Решение № 12329 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11247/2015 г.

Решение № 12329 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11247/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) град П., против решение № 1650 от 14.08.2015 г. на Административен съд (АС) град П., постановено по адм. дело № 1046/2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 211204689 от 12.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 20 от 06.01.2014 г. на ДДОДОП гр. П. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че в процесния случай са налице предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на Н. Р. К. в качеството му на управител на "П. Д." ООД (с ново наименование "Я. И.-2012" ЕООД) за задължения на дружеството по ЗДДС и ЗКПО и такива за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за наети лица и вноски за фонд ГВРС. П. се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

О. Н. Р. Кацаров не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК, приема следното:

С оспорения пред административния съд РА № № 211204689 от 12.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., са определени задължения на Н. Р. К., в резултат на ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в общ размер на 636 198.89 лв. и прилежащи лихви за забава в размер на 287 099.42 лв. Отговорността на третото лице е ангажирана в качеството му на управител на "П. дивелъпмънт" ООД (с ново наименование "Я. И.-2012" ЕООД) за задължения на дружеството, установени с РА № 210900249/21.09.2009 г. за КД за 2008 г. и ДДС за периода 01.09.2007 г. - 31.12.2008 г. в общ размер на 206 012.98 лв., с РА № 16251000104 от 29.11.2010 г. за КД за 2009 г., данък по чл. 194 и чл. 195 ЗКПО за 2009 г. и ДДС за периода 01.01.-31.12.2009 г. в общ размер 393 938.57 лв., с ГДД по чл. 92 ЗКПО за КД за 2010 г., със СД по ЗДДС и декларации - обр. 6 за задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО за УПФ, ФГВРС. Н. е спорно, че ГДД по чл. 92 ЗКПО и СД по ЗДДС са подписвани от Н. К., който е имал качеството на управител за периода 01.09.2007 г. - 31.12.2011 г.

Органът по приходите е съобразил, че въз основа на посочените два броя РА от 2009 г. и 2010 г., както и за задължения по СД по ЗДДС и за ЗОВ по декларации обр. 6 на 31.01.2012 г. е образувано изп. д. № 62/2012 г., по което не може да се проведе успешно производство по събиране на вземането, а същевременно дружеството не притежава друго имущество, срещу което да се насочи изпълнение или обезпечение.

В хода на ревизията е отречено осъществяването на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, но е приет за осъществен фактическия състав по чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно разпореждане с имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, при следните обстоятелства:

1. Извършена е продажба в полза на "Наталия груп" ЕООД по нотариален акт (НА) № 123/24.11.2011 г. на пет броя недвижими имоти - апартаменти във ваканционно селище "Ф. Н. 3" в м. "Караманджа", община С. за сумата от 965 000 евро. Договорено е цената да бъде изплатена в гр. М., Руска федерация, за което е представен ПКО № 12-001 от 14.12.2011 г. От събраната в хода на ревизията оборотна ведомост на "Наталия груп" ЕООД е установено, че няма изплатена сума в брой в размер на 965 000 евро.

За сделката са издадени фактура № 796/24.11.2011 г. и № 797/24.11.2011 г., съставени от Н. К.. НА също е подписан от Н. К. в качеството му на управител и пълномощник на съдружниците Р. Т. и К. У.. ПКО № 12-001 от 14.12.2011 г. е подписан от Н. К.. От представените оборотна ведомост и главна книга на "П. дивелъпмънт" ООД по сметка 501 Каса не е установено постъпване на сумата от 965 000 евро.

Формиран е краен извод, че към 24.11.2011 г. управителите на "П. дивелъпмънт" ООД са отчуждили имущество на дружеството на стойност от 1 572 813.29 лв. безвъзмездно поради липса на доказателства за извършено плащане на продажната цена.

1. На 30.08.2011 г. е вписан апорт от съдружника "П. дивелъпмънт" ООД във "Веко груп" ООД с размер на апортната вноска от 1250 лв., изразяваща се в право на собственост върху 81 броя недвижими имота с вносител "П. дивелъпмънт" ООД. Съгласно изискванията на чл. 72, ал. 3 ТЗ е изготвена експертиза на справедливата пазарна стойност на имотите, която ги оценява на 3 405 980 лв., или кръгло 3 406 000 лв.

На основание чл. 73, ал. 1 ТЗ съдружниците и управителите на "П. дивелъпмънт" ООД са дали съгласието си за апорта на 81 броя недвижими имота, а с нотариално заверена на 28.07.2011 г. декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК управителят Н. К. е декларирал, че представляваната от него фирма "П. дивелъпмънт" ООД няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

При ревизията е формиран извод, че управителите на "П. дивелъпмънт" ООД са отчуждили имущество със справедлива пазарна стойност от 3 406 000 лв. срещу дял в размер на 1250 лв. в капитала на "Веко груп" ООД. С договор за прехвърляне на дружествени дялове от 29.08.2011 г. този дружествен дял е отчужден от "П. дивелъпмънт" ООД в полза на М. К. К., ЕГН ********** за сумата от 1250 лв.

1. С НА № 91/09.11.2011 г. "П. дивелъпмънт" ООД чрез съдружниците Р. Т. и К. У. и управителя В. К. прехвърля на "Веко груп" ООД идеални части от недвижими имоти, срещу което в замяна получава собственост върху движими вещи (обзавеждане на шест апартамента) на стойност от 30 000 лв. За сделките са съставени фактури № 1....1/09.11.2011 г., № 116/09.11.2011 г. и № 117/09.11.2011 г., подписани от Н. К.

4.На 25.01.2011 г. съдружниците в "П. дивелъпмънт" ООД създават "Ф. Н. мениджмънт" ООД с капитал от 1 373 800 лв., състоящ се от парична вноска от 100 лв. и апортна вноска от 1 373 700 лв., изразяваща се в право на собственост върху 19 броя недвижими имота, собственост на "П. дивелъпмънт" ООД. Решението за апорта е взето на Общо събрание на съдружниците на 28.10.2010 г. Извършена е оценка по чл. 72 ТЗ, която определя справедлива пазарна стойност на имотите от 1 373 720 лв. Решението е апортът да се извърши безвъзмездно.

С декларации по чл. 73, ал. 1 ТЗ съдружниците и управителите на "П. дивелъпмънт" ООД са дали съгласието си за апорта на 19 броя недвижими имота, а с нотариално заверена на 26.01.2011 г. декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК управителят Н. К. е декларирал, че представляваната от него фирма "П. дивелъпмънт" ООД няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

Формиран е извод, че към 20.05.2011 г. управителите на "П. дивелъпмънт" ООД са отчуждили безвъзмездно имущество със справедлива пазарна стойност от 1 373 700 лв.

В резултат на гореописаните разпоредителни действия приходният орган е достигнал до извод, че управителят Н. К. в качеството му на трето лице е знаел за задълженията на юридическото лице, бил е надлежно уведомен за техния размер чрез връчване на РА от 2009 г. и 2010 г. и съобщаване на възбраната върху имуществото на ЮЛ. Разпореждайки се с имуществото на дружеството - безвъзмездно и по цени, по-ниски от пазарните, недобросъвестно е препятствал събирането на данъци и осигуровки, които са декларирани, но не са внесени в предвидените срокове. В пряка причинна връзка с тези действия имуществото на "П. дивелъпмънт" ООД е намаляло, което е довело до неплащане на данъци и ЗОВ - основание за ангажиране на отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Размерът на задължението е установен по РА № 210900249/21.09.2009 г., РА № 16251000104/29.11.2010 г., ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2010 г., СД по ЗДДС и декларации - обр. 6 общо на стойност 636 198.89 лв., върху която сума са начислени лихви на стойност 287 099.42 лв.

За да отмени РА, административният съд е изследвал дали е осъществен фактическият състав, визиран в чл. 19, ал. 2 от ДОПК. В решението са изложени мотиви, че отговорността на третото лице се реализира при следните кумулативни условия:

• лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения;

• да е налице поведение, изразяващо се в отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;

• причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;

• невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски.

За да постанови решението си, съдът е кредитирал приета по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), която е дала разяснение на счетоводното отразяване на посочените разпоредителни действия. Според ССЕ отчуждаването на апартаментите в полза на "Наталия груп" ЕООД не намалявало активите, а само трансформирало материалните запаси в парични средства и/или вземания от клиенти, които от счетоводна гл. т. не следвало да се изключват от разполагаемото имущество. По отношение апорта във "Веко груп" ООД експертът е посочил, че към датата на вписването му на 30.08.2011 г. "П. дивелъпмънт" ООД не е намалило разполагаемото си имущество по историческа цена, тъй като срещу апорта е придобило капитал в друго дружество - инвестиция, която се отчита като дългосрочен финансов актив. По отношение замяната с "Веко груп" ООД по НА № 91/09.11.2011 г. вещото лице е посочило, че от счетоводна гледна точка няма промяна в общата сума на актива след тази операция и тези активи не следва да се изключват от разполагаемото имущество. За нотариален акт № 91/09.11.2011 г. съдът допълнително е приел, че при изповядването на сделката не е участвал Кацаров.

Вещото лице е установило, че в годишния отчет за 2010 г. на "П. дивелъпмънт" ООД не е отчетено отписването на отчетната стойност на имотите, апортирани във "Ф. Н. мениджмънт" ООД, което от счетоводна гледна точка означавало, че тази операция не се е състояла и следователно не води до изменения в имуществото на "П. дивелъпмънт" ООД.

По отношение на сделката с "Наталия груп" ЕООД съдът е изложил допълнителни аргументи, че разкриването на симулацията следва да бъде сторено в отделно исково производство, каквото в случая приходната администрация не била предприела по реда на чл. 216 ДОПК. В тази връзка съдът е приел за необоснован извода на приходните органи за безвъзмездност на сделката в полза на "Наталия груп" ЕООД.

По отношение разпоредителните действия в полза на "Ф. Н. мениджмънт" ООД съдът е приел, че тъй като "П. дивелъпмънт" ООД не е съдружник във "Ф. Н. мениджмънт" ООД, то апортираното имущество е някакъв друг вид правна сделка, а не непарична вноска.

Според съда са доказани първите два елемента от фактическия състав на отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК (лицето да има качеството на орган на управление и да е извършило разпоредителни действия по цени, значително по-ниски от пазарните), но не била доказана причинно-следствената връзка между поведението на управителя и невъзможността да се съберат публичните задължения от дружеството. Този извод е мотивиран с липсата на анализ на описаните в ревизионния доклад разпоредителни действия с имуществото на "П. Д." ООД, последиците от тях за активите и пасивите на дружеството, невъзможността то да плати задълженията си към бюджета и обосноваване на конкретна причинно-следствена връзка между разпоредителните действия и тази невъзможност. Без извършването на такъв анализ, според съда, не би могло да се прецени дали поведението на управителя е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани публичните вземания. Съдът е изложил допълнителни съображения за липса на анализ в ревизионния доклад на имущественото състояние на дружеството, както и на обоснован извод, че именно в резултат на посочените разпоредителни действия с имуществото на "П. Д." ООД публичните задължения на дружеството са останали неплатени, т. е. за недоказаност на причинно-следствената връзка. Посочено е, че приходните органи не оспорват, че стойността на активите на дружеството към 31.12.2011 г. възлиза на 1 322 266.03 лв., поради което не можело да се направи еднозначен и несъмнен извод, че именно в резултат на конкретно извършени разпоредителни действия с имуществото на "П. дивелъпмънт" ООД, за които е отговорен Н. К., имуществото на дружеството е намаляло в такава степен, че това е пряката и непосредствена причина да не се платят процесните данъци и ЗОВ.

Решението е правилно постановено.

Решението е постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила, при правилно разпределение на тежестта на доказване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи.

Принципно правилни са доводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 19 от ДОПК (в редакцията й обн. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) визира лична имуществена отговорност за чл. на орган на управление или управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, която възниква в конкретно предвидени от закона хипотези. Правилно е изследвана приложимата хипотезата на чл. 19, ал. 2, предл. 2 ДОПК. Необоснован е изводът на решаващия съд за недоказаност на част от елементите на фактическия състав на отговорността на третото лице, а именно - причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

Съгласно чл. 19, ал. 2 ДОПК отговорността на физическото лице за задълженията на дружеството като задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, възниква, когато последният недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Отговорността за задължението е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Така формулирана законовата норма предполага кумулативното наличие на следните елементи от отговорността на третото лице:

1.Качеството на лицето на управителен орган на задължено юридическо лице (ЮЛ) към момента на извършване на разпоредителните действия. В случая тази предпоставка не се оспорва. Н. К. е имал качеството на управител на "П. дивелъпмънт" ООД за периода 01.09.2007 г. - 31.12.2011 г., когато са извършени отчуждителните действия.

2.Недобросъвестност - при липса на легално определение на понятието, даденото от правната теория и съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този, който не знае определено обстоятелство. 3нанието в случая е относно наличието на възникнали данъчни задължения или такива за ЗОВ. РА от 2010 г. е връчен по електронен път на 16.12.2010 г. (л. 2504 от делото). РА от 2009 г. е връчен с писмо с обратна разписка на 22.12.2009 г. (л. 2531 от делото). Действително липсват данни относно лицата, на които са връчени съобщенията, но предвид правомощията на управителя по чл. 141 ТЗ е логично да се очаква същият да знае за задълженията на ЮЛ по посочените РА. Още повече по делото са налице данни за обжалването на двата РА, което също предполага предприемането на целенасочени действия от дружеството, чрез представителните му органи, по защита срещу установените с РА задължения, респ. предполага знание за техния размер и основание. Не е спорно, че ГДД по чл. 92 ЗКПО и СД по ЗДДС са подписвани от Н. К., поради което същият е бил наясно със задълженията на дружеството по тях. От представения с молба на ответника от 19.05.2014 г. препис от изп. д. № 62/2012 г. се установява, че съобщения за доброволно изпълнение по чл. 221 ДОПК и за наложените обезпечителни мерки от 2010 г. са редовно връчвани на управителите на "П. дивелъпмънт" ООД в периода 2009 г. и 2010 г., което предполага тяхното знание за размера и основанията на установяване на задължения на дружеството (л. 2720 - л. 2734 и л. 2979 - 2992 от делото). По изложените съображения следва да се приеме за осъществен и доказан този елемент от отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК.

3.Отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните: Обосновани са изводите на първостепенния съд, че дори само едно от описаните разпоредителни действия (апортна вноска от "П. дивелъпмънт" ООД във "Веко груп" ООД, изразяваща се в право на собственост върху 81 броя недвижими имота със справедлива пазарна стойност на имотите от 3 406 000 лв. срещу дружествен дял в размер на 1250 лв. и последващото му отчуждаване в полза на М. К. за същата сума) е достатъчно, за да обоснове доказаност на този елемент от фактическия състав на отговорността на третото лице до размера на задължението - главница в размер на 636 198.89 лв. и лихви за забава в размер на 287 099.42 лв.

За пълнота на изложението следва да се посочи, счетоводните аспекти на разпоредителните действия, обсъдени от експерта в ССЕ, са неотносими към реалното имуществено състояние на задълженото юридическо лице. Релевантно за отговорността по чл. 19 ДОПК е дали носителят на задължението за данъци или ЗОВ е в състояние да заплати реално публичните си задължения, а не липсата на намаляване на имуществото от счетоводна гледна точка. В случая задълженото ЮЛ е отчуждавало недвижими имоти, както следва: в полза на "Наталия груп" ЕООД без данни за насрещна престация, в полза на "Веко груп" ООД срещу дружествен дял от 1250 лв. и изцяло безвъзмездно в полза на "Ф. Н. мениджмънт" ООД. Видно от извършените служебни справки в съответните Служби по вписванията недвижимите имоти са прехвърлени в изискуемата нотариална форма и се водят собственост на третите лица - на "Наталия груп" ЕООД, "Веко груп" ООД и "Ф. Н. мениджмънт" ООД. Така срещу тях не може да бъде насочено принудително изпълнение за задължения на "П. дивелъпмънт" ООД. Счетоводното отразяване, че дружеството има вземане от "Наталия груп" ЕООД или инвестиция във "Веко груп" ООД, поради което липсвало имуществено разместване, не е в състояние да служи за погасяване на публичните задължения на ЮЛ.

Нотариалният акт, фактурите и ПКО по сделката с "Наталия груп" ЕООД са подписани от Н. К.. В счетоводството на "П. дивелъпмънт" ООД липсват данни за постъпила сума в размер на 965 000 евро, нито представеният ПКО като частен документ притежава обвързваща доказателствена сила за реално получаване на парични суми. Неправилни са мотивите на първостепенния съд, че за да може да се позове на симулативността на сделката по НА № 123/24.11.2011 г. приходната администрация следва задължително да проведе успешно исково производство по реда на чл. 216 ДОПК или чл. 135 ЗЗД. Касае се за законоуредени правни средства в полза на кредиторите за попълване на имуществото на длъжниците чрез атакуване на увреждащите ги сделки. Това са различни правни институти, които не са уредени като предпоставка за ангажиране на отговорността на третото лице по чл. 19 ДОПК. Предпоставка за тази отговорност е реалното отчуждаване на имущество на задълженото лице, но не и възможността за атакуване на увреждащите сделки. В конкретния случай са налице доказателства за извършено отчуждаване на имущество без получаване на насрещна престация като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК - по сделките с "Наталия груп" ЕООД и "Ф. Н. мениджмънт" ООД или на незначителна стойност при апорта към "Веко груп" ООД и продажбата на М. К..

Независимо, че апортните вноски в полза на "Веко груп" ООД и на "Ф. Н. мениджмънт" ООД са извършени по решение на Общото събрание на "П. дивелъпмънт" ООД, съдружниците не отговарят за задължения на дружеството извън дяловата си вноска (чл. 113 ТЗ). Отговорността за дейността на дружеството се носи от неговите изпълнителни органи (чл. 145, чл. 266, ал. 6 ТЗ). По идентичен начин единствено управителните органи носят отговорност по чл. 19 ДОПК.

Ревизираното лице Н. К., както в качеството си на съдружник в "П. дивелъпмънт" ООД, така и като управител на същото дружество, с декларация по чл. 73, ал. 1 ТЗ е изразил съгласието си за апорт на недвижимите имоти, подробно описани в декларацията, на стойност 3 406 000 лв. в капитала на "Веко груп" ООД и на стойност 1 373 700 лв. в капитала на "Ф. Н. мениджмънт" ООД, надлежно оценени с експертизи по чл. 72 ТЗ. В качеството си на управител Н. К. с декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК е декларирал, че ЮЛ няма непогасени задължения за данъци и ЗОВ към датите на апортите - към 28.07.2011 г. за 81-те имота, апортирани във "Веко груп" ООД и към 26.01.2011 г. за 19-те имота, апортирани към "Ф. Н. мениджмънт" ООД.

С действията си по продажба в полза на "Наталия груп" ЕООД с подписване на нотариален акт № 123/24.11.2011 г. с предмет пет броя недвижими имоти - апартаменти във ваканционно селище "Ф. Н. 3", с отчуждаване на 81 броя недвижими имоти със справедлива пазарна стойност по чл. 72 ТЗ от 3 406 000 лв. срещу дял в размер на 1250 лв. в капитала на "Веко груп" ООД и с безвъзмездното отчуждаване на 19 броя недвижими имота със справедлива стойност според чл. 72 ТЗ от 1 373 720 лв. в полза на "Ф. Н. мениджмънт" ООД, управителят на "П. дивелъпмънт" ООД Н. К. е отчуждил имущество на задълженото ЮЛ по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Замяната по нотариален акт № 91/09.11.2011 г. не е извършена от Кацаров, поради което мотивите на съда за липса на разпоредителни действия от същия по тази сделка са правилни.

Действително, по отношение на другия управител на същото дружество "П. дивелъпмънт" ООД за същия период е налице влязъл в сила съдебен акт за отмяна на РА за ангажиране на отговорността му по чл. 19 ДОПК - решение № 7942 от 29.06.2016 г. по адм. д. № 2689/2015 г., VIII отд. на ВАС, с което се оставя в сила решение № 20 от 08.01.2015 г., постановено по адм. д. № 390/2014 г. по описа на Административния съд - П.. Видно от мотивите на съдебните актове, по спора на Крушовлиев е установено, че по никоя от сделките същият не е извършил посоченото в нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК разпореждане с имущество на представляваното от него юридическо лице, че не е доказано, че поведението на Крушовлиев е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани публичните вземания, тъй като разпоредителната сделка с "Н. Г." ЕООД е извършена от другия управител Н. К., както и всички нотариални актове, фактури, данъчни декларации, ГФО и др. не били подписвани от Крушовлиев. Фактическата обстановка и установяванията в съдебното производство по преценка законосъобразността на РА на другия управител са различни и не са обвързващи за настоящия състав.

1. Спорен е следващият елемент от отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК - дали имуществото на задълженото ЮЛ е намаляло и именно по тази причина то не е в състояние да заплати данъците си или задължителните си осигурителни вноски.

От изисканата информация по изп. д. № 62/2012 г. по описа на ТД на НАП гр. Б., офис Я., образувано на 31.01.2012 г., се установява, че спрямо цялото известно на НАП имущество на "П. дивелъпмънт" ООД с обща данъчна оценка от 95 573.00 лв. е предприето принудително изпълнение, но същото имущество очевидно не е достатъчно за погасяване на публичните задължения на ЮЛ.

Необосновани са доводите на първостепенния съд за неизследване на имущественото състояние на задълженото ЮЛ. Такъв анализ се съдържа на стр. 44 - 45 от РД, направен на база на доказателствата, събрани при извършване на ревизия, приключила с РА № 281202066/01.04.2013 г., присъединени с протокол от 13.06.2013 г. В тази връзка не следва да се кредитира информацията от оборотната ведомост на дружеството за 2011 г. относно стойността на активите към 31.12.2011 г. в размер на 1 322 266.93 лв. (1 355 883.03 лв. минус 33 616.10 лв.), тъй като упълномощеното лице Б. К. не разполага с и не предоставя оригинали на документи за периода м. 12.2011 г. - м. 03.2012 г., както и ГФО за 2011 г., а съгласно писмени обяснения на "Я. инвест 2012" ЕООД не е упълномощавано лице за изготвяне на счетоводна отчетност и ГФО за 2011 г. От други събрани в хода на ревизията данни се установява, че е извършена възбрана на 5 броя недвижими имота, собственост на "П. дивелъпмънт" ООД (стр. 44 от РД). Дружеството не декларира недвижими имоти и ППС (стр. 45 от РД), въпреки че основна част от активите по представената оборотна ведомост са по сметка 205 "Транспортни средства" (745 589.77 лв.). При липсата на съставена и съхранявана счетоводна информация за 2011 г. и противоречието й с други данни по делото, не следва да се кредитират счетоводните данни за налични активи на дружеството към 31.12.2011 г. в размер на 1 322 266.93 лв. В подкрепа на тези изводи е т. 1 от заключението на основна ССЕ от 24.10.2014 г.: към 31.12.2011 г. "Я. инвест 2012" ЕООД (като правоприемник на "П. дивелъпмънт" ООД) е декапитализирано - задълженията му надвишават активите с 91 000 лв. (л. 2804 от делото).

За периода 01.01.2012 г. - 31.03.2012 г. (изп. дело № 62/2012 г. е образувано на 31.01.2012 г.) видно от подадените нулеви СД по ЗДДС "П. дивелъпмънт" ООД не е извършвало сделки. Т. е. цялото запорирано и възбранено имущество на ЮЛ по изп. д. № 62/2012 г. е същото (на стойност 95 573 лв.) към момента, в който Н. К. е бил управител на дружеството - 31.12.2011 г. Запорът на банковите сметки е от 01.02.2012 г., петте броя недвижими имоти на дружеството са възбранени на 28.07.2010 г. от Дирекция "СДО" гр. П. по повод спиране изпълнението на РА № 210900249/21.09.2009 г., а от публичния изпълнител на 25.07.2012 г. (стр. 9 от РД). Следва извод, че въпреки усилията на публичния изпълнител по изп. д. № 62/2012 г. установеното налично имущество на "П. дивелъпмънт" ООД не е достатъчно за удолетворяване на публичните вземания, тъй като възлиза на сумата от 95 573.00 лв.

1. Спорен е и последният елемент от отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК - относно наличието на причинно-следствена връзка между разпоредителните действия на Кацаров и имущественото състояние на задълженото ЮЛ. Константно се възприема в съдебната практика на ВАС (след постановяване на решение № 2475 от 20.02.2013 г. по адм. д. № 7036/2012 г., VIII отд. на ВАС и решение № 2697 от 26.02.2013 г. по адм. д. № 7027/2012 г., VIII отд. на ВАС), че разпоредбата на чл. 19 ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т. е. посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. Освен това, в доказателствена тежест на приходните органи е да установят по безспорен начин, че са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник - задълженото ЮЛ.

Не е било спорно по делото, че отговорността на управителя Н. К. е ангажирана за задължения на "П. дивелъпмънт" ООД, както следва: с РА № 210900249/21.09.2009 г. за КД за 2008 г. и ДДС за периода 01.09.2007 г. - 31.12.2008 г. в общ размер на 206 012.98 лв., с РА № 16251000104 от 29.11.2010 г. за КД за 2009 г., данък по чл. 194 и чл. 195 ЗКПО за 2009 г. и ДДС за периода 01.01.-31.12.2009 г. в общ размер 393 938.57 лв., с ГДД по чл. 92 ЗКПО за КД за 2010 г., със СД по ЗДДС и декларации - обр. 6 за задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО за УПФ, ФГВРС. С. чл. 127, ал. 2 ДОПК след изтичането на 14-дневния срок за доброволно изпълнение по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.

Предварителното изпълнение на РА № 210900249/21.09.2009 г. е спряно с решение № 49/20.01.2010 г. на Дирекция "ОУИ" гр. П. във връзка с извършена на 28.07.2010 г. възбрана на 5 броя недвижими имоти от Дирекция "СДО" гр. П.. РА № 210900249/21.09.2009 г. е влязъл в сила на 29.01.2013 г. с постановяване на решение № 1343 от 29.01.2013 г. по адм. д. № 7832/2011 г., VIII отд. на ВАС. Т. е. РА от 2009 г. подлежи на принудително изпълнение след 29.01.2013 г. и е присъединен като изпълнителен титул по изп. д. № 62/2012 г. на 31.05.2013 г.

РА № 16251000104 от 29.11.2010 г. е връчен по електронен път на 16.12.2010 г. (л. 2504 от делото). Съгласно чл. 127, ал. 1 ДОПК задълженията по него подлежат на доброволно плащане в 14 дневен срок, т. е. до 30.12.2010 г., след която дата актът подлежи на предварително изпълнение според чл. 127, ал. 2 ДОПК, т. е. представлява годен изпълнителен титул по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 1 ДОПК. В РД е посочено, че РА от 2010 г. е влязъл в сила на 22.11.2011 г., с постановяване на определение № 15375/22.11.2011 г. по адм. д. № 5126/2011 г. по описа на ВАС, но това не означава, че едва след тази дата РА от 2010 г. е бил годен изпълнителен титул. По аргумент от разпоредбите на чл. 127, ал. 2 и чл. 209, ал. 2, т. 1 ДОПК същият е годен изпълнителен титул още след 30.12.2010 г. Същият е присъединен като изпълнителен титул по изп. д. № 62/2012 г. на 05.03.2012 г.

Според чл. 105 ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Задълженията по декларации са годен изпълнителен титул съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. Така задължението по ГДД по чл. 92 ЗКПО за КД за 2010 г. е следвало да бъде заплатено до 31.03.2011 г. (чл. 93 ЗКПО), задълженията по СД по ЗДДС - в срока за подаване на справката-декларация (чл. 89, вр. чл. 125, ал. 5 ЗДДС) до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят и за декларации - обр. 6 за задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО за УПФ, ФГВРС - в сроковете по чл. 7 КСО. По делото са налице данни, че изп. д. № 62/2012 г. е образувано на 31.01.2012 г. с възникване на първия изпълнителен титул без уточнение, кой е този титул. Касае се за СД по ЗДДС за данъчни периоди м. 09.2010 г., м. 12.2010 г., м. 02.2011 г., м. 05, м. 06, м. 07, м. 10 и м. 11 2011 г., т. е. първият титул от тях подлежи на предварително изпълнение на 14.10.2010 г. и всеки следващ - на 14-то число на следващия месец, за който се отнася.

Декларациите - обр. 6 са за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2008 г., от м. 05 до м. 12.2009 г. и за цялата 2010 г., т. е. първият изпълнителен титул от тях подлежи на принудително изпълнение на 31.12.2008 г. и всеки следващ - до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Изпълнителните титули за задължения по СД по ЗДДС и ЗОВ по декларации - обр. 6 са присъединени като изпълнителни титули по изп. д. № 62/2012 г. на 09.07.2012 г. (стр. 9 от РД).

Гореописаните разпоредителни действия са извършени, както следва: на 30.08.2011 г. за апорта на 81 броя НИ към "Веко груп" ООД, на 24.11.2011 г. към "Наталиу груп" ЕООД и на 30.08.2011 г., когато е вписан апортът към "Ф. Н. мениджмънт" ООД (стр. 40 РД).

При наличие на данни, че РА от 2010 г. е годен изпълнителен титул след 30.12.2010 г., ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2010 г. е годен изпълнителен титул след 31.03.2011 г., първата СД по ЗДДС - след 14.10.2010 г. и първата декларация - обр. 6 - след 31.12.2008 г., не става ясно и не е доказано по делото от приходните органи съобразно общото разпределение на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, какви изпълнителни действия са предприети от тях в периода от наличието на годни изпълнителни титули (последният от които е от 31.03.2011 г.) до извършените разпоредителни действия от дружеството в периода 30.08. - 24.11.2011 г. След като към 30.08.2011 г. "П. дивелъпмънт" ООД е притежавало недвижимо имущество - над 100 броя недвижими имоти - самостоятелни апартаменти в к. к. П., към които безспорно е могло да бъде насочено принудително изпълнине, не може да се приеме, че гореописаното поведение на управителя К. е единствената причина за несъбираемост на публичните вземания. Напротив, при наличие на годни изпълнителни титули по чл. 209, ал. 2, т. 1 и т. 2 ДОПК именно приходната администрация не е предприела дължимите действия по принудително изпълнение, което от своя страна е създало предпоставки за последващото успешно отчуждаване на имущество от задълженото ЮЛ. Съдът коректно е разпределил доказателствена тежест в процеса с определение от 12.05.2014 г., събрал е относимите и допустими доказателства във връзка с елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК и при съвкупната им преценка е формирал обосновани и правилни изводи по приложението на материалния закон.

По изложените съображения и като е достигнал до извод за недоказаност на причинно-следствената връзка между поведението на управителя и невъзможността да се съберат публичните задължения от дружеството, решаващият съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. Не са допуснати визираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението на основани ечл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изход на спора, разноски за касационното производство се дължат в полза на ответника по касация, но такива не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,