (по адм. д. 98/2021 г. и адм. д. 167/2021 г.) може да бъде извършена по реда на инстанционния контрол. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна при разглеждане на спора и постановяване на съдебното решение не са допуснати процесуални нарушения, спазен е материалният закон и същото е обосновано с доказателствата по делото. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция от ответните страни не са претендирани разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд