Решение № 7485 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3346/2012 г.

Решение № 7485 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3346/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1058 от 21.02.2012 г., постановено по административно дело № 6053/2011 г., тричленен състав от пето отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Томислав Валериев Атанасов от гр. Монтана против заповед № К-1713 от 22.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от три години" на Томислав Валериев Атанасов, назначен на длъжност полицейски инспектор VI степен от 02 полицейски взвод на "Охранителна дейност и специални операции" към Специализирано полицейско управление - Монтана, към дирекция "Специализирани полицейски сили" към ГДОП - МВР, категория "Г". Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Томислав Валериев Атанасов от гр. Монтана. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Исканията са за отмяна на решението и на потвърдената по същество с него заповед, като се претендира и присъждане на деловодните разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от касаторовия повереник адв. Кръстева, която развива съображения в подкрепа на заявените с нея искания. Ответникът по касация - министърът на вътрешните работи, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК пред тричленния състав на Върховния административен съд е била оспорената от Томислав Валериев Атанасов заповед № К-1713 от 22.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която в качеството му на служител в МВР, за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че в годишната декларация за имуществото и доходите по чл. 187, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), подадена на 8.03.2010 г., е затаил истина като не е отразил собствеността на леки автомобили, регистрирани на негово име: "Фолксваген Джета" с рег. № М 0909 АК, регистриран на 5.10.2007 г., "Ауди 80" с рег. № М 3293 АР, регистриран на 13.04.2007 г.; "Сеат Толедо" с рег. № М 4676 АТ, регистриран на 21.05.2008 г.; "Рено 19" с рег. № М 4676 АТ, регистриран на 21.05.2008 г. и "ДЕУ Ланос" с рег. № М 5435 ВА, регистриран на 8.12.2009 г., и това е довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от него имущество, на основание чл. 228, т. 1, чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години". За да отхвърли жалбата срещу атакуваната заповед, решаващият съдебен състав от пето отделение на ВАС е приел, че при извършване на дисциплинарното производство и постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните изисквания, които да обосновават отмяна на заповедта. В мотивите на проверяваното решение е прието за установено, че в случая обстоятелството, че не е образувано дисциплинарно производство с отделна заповед за това нарушение, което е различно от тези, посочени в заповедта за образуване на дисциплинарното производство, не води до извод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 238а от ППЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР или по чл. 225 - 229 дисциплинарно производство може да започне и без издаване на заповед, като в този случай то започва с първото действие за установяване на нарушението. Приел е за установено по безспорен начин, че е извършено дисциплинарното нарушение. Относно обстоятелството, че в хода на съдебното производство е установено, че Атанасов през 2008 г. е отчуждил два от автомобилите, посочени в заповедта, а през 2009 г. още един, съдът е посочил, че това не води до извод за липса на нарушение при издаването й. Изложил е мотиви, че затаяването на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество, съставлява дисциплинарно нарушение, наказуемо с дисциплинарното наказание, наложено от наказващия орган съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1. т. 4 от ППЗМВР. Настоящият петчленен състав намира съдебното решение за валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваният съдебен акт обаче е неправилен и страда от твърдяните от касатора пороци в степен, която обуславя предпоставки за приложимост на претендираните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От фактическа страна е установено, че Томислав Валериев Атанасов е назначен като държавен служител, кат. "Г", полицейски инспектор - VI степен от 02 полицейски взвод на "Охранителна дейност и специални операции" към Специализирано полицейско управление - Монтана, към дирекция "Специализирани полицейски сили" към ГДОП - МВР. По повод предложение на директора на ГДОП - МВР с данни за участие на Атанасов във внос, регистриране, застраховане и продажба на автомобили през 2009 г. и 2010 г. с цел лична облага и такава за трети лица, е образувано дисциплинарно производство и е назначена комисия като дисциплинарно-разследващ орган (заповед № К-10843/27.09.2010 г. на министъра на вътрешните работи). Комисията е извършила проверка, при която е установила, че в подадената на 8.03.2010 г. декларация за имущество и доходи Атанасов е декларирал два леки автомобила: "Фолксваген Венто" с ДК № М 4677 АТ, закупен през 2007 г., и "Фолксваген Голф" с ДК № М 4262 АР, закупен през 2007 г., а съгласно Справка в ЦБ-КАТ-МВР, освен декларираните, през отчетния период е придобил и извършил сделки с други 6 броя автомобила. При тези данни комисията е приела, че Атанасов е затаил истина в декларацията си по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, подадена на 8.03.2010 г., тъй като не е посочил част от придобитите моторни превозни средства, и е предложила да му бъде наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от 1 до 3 години" (обобщена справка рег. № 1269/7.02.2011 г.). В този смисъл е и становището на комисията рег. № 1309/8.02.2011 г. Атанасов е запознат с образуваното дисциплинарно производство и е поканен да даде писмени обяснения, които същият е депозирал на 5.10.2010 г. и на 8.10.2010 г. (2 бр. покани от 8.10.2010 г.). Писмени обяснения Атанасов е поканен да даде и след запознаване с обобщената справка от извършеното разследване (покана рег. № 9155/26.10.2010 г.). От страна на служителя е представено едно възражение с вх. № 673 от 17.01.2011 г. във връзка с обобщената справка (протокол рег. № 641/18.01.2011 г.). След като се е запознал с данните от дисциплинарното производство и събраните доказателства, както и с обясненията на жалбоподателя от 5.10.2010 г. и от 8.10.2010 г., министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед рег. № К-1713 от 22.02.2011 г., с която на основание чл. 228, т. 1 от ЗМВР, чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР, на Атанасов е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен за срок от 3 години" за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че е затаил истина в годишната декларация за имущество и доходи, подадена на 8.03.2010 г., като не е отразил собствеността на леки автомобили, регистрирани на негово име: "Фолксваген Джета" с рег. № М 0909 АК, регистриран на 5.10.2007 г., "Ауди 80" с рег. № М 3293 АР, регистриран на 13.04.2007 г.; "Сеат Толедо" с рег. № М 4676 АТ, регистриран на 21.05.2008 г.; "Рено 19" с рег. № М 4676 АТ, регистриран на 21.05.2008 г., и "ДЕУ Ланос" с рег. № М 5435 ВА, регистриран на 8.12.2009 г., което е довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от него имущество. От фактическа страна се установява и че с обобщената справка с рег. № 9157 от 26.10.2010 г., допълнена със справка с рег. № 10817 от 1.12.2010 г. цялата преписка по установяване на дисциплинарното нарушение е докладвана на министъра на вътрешните работи, т. е. към този момент министърът вече е бил уведомен и за него тече двумесечния срок, в който е следвало да издаде заповедта за налагане на наказание. В случая дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. В тази разпоредба е предвидено, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното наказание се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а според ал. 2, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай дисциплинарно наказващ орган съгласно чл. 228, т. 1 от ЗМВР е министърът на вътрешните работи, материалите от дисциплинарното производство са постъпили при този орган с представянето на обобщената справка относно извършената проверка - рег. № 9157 от 26.10.2010 г., поради което това е датата, от която започва да тече двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 22.02.2011 г., поради което е издадена извън срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Видно от приложените доказателства по дисциплинарната преписка се установява противоречие в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, състоящо се в това, че министърът от една страна се позовава на приключилото дисциплинарно производство и данните в обобщената справка, и становището на дисциплинарно-разследващия орган, а от друга приема за установени факти, различни от установените в дисциплинарното производство, тъй като изброените в заповедта, невписани в декларацията за имущество и доходи автомобили, са различни от посочените в справката и становището. Основателно е и касаторовото възражение, че при неправилно приложение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР съдът е приел в решението си, че в рамките на проведеното дисциплинарно производство не е нарушено правото на защита на държавния служител. Защитата в дисциплинарното производство е защита срещу фактите, изпълващи състава на дисциплинарното нарушение. В случая при извършване на проверката от дисциплинарно-разследващия орган не са били посочени нарушенията на служебната дисциплина, които впоследствие са залегнали като основание за издаване на заповедта, и съответно Атанасов не е давал обяснения по тях. Съгласно заповедта за образуване на дисциплинарното производство, последното е за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в участие при внос, регистриране, застраховане и продажба на автомобили и използване на служебното положение с цел лична облага и облага на трети лица (чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР), по които твърдяни нарушения са искани от Атанасов обяснения и същият е давал такива по тях. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание те обаче не фигурират като нарушения, а в нея се появява ново нарушение по чл. 228, ал. 1, т. 4 от ЗМВР - потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи. С оглед на това заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Петчленният състав на Върховният административен съд споделя и възраженията на касатора, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, а именно липсата на мотиви относно преценката за разпоредения максимален срок на наказанието, както и по отношение периода на нарушението. Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен за срок от 3 години" да се налага за срок от една до три години. При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Това означава, че оспорената заповед следва да съдържа мотиви не само за вида, но и относно размера на наложеното наказание - порицание. В конкретния случай изискуемите мотиви не се съдържат нито в текста на процесната заповед, нито в приложените към преписката документи, такива липсват и в обобщената справка от 7.02.2011 г. и становището от 8.02.2011 г. на дисциплинарно-наказващия орган, въз основа на които е постановена заповедта за налагане на наказание. Излагане на фактически и правни съображения при определяне размера на наказанието е съществен реквизит на процесната заповед, поради което липсата на мотиви в това отношение е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Визираните пороци сочат наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби при издаване на оспорената заповед. Съвкупната преценка на релевантните факти и правния регламент обективират наличие за процесната заповед на предпоставки за приложимост на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна. Предвид изложеното, основателна се явява първоначалната жалба на Атанасов с искане за отмяна на заповедта на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание. Достигайки до различни от направените изводи, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и вместо отмененото съдебно решение трябва да бъде постановено друго, с което заповед рег. № К-1713 от 22.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи да се отмени като незаконосъобразна. При този изход на спора основателно се явява искането на касатора за присъждане на сторените деловодни разноски за двете инстанции, в размер общо на 900 лева, от които 450 лв. заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 7.11.2011 г. (л. 21 от първоинстанционното дело) и 450 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява в съдебното производство пред петчленния състав на ВАС адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 19.04.2012 г., номериран като лист 11 от настоящото дело. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия,